Русия иска да преформатира европейското съзнание, да принуди европейците да се откажат от своите институции, от своите ценности и да се отвърнат от своята политическа класа, за да ги направи путиносъвместими

Кремъл е удесеторил усилията си за прекрояването на Европа по своя мярка, смята френският експерт по Русия Франсоаз Том*

Грани.ру

На Запад отделиха недостатъчно внимание на един от главните уроци, научени от Кремъл от украинския конфликт.

Интеграцията на постсъветското пространство в путински Евразийски съюз, сближаването на Западна Европа с този Евразийски съюз са невъзможни без европейците да се откажат от демократичния проект, който е алтернатива на неговата „вертикала на властта“.

Създава се впечатлението, че от момента на конфронтацията с Украйна, Русия затъва в изолационизъм. Във вътрешната политика това действително е така. Но във външната си политика Русия е удесеторила усилията си за прекрояването на Европа по своя мярка.

В Кремъл сега са убедени, че „суверенна“ Русия е невъзможна без сфери на виляние, простиращи се от Лисабон до Владивосток.

Кремъл иска да преформатира европейското съзнание, да принуди европейците да се откажат от своите институции, от своите ценности и да се отвърнат от своята политическа класа, за да ги направи „путиносъвместими“.

Медийната стратегия за постигането на тези цели има три направления:

Първо – дискредитация на всичко западно:

политическата класа ("всички са продажни импотенти"), нравите ("развратници-содомити"), демокрацията ("лицемерие по свирката на американците"), правата на човека ("човекопоклонство", по думите на руския партиарх Кирил), международното право (фикция, която американците използват, за да прикрият своето господство), Европа (тя "загива"), САЩ (те "буксуват").

Второ – залага се на страховете

и тяхното разпалване: страх от тероризма ("предизвикан от политиката на толерантност "), страх от масовата миграция (причинена от същата политика).

Трето – сближаване на европейците и руснаците 

на почвата на общата ненавист, общите фобии. Преди всичко ненавист към САЩ. За всички негативни явления в последно време – ислямският тероризъм, войната в Украйна, икономическата криза – има един виновник: Съединените щати и техните „европейски васали“.

Америка е виновна винаги – и когато действа (намесата в Ирак), и когато бездейства (изтеглянето от Ирак, възникването на "Ислямска държава"). Москва предлага удобна черно-бяла версия на събитията: от едната страна – злодеите на световното задкулисие, от друга – силите на доброто, предвождани от Путин, противопоставящ се на Америка като Астерикс на Римската империя. Тази „картинка“, като от комикс, има много поддръжници, включително и благодарение на социалните мрежи.

Франция е отишла далеч по този път. По някакъв удивителен начин френските десни се „заразиха“ от руските медии с ненавист към Украйна. Достатъчно беше руската пропаганда да обяви Майдана за американски проект и веднага френските десни се превърнаха в украинофоби.

Съществува и „елитна“ украинофобия, която редовно виждаме на страниците на „Фигаро“:

„Прозападната ориентация за дълго отряза Украйна от нейното източно обкръжение, без да и осигури интеграция в западните структури. Партията на Майдана се оказа на сухо, в изолация и търпи поражение. Две години след падането от власт на Виктор Янукович това е истински разгром. Планината роди мишка. Украинската държава бавно, но сигурно потъва. Кредитите от МВФ и ЕС са откраднати. Фалитът на Украйна е неизбежен“.

И не става дума само за Украйна. Нека видим как медиите се нахвърлиха върху Турция след като отношенията и с Русия се обтегнаха.

Френският икономист Жак Сапир заяви: „Що се отнася до кризата с бежанците, заполчнала през лятото 2015 година, струва ми се, че тя в значителна степен е свързана с желанието на турските власти да оказват натиск върху ЕС...Френското правителство повече от всякога е длъжно да се дистанцира не само от Турция, но и от военната организиця НАТО, която, както виждаме, безотговорното ни правителство използва като прикритие“.

Хайката срещу Ангела Меркел също е част от жупела, който сипе Кремъл. Основната цел е да бъде подкопана френско-германската ос, основа на ЕС.

Присъединяването към „руската партия“ прилича на влизане в секта: нейните адепти са готови без никакви уговорки да повярват във всяка измислица и страстно да я разпространяват.

Ненавистта е мощно оръжие 

в ръцете на тези, които се решават да я използват. Въздействието на съветската пропаганда беше сериозно ограничено, защото тя имаше за цел да представи СССР в благоприятна светлина.

Путиновата пропаганда изцяло е построена върху негативното и затова е много по-ефективна.

Тази упорита и скъпоструваща кампания за деморализация, оглупяване и дълбока дезориентация, която години наред води руската пропаганда вътре в страната и срещу Запада, показва какви амбиции се крият зад нея.

За Кремъл е важно безразличието към истината, характерно за руските медии, да се разпространи и в Западна Европа.

Под вида на борба с политическата коректност и „единомислието“ кремълската пропаганда насажда антиконформистки конформизъм, огледално отражение на западното „единомислие“, тоест навика да се клеймят глобализацията, американското господство, брюкселската бюрокрация, упадъкът на нравите, ислямизацията и т.н.

Трябва ли да се страхуваме от тази психологическа война, която Москва води против Европа?

Методите, които описах бяха изпробвани в Русия още в първите месеци от управлението на Путин: помним тази поредица от събития – подозрителните взривове в жилищните блокове през септември 1999 година, които всяха паника и, които бяха приписани на чеченците без нито едно доказателство.

Тогава Русия започна Втората чеченска война, но този път тя се ползваше с популярност сред руснаците. Путин победи на изборите благодарение на имиджа си на силен управник.

От този момент започна обръщането на общественото мнение в посоката на шовинизма и империализма.

Руснаците доброволно се отказаха от своите свободи и демократични институции, като за няколко месеца унищожиха завоеванията от трудните елцинови години.

Именно този сценарий Кремъл прилага в Европа – също под знамето на „борбата с тероризма“, с надеждата да постигне путинизация на континента.

*Франсоаз Том е френски историк, професор в Сорбоната, експерт по Русия.

Превод: Faktor.bg