Владимир Чуков*

Преди повече от две седмици, руският президент Владимир Путин е отправил оферта към Израел за поемането на охраната на голямото новооткрито в Средиземно море газово находище Левиатан. Заедно с нея Москва е направила и обещание за инвестиция от 7-10 млрд. долара за експлоатация на находището и изграждането на газопровод към Турция. Продукцията ще се реализира на европейския пазар. Според израелски източници предложението е направено на премиера Бенямин Нетаняху 

в поверителни телефонни разговори

и чрез лични пратеници.

Интересното е, че Путин не е споделил с израелския лидер своите планове за струпването на бойни самолети, кораби и ракети в Сирия, въпреки че планът е бил разработен с Техеран още в края на юли. Руският президент е поставил акцент върху факта, че Ливиатан стига до ливански териториални води, което го прави уязвим от страна на Сирия, Хизбула и Иран. Атаките могат да бъдат реализирани било чрез ракетни нападения, било чрез бойни групи. Тезата на Путин е, че ако в проекта има руски инвестиции, то той би бил възприет от тези потенциални противници като руски, въпреки че собствеността ще бъде израелска.

Сега, когато руското оръжие е на место, Русия директно показва какво би представлявал този щит върху газовото находище. Москва обяви зоната между пристанището в Тартус и крайбрежието на Кипър от 15 септември до 7 октомври за затворена за мореплаване, поради широкомащабни военноморски учения, в това число и с тестови стрелби на управляеми ракети.

На 30 август Нетянаху е обсъдил възможната сделка с италианския премиер Матео Ренци и с Берлускони, който има добри връзки, както в Близкия Изток, така и в Москва. На този етап Нетаняху не е отговорил на Путин дали въобще ще реагира. Логично е той да се колебае, тъй като предварително знае, че 

това няма да е по вкуса на САЩ

и по-специално на тексаската компания Noble Energy. Последната притежава 39,66% от акциите на консорциума, който контролира находището, както и дялове от по-малките находища Тамар и Танин.

Във всички случаи обаче офертата към Израел обяснява една от причините за засиленото руско военно присъствие в Сирия. В Тел Авив се питат дали ще се намери сериозен инвеститор, който би дошъл в тази част на света при такова дрънкане на оръжие, освен Русия. От друга страна, това частично обяснява нервниченето на Вашингтон от неочаквания руски военен десант, както и несъгласуването на действията му с анти-ИД коалицията, оглавявана от САЩ.

*Коментарът е публикуван на Фейсбук страницата на автора, заглавието е на Faktor.bg