Петър Бояджиев, Франция

От дистанцията на времето светът можеше да бъде разделен на преди и след падането на Берлинската стена. Тя се оказа значим цивилизационен вододел, нещо като разликата между Старата и Новата ера.

Преди 3 години обаче преживяхме отново за първи път след падането на Желязната завеса събитие, с историческа значимост. Чрез агресивната си политика в Украйна Русия се самоопредели като хищен агресор, неприемлив за цивилизования свят. Ето как президентът на Естония Томас Хендрик Илвес определи пред Европейския парламент това събитие: «….: Русия наруши всеки основен, фундаментален за европейската сигурност договор:

- Устава на ООН

- Заключителния акт от Хелзинки от 1975 г.

-Парижката харта от 1990 г.

- Будапещенския меморандум от 1994 година, който гарантираше териториалния интегритет на Украйна в замяна на елиминиране на онова, което тогава представляваше третият най-голям арсенал от ядрени оръжия в света.

С други думи, ние в Европа не можем вече да приемем, че договорите в основата на европейската, подчертавам - европейската сигурност, от Втората световна война все още важат……».

След Крим светът навлезе в нова епоха,

която ще остане в историята като време след руската агресия в Украйна. Очертана бе и новата демаркациона линия между Русия и голямата група нейни западни съседи, с които тя влезе във враждебни отношения.

Какво е отражението на случилото се в Украйна в политическата класа на България и нейните политики? Първи и най-добре почувствахме тази промяна в задкулисието, защото не бяхме подготвени. Статуквото, което се наложи след падането на Берлинската стена, беше изключително благоприятно и за българското задкулисие. Властта беше запазена, за тези които доведоха страната до третата национална катастрофа. Материалните активи също се преляха по явни и неведоми пътища в техните джобове. Пасивите бяха прехвърлени на сметките на данъкоплатците. Този вариант перфектно устройваше комунистическата номенклатура. Какво от това, че разни хейтъри, както твърди социологът Андрей Райчев говорили срещу комунизма. Реално номенклатурата преди нас беше разбрала, че маскировъчните идеологически дрехи на комунизмът са непоправимо остарели и прокъсани. Само политическа власт без икономическа вече не им вършеше работа на „другарите“.

Всеки непредубеден наблюдател си дава сметка, че българското задкулисие, стъпило върху гърба на комунистическата номенклатура, е немислимо без широкия гръб на Русия. Така както завземането на властта с кръв от комунистите след 1944 година беше немислима без Червената армия и съветския ботуш, така и трансформацията в България след 1989 година беше невъзможна без Русия.

Без осъзнаването и отчитането на тези елементарни истини, нямаме никакъв шанс да станем истински реален и активен член на Европейското семейство.

Всеки ден животът ни дава доказтелства за недостойното и двойнствено положение, в което се намира страната ни – неприлично разкрачена между евроатлантическите ценности и потопените в тинята на застоя

руски ботуши и ушанки

Ще посоча само един съвсем пресен пример. На 24 февруари тази година българска делегация посети Русия с някаква изложба. В нея участваха представителите на българския парламент, учени и посланикът ни в Москва. На 24 февруари председателят на Държавната дума Сергей Наришкин се обърна към тях с думите : «…… Както е известно, историята се повтаря и днес в глобалното противопоставяне между доброто и злото ….Както в края на XIX в., и сега Турция стои на страната на злото, а Русия, като в предишните години, оглавява борбата с общия враг за цялата световна цивилизация… И несъмнено, както и преди, доброто ще победи злото..». И след тази провокация – гробно мълчание от страна на политическа класа в България. Да не забравяме, че председателят на Държавната дума Сергей Наришкин има забрана да стъпва на територията на ЕС, тоест и в България.

В такъв политически момент, на 10 април в България се учереди една нова партя ДОСТ. За първи път след свалянето на правителството на Филип Димитров в края на 1992 година една политическа формация ясно казва, че една от целите ѝ е да работи срещу зависимостите на България от Русия. Тази много съществена подробност анализаторите или се опитват да отминат с гробно мълчание, или неистово крещят колко лоши били инициаторите за тази партия - слуги на Турция, национални предатели и т.н. заклинания.

Как се стигна да раждането на тази нова партия. Преди кризата между Русия и Украйна, съществуването й не беше възможно. Геополитическото съседство на България също не беше благоприятно.

ДПС като монополист над етническите и религиозни права в България беше създадено

под контрола на руснаците

Но топлите отношения и геостратегическите интереси между Русия и Турция бяха изключително благодатни в продължение на 26 години за партията на Доган. Турция приемаше и толерираше това двойствено положение на ДПС, което беше немислимо да съществува без широкият гръб на Русия и без тилът, който му осигуряваше Анкара.

Но след украинския експеримент на Путин и явните опити на Русия да пали пожар на югоизточната граница на Турция със Сирия, и неспиращите провокации над въздушното пространство на страни членки на НАТО, балансът се промени. И Турция отказва да е тил на политическата партия ДПС.

С усетът на хищник Доган бе един от първите в България, който предчувстваше опасността и още преди 3 години се опита безуспешно да се впише в новия геополитически пейзаж. Но реши да действа със задкулисни средства - изтегляйки се формално и поставяйки Лютви Местан в позицията на оперативен лидер.

Всяка оценка от тук нататък за ДПС и ДОСТ трябва да бъде единствено през призмата на ориентацията Москва – Анкара.

Появата на алтернативата ДОСТ е важно събитие, което открива възможност монополът над етническите турци и мюсюлманите да бъде разбит, а заедно с него и руските зависимости, които Доган наложи. А инак Соколът омайваше десетилетия нашенци, че ще премести Швейцария в България, но днес е по-видно от всякога, че ни приближава единствено към Евразия. До тук стигна неговото прословуто визионерство.

В действителност сме свидетели, на огромни политически грешки от страна на ДПС. От партия, родена за да възстанови правата и свободите на гражданите, се превърна в организираната престъпна група, генерираща единствено

корупция и разврат на политическия морал

Айзбергът на този грабеж бе съсипването на цяла банка – КТБ и гаврата с хиляди вложители. Последваха знакови трупове – първо на Цветан Василев, а сега и на Пеевски. Доган отлично знае, че това ще бъде и неговият път. Той няма място в политиката на европейска България, но добре надушва, че без гърба на Русия дните му са преброени. Знае и с какви огромни суми се е задължила организираната му престъпна група пред руските началници, заради фалшиви енергийни проекти. Великият комбинатор от село Дръндар така се е оплел, че бъдещето му изглежда и по-неясно от това на Делян Пеевски. Политическият момент наистина е исторически – необходими са само истински български патриоти, които искат и имат кураж да започнат да разплитат мръсния чорап на Прехода.

Учредяването на ДОСТ може да се окаже развързаният възел, от който да започне разплитането. Местан също трябва да наруши закона на политическата омерта и да свидетелства пред обществото за престъпната корпорация ДПС и двуличния образ на вожда й. Но за да се случи това, е нужна зрялост и от страна на десните български формации, които да подадат ръка на новата партия, а не да гледат високомерно. Пред растящата руска заплаха сме длъжни да възродим историческото дело на Стефан Стамболов, Захари Стоянов и други родолюбци, защото това налагат съвременните геополитически реалности.