Стойко Стоянов

В България се сучи нещо нечувано за европейска държава, та дори и за африканска - служители на МВР извършиха вчера демонстративен опит за метеж, блокирайки възлови кръстовища и улици в столицата, и по други райони на страната. Абсолютно незаконната им акция бе обяснена с бюджетните съкращения за сектора и предвидените за орязване социални привилегии, които останаха наследство от светлия комунизъм. 

Държавата обаче не реагира срещу тоталното и нагло беззаконие, сякаш се намира под тежка упойка или е в кома. Безмълвен срещу дръзкото нарушаване на правовия ред остана и главният прокурор Цацаров, който само преди няколко месеца бранеше от наказание полицайка, позволила си да пише по време на дежурство расистки и фашистки постове във Фейсбук.

Освен липсата на държава и демонстрираната от служителите на МВР масово усещане , че са

над закона,

протестът им в никакъв случай не успя да привлече гражданската подкрепа на своя страна. Напротив, днес българските граждани отказват да се солидаризират с претенциите на служителите в МВР и не крият все по-засилващото се недоверие към тях. Основанията са много – от години обществото не получава продукта, за който заплаща на полицаите със своите данъци. Мафията и корупцията се вихрят в неконтролируеми размери, престъпността - от организираната до битовата, са залели цялата държава, селата са опоскани от крадци, а старци препасват с вериги и катинари имотите си, вардят се с брадви и ножове от бандитите. Картината е зловеща, но е реална. Разкриваемостта на престъпленията е сведена до стъкмистика и манипулативни отчети, за да се симулира дейност. И зад този продукт, който излиза от системата на МВР, стои една многохилядна армия от чантаджии, разпасани с тумбаци полицаи, много от които явно работят извън всякакви правила за мафиоти и съмнителни бизнесмени. 

Точно заради тази картина обществото отказва да плаща повече привилегии на хората от тази система и е узряло до разбирането, че пари от бюджета в сектора могат да се наливат само срещу кардинални реформи. Освен това публична тайна от години е, че точно МВР се е превърнало от годините на Тодор Живков и светлия комунизъм в най-уютното местенце, където коменклатурата урежда своите деца, внуци, братовчеди, тъщи, стринки и чичовци, за да лапат големи пари и социални привилегии, да имат имунитет и да са недосегаеми от другите слоеве на обществото. Безспорно е, че в МВР работят за обществото и хиляди честни и морални професионалисти, но присъствието им се обезличава на фона на цялата разпасана команда, а гражданите отказват да ги различат.

Лапачите от сектора и политическите върхушки 

25 години не искат реформи, за това се стачкува само за привилегии и запазване на статуквото. Без съмнение в цялата скандална картина огромна е вината и на настоящото ръководството на МВР. След като министерският пост бе напуснат от Веселин Вучков, който обяви ясна стратегия за реформи, новият министър Румяна Бъчварова осми месец продължава да се държи като човек, страдащ от постоянна морска болест. Тя подкрепя разчетите на министър Горанов за сектора, но обществото, а и в самото министерство хората нямат ясна представа какви са перспективите, как ще се случат реформите, каква е стратегията. В случая не само полицейските служители, но и министърът им нямат обществена подкрепа и това е общото между тях. Реално откакто е на поста си Бъчварова е принудена да се обяснява за гафове и безобразия, които просто извират в системата. Изключително слаба е работата и на професионалното ръководство - нито едно от знаковите убийства през тези месеци не е разкрито, а от защитник на правата МВР се превръща в системен нарушител, като темата с бежанците естествено е фокусирана на преден план. Но само година по-рано акцентът на полицейския произвол падаше върху свободни граждани, искащи да протестират срещу задкулисното правителство на Пламен Орешарски. Днес те са изригнали в социалната мрежа с крайно негативни коментари и визуални свидетелства за полицейското насилие спрямо тях и отказват да разберат недоволните от МВР. Няма как днес гражданите, които неоснователно бяха бити, арестувани, блъскани и притискани психически да дадат доверие на хората, които ги репресираха, за да угодят на една политическа върхушка. Същите силоваци, които биеха по време на гражданските и студентските протести, сега са в първите редици на искащите привилегии. А шефът на „Охранителна полиция“, който ги ръководеше по времето на Йовчев, сега бе издигнат за шеф на СДВР, нищо, че председателят на вътрешната комисия в парламента ген. Атанас Атанасов предупреждаваше, че въпросният началник често посещава хотела на Маджо „Амстердам“.

Още служебният министър Йордан Бакалов даде тон и отказа да разследва полицейското насилие и произвол по времето на предшественика си Йовчев. Тази тактика поде и кабинетът Борисов, показвайки, че в МВР може да важи законът на омертата – тоест ще пазим „нашите“, независимо какви поразии са нанесли на обществото.

През пролетта, по време на първия полицейски протест срещу орязването на социалните привилегии тези народни „закрилници“ демонстрираха из улиците на София с лозунга: „Да служим на народа, не да слугуваме на политиците!“, но продължиха да мълчат къде бяха преди две години, а и защо до сега не намериха сили и повод 

да се извинят на гражданите за проявеното насилие, 

докато пазеха властта на Орешарски, Йовчев, Станишев, Местан и компания. При тази криза вероятно прав ще се окаже криминалният психолог Росен Йорданов, който предрича, че след тези скандали кадърните ще напуснат МВР, а ще останат само мишоците.

Днешното правителство е изправено пред тежко решение – да понесе върху гърба си всички провали и погроми, които политическата класа нанесе на системата през изминалия четвърт век.

Прав е експертът по национална сигурност Николай Слатински, че огромна част от причините за тоталната неадекватност на МВР са политически, системни, управленски, организационни. „Всяка поредна власт вече няколко правителства постоянно разбива МВР и спецслужбите. Някои министри и ръководители на службите са трагикомични или комично-трагични фигури. Коя система може да издържи на такава брутална намеса? На такъв въпиющ непрофесионализъм? На такова систематично съсипване? Олигархията и послушната й марионетъчна власт нямат нужда от силна система за вътрешна сигурност, защото тя е имунната система на държавата и първи обект на нейната истински полезна и загрижена за държавата, обществото и гражданите дейност би била тя – върхушката, която реално владее страната и я задушава в похотливата си прегръдка“, констатира Слатински.

Правителството на Борисов имаше два възможни варианта или сценария за действие срещу полицейското беззаконие:

Първият:

Да клекне, да отстъпи и да запази на първо време социалните привилегии в министерството, манкирайки, че ще се водят преговори за реформи, но всички ще са наясно, че те няма да се случат, а секторът ще продължи да се деморализира да затъва в тотална криза. Така синдикатите и неформални играчи в сектора ще се окажат победители, но подобно решение ще деморализира обществото, ще доубие вярата във всяка нова власт, ще затвърди усещането, че с рекет може да бъде шантажирано всяко управление, а силоваците от МВР са над закона, защото няма да има нито един наказан за вчерашните им незаконни действия и окупации на обществени места.

Вторият

сценарий е много тежък, но ще върне доверието в държавата, ще преподреди ценностите в обществото и ще потвърди върховенството на закона.

В тази посока правителството на Борисов има два ярки примера.

През 1981 година на 3 август американският президент Роналд Рейгън даде 24-часов ултиматум на контрольорите във въздухоплаването да прекратят стачните действия и изнудването на правителството за 17 пъти по-високи възнаграждения и привилегии. Два дни по-късно на 5 август на работа се връщат едва 1300 служители, а 11 345 са уволнени, а със закон им е забранено завинаги да работят за правителството на САЩ. Както на българските полицаи, така и на американските служители, контролиращи въздопавателните полети със закон им е забранено да стачкуват, защото са част от публичната сигурност.

Но България има и примера на Грузия, държава от нашата черга, показала съвсем наскоро воля за истински реформи в тяхното вътрешно министерство и желания за справяне с престъпността и корупцията. Само за няколко часа в Грузия бяха уволнени демонстративно 40 хил. полицаи, а в продължение на две години, докато протича реформата са отстранени 75 хил. служители от общо работещите над 85 хил. През този период целят щат е редуциран до 26 хил. служители в рамките на цялата система. На работа по-късно не е преназначен нито един от освободените, а общественото доверие към МВР в Грузия скача до над 86%.

Българите днес мечтаят за Грузински сценарий и обществото категорично би го подкрепило, но в България мечтите винаги са се движели в различна посока от реалностите. Трябва да си дадем сметка, че действията на Рейгън и Саакашвили нямат почти никакъв шанс да се случат, а още по-тъжното е, че дори няма да бъде направен опит да бъде потърсена елементарна отговорност за незаконните протести на служителите от МВР, които срутиха за минути националната сигурност. И точно защото нищо от тези очаквания няма да се сбъдне, утре когато излезем отново да защитаваме гражданските си права и свободи, запазилите социалните си привилегии полицаи ще ни бият по-жестоко и с по-голямо настървение.