Христо Марков

Е, това не може да се случи! Ако може да се усети и почувства възмущението, то да знаете, че е моята погнуса. Току-що гледах по Нова телевизия появата на фамозната Мара Мисса – бивш комсомолски секретар в Пловдивския университет и учредител на Младежката комунистическа асоциация в началото на 90-те години. Това същество бе поканено да коментира с един светъл човек – отец Паоло Кортези, отбелязването на жестокостта, вършена през годините от комунистическите сатрапи в концлагера Белене. Видите ли „възмутени българи”  - и такива като Мара Мисса били покрусени от възстановката на зверствата при театрален спектакъл с участието на ученици!?

Просто не мога да повярвам, не е истина. Ние сме последния народ в Европа, наистина последният, за който паметта не е овеществена по някакъв начин. През годините бяха спрени всички проекти за създаването на музей, мемориално място или място за памет, посветени на комунистическото ни минало. Винаги при такова намерение скачаха, крещяха или се възмущаваха дори „десни” политици и се извеждаше на авансцената дежурния им аргумент: „Да загърбим миналото и да вървим напред, да не се връщаме към онези ужасни времена”. Какво може да им кажеш на такива? Какво да им възразиш? Какво да им посочиш като аргумент? Просто е безсмислено, защото такива индивиди никога, нито за миг не могат да се отърват от генетичните им обязаности с комунизма. Може би само да повторим думите на Оруел: 

„Който владее миналото, владее настоящето.”

Толкова, те го знаят чудесно този постулат и за тях е въпрос на живот и смърт да не позволят паметта да бъде поне частично възстановена и то близката ни памет за това, което е изживял един народ, да бъде подчинен на една престъпна идеология. Четири години, дами и господа, да, цели четири години пловдивския кмет прави всичко възможно да не разреши построяването на мемориално място в подземията на Държавна сигурност в Пловдив, където са избити близо 2 000 души. Неговата секретарка си държи там минералната вода и това „огромно” препятствие се оказа непреодолимо. Същият проект замина по живо и здраво в … Белград и Тирана. Провали се и идеята на държавна агенция „Архиви” за построяването на мемориално място в килиите за задържане в бившата сграда на ДС на ул. „Московска”. Провалиха се още десетки проекти за увековечаване паметта за жертвите, за зверствата, за издевателството над човешката личност, върху българите от комунизма. Дори в Русия го няма това чудо, дори в Русия. Те имат Варлам Шаламов и Александър Солженицин, а организацията „Памет” направи всичко възможно, за да разкрие в пълнота престъпленията на комунизма от Ленин до Брежнев. 

В България няма едно място за памет

едно – едничко, малцина сме тези, което се опитваме да възкресим доколкото можем паметта за това, което е ставало в тази тежко поразена от червената чума страна. И няма как да е иначе! Снахата на убиеца на десетина тютюневи работници през 1953 г. в Пловдив - другарката Пръмова-Кунева, е десен политик и вицепремиер, а създателката на младежка комунистическа асоциация Мара Мисса даже бе в коалиция „Десните”. Как да стане, как да се случи тази памет!? Всеки сериозен опит са сблъсква с тези човешки същества, които никога няма да позволят да се случи, защото ще им припомня за собствените им генетични корени.

От две години един италиански свещеник, отец Паоло Кортези, със собствени сили направи и невъзможното да върне към живот, да направи 

туристическа атракция от зловещия Втори обект на остров Белене. 

Почисти с доброволци целия остров, организира групи от ученици от Италия, които да идват и се запознаят с паметта за смачканите от комунизма българи. На 30 май направи голямо честване на острова и дори възстанови с деца ужасите в лагера. И тогава се „възмутиха” дежурните блюстители на морала, но в социалните мрежи, там, където всичко е анонимно. Медиите, разбира се, го подеха и също се „възмутиха” как така може да участват деца, да им се припомнят по този начин нещата, които са ставали в България. Ами може, другари и другарки. Тези деца ще запомнят ужаса и ще знаят какво не бива да се повтаря. Още повече, че отец Кортези го е направил със съгласието на родителите и както каза скоро в Старозагорския затвор: „Вие, българите, трябва да осъзнаете, че тук, в тази страна са избивани и мъчени съвършено невинни хора, това е много страшно, наистина е ужасяващо. Християнството изисква да има памет за тези хора, да се знае през какво са преминали.” Слушах го и си зададох въпросите, за които писах, които си задавам и сега. Какви хора сме ние, как никой не намери смелост от така наречените „държавни мъже и жени” искрено да направи нещо за паметта на нацията. Никой. Трябваше да дойде един италиански свещеник, за да събуди гузната ни съвест, докато Българската православна църква зловещо мълчи вече 25 год., въпреки че има стотици свещеници, които са избити, минали през концлагерите или просто отстранени от обществения живот. Толкова е гадно, че не е за коментиране, дори! Стигат нашите „блюстители” до въпроса на Мара Мисса тази сутрин: „Ама защо трябва деца да участват, нали няма възстановка на разпятието?...” Кой да и припомни на Мисса прекрасния филм „Страстите Христови”, кой? Или пък масовото възстановяване на разпятието всяка година в Латинска Америка? Това е нивото в България, това е нивото на „дясната” Мисс?! Нищо повече. И понеже ние българите пак се опитваме да заметем всичко, добре че има един отец Кортези…