​Произходът на елита – срам за държавата, ако не е на мафията

Ако се вярва на прокуратурата, първите двама мъже в България са стигнали до престрелка

Крум Благов, специално за Faktor.bg

Двамата най-първи мъже в държавата май наистина са се скарали. Имам пред вид не президента и премиера или Станишев и Местан, а Цветан Василев и Делян Пеевски. В класацията на българското издание на „Форбс”, публикувана миналия октомври, за най-влиятелна личност у нас беше определен собственикът на Корпоративна търговска банка Василев, а на 7-о място поставиха депутата Пеевски. Сега от действията на прокуратурата може да се направи заключение, че

единият искал да убие другия

През миналата седмица бяха претърсени офиси на фирми, свързани с КТБ, на разпит беше призован Василев, а после се оказа, че прокуратурата е задържала трима души и ги обвинява в опит за убийството на Пеевски, който е бил направен през май. За него обаче ни съобщават, кой знае защо, чак сега. А за поръчител на убийството според сайт, близъкс до Пеевски, се подозира банкерът.

Ако всичко това е вярно, да се чуди човек що за елит имаме. С наемни убийци в цивилизованите държави си разчистват сметките мафиотите. При банкерите и политиците това става не по-малко безжалостно, но фино – на събрания на акционерите или на заседания на комисии, изобщо на места, където споровете се решават с мнозинство. По същия начин става излъчването на елита. Той се попълва или от избрани чрез гласуване лица (например политици, партийни лидери) или от хора с големи постижения (спортисти, артисти и т. н.), или по наследство.

Проблемът на нашия елит е в неговия генезис

В десетката например, колкото и спорна да е тя, не влизат президентът и премиерът, да не говорим за единствения български аристократ – Симеон Сакскобургготски. Включени са трима политици (ако смятаме и Пеевски за такъв), но от тях само Станишев е избиран. Ахмед Доган се оттегли, а Пеевски според анонимни биографи дължал старта на политическата си кариера на това, че седял на един чин със сина на говорителката на царя Галя Дичева. От другите седем в десетката шестима са банкери с неясен произход на богатството и Валентин Златев, който е влиятелен благодарение на поста си в руската компания „Лукойл”. От което следва, че част от елита ни се назначава от чужди столици, а друга се състои от подставени лица.

Вярно, и в цивилизованите държави се случва членове на елита да бъдат разследвани за престъпления. В Германия осъдиха президента на „Байерн” Ули Хьонес, в Италия – премиера Силвио Берлускони. Но там ставаше дума за данъчни измами и финансови машинации, а не за поръчкови убийства.

Съдът в София пусна тримата кандидат-убийци без всякаква мярка за неотклонение. Това навежда на подозрението, че

покушението е фантазия на обвинението

Прокуратурата у нас има голям опит в участието в политическите игри. По времето, когато Станишев беше в опозиция, той също беше обвиняем. После разследването срещу него заглъхна. По същия път вървят сега Цветановците – Цветанов и Василев. От времето на Татарчев всички главни прокурори – Никола Филчев, Борис Велчев и Сотир Цацаров, от време на време предприемат шумни акции, от които после не излиза нищо. Но и тази версия навежда на нерадостни изводи – че бизнес противоречията в България се решават с помощта на уж независимото правосъдие под политически натиск.

Конфликтът между Василев и Пеевски очевидно има финансови причини и последици, но няма да се ограничи само с тях. Вече се делят сферите на влияние между двамата както в икономиката, така и в медиите и политиката. На 30 юни ще има общо събрание на акционерите в „Булгартабак холдинг”, където се очаква ново сражение между хората на депутата и на банкера. Там Пеевски има превес.

Тече подялба и на медийната империя. Сред претършуваните миналата седмица от прокуратурата сгради е и тази, в която се помещава ТВ 7. Явно телевизията остава на Василев. Прехвърлянето на Нова българска медийна група на ирландска фирма, обявено преди Великден, май също е заради конфликта между босовете. Тя, изглежда, остава в орбитата на Пеевски.

Има подозрения, че за да увеличи медийното си влияние, Василев стои зад покупката на „Труд”, обявена шумно през април. Там обаче сделка още няма, нито е ясно какво включва тя – влиза ли в нея сградата на стария Полиграфически комбинат, кой ще поеме колосалния дълг на „Медиа холдинг” АД от 15 млн. евро към „Инвестбанк” и дали тъкмо него не е откупила Корпоративна търговска банка.

Най-интересно е 

как ще бъде поделен политическият проект „България без цензура”

Като депутат от ДПС Пеевски няма полза от друга партия в парламента. Ако е вярно, че конфликтът между него и Василев датира от декември м. г., съпоставката на датите навежда на определени заключения. Партията на Бареков беше учредена на 25 януари т. г. и получи най-много медийно време в ТВ 7, откъдето журналистът тръгна към политиката. Това начинание вероятно е опитът на Василев да си осигури политическо влияние след раздялата с Пеевски. В такъв случай вероятно ще последва още по-остра реакция на Бареков срещу ДПС.

Всичко това са предположения, основани на оскъдните налични факти. Сигурно е едно – задкулисието, срещу което хората излязоха на улиците преди една година, продължава да е най-голямата сила в България.