Атанас Махлелиев, психологът на младите хора в България

Това е история за психологията на един набързо скалъпен избор с предизвестен край. Защо хората не гласуват ли? Има си известни психологически причини, за които ще стане дума в следващите няколко реда.

Но нека преди това да коментираме накратко едно „слуго-жебно“ правителство, което чрез политическа пропаганда се опитва да ни убеди, че непопулярните мерки, се взимат само в „изключителни случаи“. Принципа и слогана в актуалният напоследък пример с тока е, че „ няма друга алтернатива“.

Но това така ли е наистина? Служебното правителство тестер за непопулярни мерки и политики ли е? Проводник на статистика за следващите управляващи ли е? Или може би е проверка на обществените нагласи и търпение? На тези въпроси едва ли някога ще получим многозначен и смислен отговор, но все пак сме длъжни да ги зададем.

Не мога да разбера как така, когато се заговори за „непопулярни мерки“ всички наши държавни ръководители се организират мълниеносно, а когато става въпрос за нещо добро винаги се протака и се прехвърля отговорността между институциите.

Истината е, че докато 

обществото се дели на политици и всички останали,

никой няма да иска да участва, в какъвто и да било избор. И ако нашите политически лидери искат да бъдат уважавани и да споделят психологическият и битов товар със хората, трябва пропорционално на процентното вдигане на цената на тока, да си намалят партийните субсидиите в името на равенството. Само тогава у народа ще остане убеждението, че тежестта е споделена, и че сме едно цяло с нашите избраници и друга алтернатива наистина няма.

Ако това не се направи обаче, политическите лидери ще искат от нас да гласуваме с чувство за обреченост , а именно, каквото и да се случи пътят е един. Това няма как да стане, защото все пак никой не иска да бъде съучастник във собствената си безизходица.

Има три основни психологически принципа, които

ще демотивират избирателите

да отидат до урните:

1. Очакванията им и тяхната оценка за невъзможността да влияят върху политическата система със своя вот.

2. Неразпознаването на гласуването като право, а по скоро като задължение и неприятно емоционално преживяване.

3. Бързо променящите се мнения и настроения, свързани с оценката на актуалните събития и не разпознаването на политиката като символ на промяната, която може да реши наболелите проблеми в обществото сега и веднага.

Има и още един интересен психологически феномен, който кара хората да не вярват в промяната, а именно, че по време на избори стремежът на колебаещите се избиратели често бива попарван от прогнозите за „безспорният“ победител. Докато непрестанно преди избори на гражданите се представят гръмки социологически проучвания е много вероятно да се задейства „ефектът на партията-победителка“, което ще рече да се предскаже предполагаемото политическо мнозинство и гласоподавателите да загубят крехкото си желание за участие в деня на вота.

След като вече знаете за този ефект не допускайте да бъдете манипулирани и измамени, защото именно това се цели да се потисне чувството за промяна и да се прокара мнението, че малките партии, които и да са те нямат никакъв шанс. Но както всички вие знаете гласът на народа не трябва да бъде подценяван, защото народът дава властта и народът си я взима, когато прецени, че е

време за промяна

Апелирам към всички млади хора в България, нека да не се превръщаме в странични наблюдатели на „политическият титаник“. Отидете до урните и въпреки всичко гласувайте, защото после ще имате право да питате. Кой? И защо? Да вярно е, че по-лесно е да не се гласува, а да се пасува, но в края на краищата ние оставаме тук въпреки всичко и всички. Така, че поне заслужаваме да знаем какво е нашето бъдеще посочено само и единствено от нас. Защото никой не би желал да живее в бъдеще, което е купено и спазарено предварително и, в което не участва активно. Не упражнявайки правото си на глас вие оставете безмълвни към кражбата на избор, затова гласувайте смело и без колебание за промяната.