Русия вижда, че Турция има ключово значение за усилията на НАТО за увеличаване на военното присъствие в Черно море и е сериозен играч на Кавказ, където пък Москва се опитва да усили собственото влияние посредством конфликта в Нагорни Карабах. Затова Русия иска да принуди Турция да стои далеч.

Хенри Кисинджър винаги ще ни напомня, че в международните отношения държавите нямат постоянни приятели и врагове, а само интереси. Този извод намери своето потвърждение в Санкт Петербург, където турският президент Реджеп Ердоган реши да забрави миналото заедно със своя „скъп приятел, уважаемия Владимир“, и да представи парадоксално и донякъде преувеличено шоу на дипломатическо помирение.

Само за седем месеца Турция и Русия изминаха огромен път, превръщайки се от врагове номер едно в добрите стари приятели. Изглежда, че Ердоган и Путин се отнасят към свалянето на руския самолет и последвалата враждебност като към аномалия, която не трябва да пречи на приятелските отношения.

Както каза Путин, приоритет е връщането към предкризисното ниво на двустранно сътрудничество. Тоест, налага се да бъде преживян този „неприятен епизод“ и всичко да се върне в старото си русло.

Но това няма да е лесно. Турция и Русия, още преди свалянето на самолета следваха 

курс към неизбежен сблъсък

От една страна, Русия дълги години работи усилено, за да предпази своята сфера на влияние от „посегателствата“ на Запада, като показа по време на войната срещу Грузия през 2008 година и в Украйна през 2014-та, че е готова да употреби сила, за да удържи съседите си в подчинение, а по-големите си противници – на разстояние. Но със своите действия Кремъл само укрепи решимостта на САЩ да защитава съюзниците си в руската периферия, с което пък засили противопоставянето между Вашингтон и Москва.

За да се отнесе САЩ сериозно към исканията на Русия, тя трябваше да изиграе ролята на пречка и посредник в конфликт, който поглъща цялото внимание на Вашингтон. Отначало това беше конфликтът с Иран, но когато САЩ, сключи с Техеран ядрено споразумение, Москва прехвърли вниманието си към Сирия.

Междувременно в Близкия Изток се увеличи вакумът във властта и това постепенно въвлече Турция в активни действия извън нейните граници. Продължаващата гражданска война в Сирия заплашва Анкара с нестабилност и разпространяване на кюрдския сепаратизъм. В същото време Турция поиска да се възползва от благоприятната възможност да постави източното Средиземноморие под контрола на сунитите и под турска опека.

Когато Москва реши да активизира своето участие в сирийския конфликт, турското правителство разработваше собствени планове за намеса, за да отстрани засилващата се заплаха от страна на кюрдите и „Ислямска държава“.

В такава ситуация обаче възниква частично съвпадение на сферите на влияние на Турция и Русия в черноморския регион, в отделни райони на Близкия Изток, Кавказ и Централна Азия.

В конкретния геополитически участък от пътя интересите на Турция и Русия се сблъскаха в Близкия Изток. И макар, че САЩ печелеха от раздорите между Русия и Турция, която в този момент започна да демонстрира предаността си към НАТО, Белия дом реши, че по-добре е да подпомогне сближаването между Москва и Анкара, ако това ще доведе до намаляване на риска от поредната крупна конфронтация на бойното поле в Сирия, в която може 

да бъде въвлечен и Вашингтон

Путин и Ердоган се опитват да покажат на света, че руско-турските отношения са възстановени и всичко е прекрасно. Но всъщност, в общата геополитическа динамика нищо не се е променило и основополагащите търкания между Анкара и Москва се запазват.

Вероятно, точно заради това, Путин и Ердоган първо дадоха пресконференция за преговорите за търговското ембарго, възстановяването на туристическите потоци и енергийното сътрудничество и едва след това започнаха да обсъждат проблемите в Сирия.

Икономическото сътрудничество не създава проблеми: И Русия, и Турция имат изгода от съвместния бизнес. Турция не може без руския газ, на Русия и е много необходим алтернативен маршрут за доставки на газ в Европа, какъвто би могъл да стане „Турски поток“. Дори ако възникнат търкания за цените, отстъпките и регулативните норми, което винаги се случва при реализирането на мащабни проекти, Турция и Ердоган практически нищо не губят от развиването на икономическото сътрудничество.

Но Сирия е именно сферата, където интересите на Русия и Турция са неизбежно и диаметрално противоположни. Свидетелство за това е продължаващата битка за Алепо. Путин и Ердоган могат да си говорят колкото си искат за своя стремеж към мирно урегулиране в Сирия, но главните преговарящи са сунитските въстаници, подкрепяни от Турция, и ползващите се със съдействието на Русия правителствени войски, продължават битката за града, който има стратегическо значение. Нито една от страните няма да седне сериозно на масата за преговори, ако не укрепи сериозно контрола си над Алепо. А ако съдим по характера на бойните действия, става ясно, че нито една от страните няма силите да превземе града в свой контрол.

Русия ще продължи и занапред да използва сирийското противопоставяне срещу Турция, макар че Путин си сътрудничи с Ердоган. Русия вижда, че Турция има ключово значение за усилията на НАТО за увеличаване на военното присъствие в Черно море и е сериозен играч на Кавказ, където пък Москва се опитва да усили собственото влияние посредством конфликта в Нагорни Карабах. Затова Русия иска да принуди Турция да стои далеч.

Сега, когато приоритетите на Турция са съсредоточени към Сирия,

Москва може да закачи Анкара на въдицата,

като продължи да подкрепя кюрдските сепаратисти и да обърква турските военни планове в Сирия за сметка на своето военно присъствие на бойното поле.

След неуспешния опит за преврат в Турция, Путин, който майсторски владее вътрешната сигурност, може да предложи на правителството на Ердогана сътрудничество в областа на обмен на разузнавателна информация и размяна на полезни методи за предотвратяване на преврати, за да приближи към себе си Анкара.

Путин и Ердоган са силни и властни лидери с големи геополитически амбиции. На тях не им интересно да си създават приятели, те са напълно посветени на това да прокарват националните си интереси.

Бъдете сигурни: занапред националните интереси на Турция и Русия ще се сблъскат отново.

Превод: Георги Стоянов