Бунтът на Орлов мост, бунтът на Таксим

През февруари се взриви България, а днес светът следи с притаен дъх битките по улиците на съседна Турция. Едва ли обаче протестите на Орлов мост и бунтовете на Таксим имат нещо общо, смята изследователи. 

„Няма как да правим паралели между февруарските протести в България и актуалната драма по улиците на Турция, защото не можем да сравняваме недоволството от битовите сметки с видимо по-стойностната борба на турците в защита на човешките права и ценности“, твърди  Анна Кръстева от Нов Български Университет. 

Според нея зад протестите и в България, и в Турция, а и в много други страни, прозира кризата на представителната демокрация.

Гражданите с основание подозират, че 

политиците не се интересуват от проблемите им - освен във времето преди избори. 

И в България, и в Турция са налице авторитарни управленски практики - следене, подслушване, монопол над медиите, налагане на определени „норми“ на поведение.

Подобно мнение споделя и Айшен Уйсал, изследовател от университета в Измир.

„Много от протестиращите турски младежи показно пият бира пред камерите, за да демонстрират ненавистта си спрямо 

набезите на държавата срещу личното им пространство

Пример за тези набези са приетите „ислямски“ закони, които ограничават употребата на алкохол и постановяват архаични норми за поведение на публични места. Много оспорван е и налаганият от режима на Ердоган модел на демографско поведение, който цели да накара турците да имат средно по пет деца”, казва Айшен Уйсал.

Тя посочва, че протестите в Турция са изключително добре организирани, като много важна роля в тях играят синдикатите. Половината от протестиращите в големите турски градове са членове на Асоциацията на държавните служители и това е показателен факт за техния характер, изтъква Айшен Уйсал.

По друг начин стоят нещата в България, смята Анна Кръстева. Според нея в България опитите на политическите партии да „възседнат“ протестите са били много по-груби, отколкото в Турция. Благодарение на гражданските бунтове националистическата партия „Атака“ успя да изплува от небитието, а 

българският политически елит успя да разбие протестите на групички,

което на практика направи невъзможно излъчването на сериозно политическо представителство на протестиращите. 

„Поуките от уличното недоволство в България сочат, че протестите са ефективни тогава, когато са точно прицелени в конкретни проблеми, каквито са например строителните набези в Пирин, Рила или по крайбрежието“, убедена е Кръстева.

Дойче веле