Хенри Кисинджър е роден през 1923 година в еврейско семейство в Германия и рожденото му име е Хайнц Алфред Кисингер. През 1938 година семейството му успява да избяга в САЩ. След Втората световна война Кисинджър заминава за родината си в издирване на бивши гестаповци. По-късно завършва политология, а на 40 години става професор в Харвард.

От 1969 до 1977 година Кисинджър работи за президентите Ричард Никсън и Джералд Форд, отначало като съветник по националната сигурност, а след това заема поста държавен секретар на САЩ.

Доктор Кисинджър, когато наблюдаваме света днес, той изглежда по-хаотичен от когато и да било?

-Изглежда е така. Нас ни заплашва хаос, включително и заради разпространението на оръжия за масово поразяване и трансграничния тероризъм. Свидетели сме на явления като неуправляеми територии и вече видяхме, например в Либия, че те могат да окажат мощно дестабилизиращо влияние върху целия световен порядък. Държавата, като институция, е подложена на атаки в много части на света. В същото време, и това може да изглежда парадоксално, ние за пръв път можем да говорим за световен ред.

През почти цялата история и до скоро световният порядък беше от регионален характер. Сега за пръв път различни части на света могат да взаимодействат помежду си. Това прави новият ред необходим за глобализирания свят. Но в него няма общоприети правила. Съществува китайска гледна точка, ислямска представа, западен възглед и в някаква степен-руска визия за света. И на практика, те не винаги съвпадат.

Как ще осигурим световен ред-чрез хаос или разбиране? Изглежда сякаш разпространението на ядрено оръжие, опасността от климатичните промени и тероризмът биха станали сериозна основа за общ дневен ред. Надявам се да ни стигне мъдрост за това.

Нека обсъдим конкретен пример. Как Западът трябва да реагира на анексирането на Крим от Русия? Нямате ли опасения, че запади тази анексия, границите в бъдеще вече няма да бъдат ненакърними?

-Крим е симптом, а не причина. Освен това, Крим представлява сам по себе си особен случай. Украйна дълго време е била част от Русия. Не може да се признае принципът, заключаващ се в това, че всяка страна може просто да промени границите и да завземе части от друга държава. Но ако Западът бъде честен пред самия себе си, той не може да не признае, че и той е допускал грешки. Анексията на Крим не беше стъпка към глобално завоевание. Това не беше нахлуването на Хитлер в Чехословакия.

Трябва да си зададем следния въпрос. Путин похарчи десетки милиарди долара за зимните Олимпийски игри в Сочи. Олимпиадата трябваше да докаже, че Русия е прогресивна държава, свързана със Запада посредством своята култура и следователно, тя би желала да бъде част от него. Така че нямаше никакъв смисъл седмица след края на Олимпиадата да бъде превзет Крим и да започне войната в Украйна. Затова трябва да си зададем въпрос-защо се случи всичко това?

Тоест, искате да кажете, че Западът също носи някаква отговорност за ескалацията?

-Да, точно това искам да кажа. Европа и Америка не разбираха последствията от някои събития, започвайки с преговорите за икономически отношения между Украйна и ЕС и завършвайки с протестите в Киев. Всички тези въпроси и техните последствия трябваше да стават предмет на диалог с Русия.

Това, обаче, не означава, че реакцията на Русия беше правилна.

Изглежда, Вие сте в състояние да разберете Путин. Но нима той не прави точно това, за което вие предупреждавате-създава хаос в Източна Украйна и заплашва суверенитета и?

-Безусловно. Но Украйна винаги е имала особено значение за Русия. Би било грешка да не се разбира това.

-Отношенията между Русия и Запада сега са много по-обтегнати, в сравнение с няколко десетилетия преди това. Трябва ли да ни тревожи перспективата от нова Студена война?

-Такава опасност определено съществува и ние не можем да си позволим да я пренебрегнем. Мисля, че възобновяването на Студената война би било историческа трагедия. Ако конфликтът може да бъде избегнат на основата на морала и сигурността, то трябва да се опитаме да го избегнем.

Но нали именно анексирането на Крим от Русия принуди ЕС и САЩ да отговорят със санкциите?

На първо място за Запада е невъзможно да признае тази анексия и контрамерките бяха необходими.Но и никой не предложи конкретна програма за възстановяването на Крим. Никой не иска да се сражава за Източна Украйна. Това е факт.

Така че, можем да кажем, че не признаваме тази анексия и, че в рамките на международното право не признаваме Крим като руска територия-точно както в съветския период продължавахме да смятаме прибалтийските републики за независими.

Тоест, по-добре е да се отменят санкциите, въпреки, че няма отстъпки от руска страна?

-Не, ноаз виждам и редица проблеми, свързани със санкциите. Когато говорим за глобална икономика, а след това използваме санкциите вътре в тази глобална икономика, у много от страните, замислящи се за бъдещето си възникват изкушения да защитят себе си от потенциалните опасности.

И постъпвайки по този начин, те ще създадат световна икономика на принципа на меркантилизма.

Аз, в частност, виждам особен проблем, свързан с идеята за персоналните санкции. Ще обясня защо. Ние публикуваме списък на хора, които са обект на санкциите. Но когато дойде време да ги свалим, какво ще кажем тогава? Тези четиримата са освободени от санкциите, а тези четирима-не. Защо именно тези?

Смятам, че от самото начало на всяко действие трябва да се мисли, какво искаме да постигнем и с какво трябва да завърши всичко. А как ще завърши това?

Не се ли отнася това и за Путин, който сам се натика в ъгъла? Той действа така от позицията на слабост или на сила?

-Мисля,че стратегическата слабост се маскира като тактическа сила.

Какво може да означава това от гледна точка на взаимодействието с Путин?

-Трябва да сме наясно, че Русия е важна част от международната система, затова тя може да е полезна в разрешаването на всевъзможни кризи, например, в проблема с иранското ядрено оръжие, в сирийския конфликт.

Това трябва да има предимство пред тактическата ескалация във всеки конкретен случай. От една страна, важно е Украйна да остане независима държава и тя трябва да има право на икономически и търговски съюзи по свой избор.

Но аз не смятам, че всяка държава по предусловие трябва да има правото да бъде съюзник в рамките на НАТО. И Вие, и аз сме наясно, че в НАТО никога няма да има консенсус за приемането на Украйна.

Но ние не можем да кажем на украинците, че нямат правото свободно да определят своето собствено бъдеще.

-Защо не?

Вие разсъждавате като свръхдържава, което е свикнала да получава своето.

-Не, Съединените щати не могат да диктуват условия и не трябва да се опитват да диктуват.

Но що се отнася до НАТО, САЩ ще има глас при вземането на решение с консенсус. Германският канцлер вече се изказа в същия дух.

У нас, в Америка съществува евереността, че ние можем да променяме света не само посредством мека сила, но и с помащта на реална военна сила.

Европа няма такава увереност.

Американското общество с голяма неохота се отнася към подобни действия.

Ако погледнем петте войни, които САЩ са водили след ВСВ, то всички те са имали голяма обществена подкрепа. Сегашната война срещу „Ислямска държава” – също. Въпросът е в това-какво ще се случи, ако войната се проточи? Важна е яснотата относно резултатите от войната.

Не е ли защитата на страдащото население на Ирак и Сирия най-важната цел?

-Преди всичко, аз не съм съгласен с това, че сирийската криза може да се разглежда като борба на безжалостен диктатор против безпомощно население и, че населението ще стане демократично, ако бъде свален диктатора.

Но каквото и да казвате, там страдат цивилни.

-Да, това е така и те заслужават съчувствие и хуманитарна помощ. Позволете ми просто да кажа какво мисля за случващото се там. Това отчасти е многонационален конфликт. Отчасти е бунт против старата структура в Близкия Изток. Отчасти е бунт против властта.

Ако някой е готов да разреши всички тези проблеми, ако е готов да даде жертви заради решаването им, ако той смята, че това може да бъде постигнато, то той ще има правото да каже: Ние ще използваме своето право на вмешателство.

Но това ще означават военни мерки и готовност за последствията.

Вижте Либия. Няма съмнение, че свалянето на Муамар Кадафи беше оправдано в нравствен план, но след това не се оказахме готови да запълним вакуума. Затова сега ние имаме групировки, които воюват помежду си. Ние получихме неуправляема територия и склад за оръжия в Африка.

Но в Сирия е същата непоносима ситуация. Държавата се разпада, голяма част от страна се управлява от терористична организация. Нима не би било правилно да се намесим, за да избегнем хаоса, който вече представлява заплаха и за нас?

През живота сипочти винаги съм бил на страната на активната външна политика. Но трябва да знаете с кого си сътрудничите. Нужни са ви надеждни партньори, а аз не виждам такива в този конфликт.

Опитвам се да кажа,че не трябва да мислим, че можем с волево усилие да определяме историята. Ето защо съм против концепцията за намеса, когато не са ни известни крайните последствия.

Но през 2003 година бяхте за свалянето на Саддам Хюсеин. По онова време последствията от намесата също бяха неопределими.

Ще Ви кажа какво мислех тогава. Мислех, че свалянето на Саддам е легитимна цел, особено след разкритията на ООН.

Но смятах, че е нереално да се постигне установяването на демокрация последством военна окупация.

Защо сте толкова сигурен, че е нереално?

Защото трябва да сте готови да го правите в продължение на много десетилетия и да сте сигурни, че народът ще ви следва. Но, очевидно, това не е по силите само на една държава.

Затова ли президентът Обама води въздушна война против терора с помощта на безпилотни самолети и бойна авиация в Пакистан и Йемен, а сега и в Сирия и Ирак?

Аз подкрепям ударите по териториите, от които се осъществяват терористични атаки. Никога публично не съм изразявал мнението си за дроновете. Те заплашват в голяма степен цивилното население и може да бъде сравнено с това, което се случваше по време на войната във Виетнам.

Това е същият принцип.

В своята книга твърдите, че САЩ трябва да вземат своите решения за война на базата на това, какво осигурява „най-доброто съчетание на сигурност и морал”. Бихте ли обяснили какво имате предвид?

-Не. Това зависи от ситуацията. Какъв именно е нашият интерес в Сирия? Само хуманитарен? Или и стратегически?

Разбира се, винаги искаш да постигнеш най-нравствения резултат. Но в гражданската война не може да не виждаш и реалностите и всички разсъждения и решения се налага да бъдат вземани на основата на тези реалности.

Означава ли това, че заради тези реалности в продължение на някакъв период от време бихме могли да бъдем на страната на Башар Асад в борбата против „Ислямска държава”?

-Не, не. Ние никога не бихме могли да се сражаваме заедно с Асад.

Но, честно казано, мисля, че би трябвало да водим диалог с Русия и да решим какво в крайна сметка искаме в Сирия, а след това да изработим заедно обща стратегия.

Беше неправилно от самото начало да говорим за това, че Асад е длъжен да си отиде, макар че това беше желаната крайна цел.

Сега, когато ес намираме в този конфликт с Русия, да се постигнат договорености по отношение на иранската ядрена програма става все по-трудно.

сп. Шпигел, превод: Faktor.bg