Леонид Бершидски, Bloomberg 

Ако режимът на президента на Венецуела Николас Мадуро бъде свален, на Владимир Путин ще му се наложи да анулира още един скъпоструващ геополитически залог. Но не се надявайте, че Москва ще престане да играе подобни рисковани игри, в които ще се опитва да се противопоставя на влиянието на САЩ по целия свят.

Русия е най-важният, след Китай, спонсор на Венецуела. Данните за финансирането на Венецуела от тези страни са ограничени, но инвестициите на Китай се оценяват на 70 милиарда долара, и голяма част от тях трябва да бъдат 

погасени с доставки на нефт

 Русия и нейните държавни фирми през последните 20 години са похарчили в предоставяне на кредити и инвестиции над 17 милиарда долара. През декември президентът Путин обеща да инвестира още 6 милирада долара и да достави на страната 600 хиляди тона зърно.

Значителна част от руските кредити и инвестиции минават през "Роснефт", държавния нефтогазов гигант, управляван от съюзника на Путин Игор Сечин. Според последния достъпен отчет, към края на 2017 година "Роснефт" е продала нефт, добит от венецуелската държавна компания PDVSA, на стойност 2,5 милиарда долара.

Макар че, Венецуела покрива дълговете си с бавни темпове, Русия като цяло е доволна, защото те се се натрупват, което и позволява да получи изгодни лицензи за добив на нефт и газ. Тя е собственик на големи миноритарни пакети акции в пет съвместни с PDVSA компании. През 2019 година те са добили 59 милиона барела нефт, което представлява над 8% от годишния добив на Венецуела.

"Ние никога няма да си тръгнем оттук и никой няма да успее да ни изгони оттук",

 заяви веднъж Сечин, говорейки за плановете на "Роснефт" по отношение на тази латиноамериканска страна.

Но не е изключено това да е повече желано, отколкото действително. След като САЩ свалиха Саддам Хюсеин, руската нефнена компания "Лукойл" беше лишена от лицензите за работа на иранското находище Западна Курна. Едва през 2009 година тя успя да се върне в Ирак и то в състава на консорциум с норвежката компания Statoil — едва след като Русия беше принудена да сключи с новото правителство на страната споразумение за опрощаване на крупен дълг.

В резултат на падането на режима на Кадафи в Либия бяха закрити проекти, в които руските компании "Газпром" и "Татнефт" бяха вложили 1 милиард долара, а също така беше прекратено строителството на високоскоростна железопътна линия, което извършваше държавната компания "Руска железопътна компания". Преговорите с либийските власти за продължаването на работата по този проект продължават.

Ако Мадуро бъде свален, на негово място ще дойде правителство, подкрепяно от САЩ и тогава много вероятно

 руските проекти ще бъдат прекратени, 

а дълговете на Венецуела няма да бъдт погасени. Това обяснява реакцията на Москва на признаването от Доналд Тръмп на лидера на опизицията Хуан Гуаидо за президент на страната. 

"Западът сменя властта във Венецуела" написа във Фейсбук говорителят на руското Министерство на външните работи  Мария Захарова. А прессекретарят на Путин Дмитрий Песков заяви, че "се прави опит за узурпация на върховната власт". Путин пък лично заяви подкрепата си за Мадуро в телефонен разговор с него.

Засега нищо не е решено, армията на Венецуела, която има тесни връзки с руската армия, съдейки по всичко, продължава да подкрепя Мадуро. Но той не може да разчита, че дълго ще удържа властта в условията на икономически хаос, хиперинфлация и глад.

А руското правителство даже е предложило на венецуелските си партньори план за възстановяване на икономиката, прекратяване на печатането на пари, данъчни реформи и въвеждане на определен базов минимален доход. 

Но вероятно е твърде късно, за да се направи каквото и да било. Никакви репресии не са в състояние да удължават безкрайно такива страдания.

Тогава защо 

Путин толкова необмислено избира приятелите си

  Защо Москва — независимо от фиаското в Либия и трите мириалда долара похарчени за проваления украински президент Виктор Янукович през последните месеци на управлението му — продължава да поддържа Мадуро и подобните му? 

През този месец в Москва, за да иска кредити, пристигна президентът на Зимбабве Емерсон Мнангагва, който в замяна предложи използване на природните ресурси на страната на концесия, докато народът му протестира заради поскъпването на горивата 150%.  

В Судан, страната, в която "Руската железопътна компания" води преговори за модернизация на местната ж.п. инфраструктура, а държавната корпорация "Росатом" сключи договор за строеж на атомна електпроцентрала, протестите, предизвикани от икономическата криза продължават вече седмици наред и дестабилизират режима на президента Омар ал-Башир.

Логиката на външната политика на Путин за противопоставяне на САЩ навсякъде, където могат, не му оставя друг избор, освен да поддържа тези жестоки режими, които не се ползват с популярност. Той осъзнава, че ще понесе финансови загуби, ако тези режими бъдат свалени. 

Но всъщност Русия не инвестира в нефт, ж.п. линии или ядрена енергетика — Русия инвестира в подкрепата на всеки управник, който се обявява против Запада.

За разлика от Китай, за който дори разходите продиктувани от политически съобръжения, са средство за придобиване на икономическо влияние и печалба, при Путин разходите на първо място са свръзани с геополитика от съветски образец — дори когато са оформени като капиталистическа бизнес сделка.

Вярно, напълно е възможно, във Венецуела икономическият интерес да е по-силен, отколкото в много други страни. Макар че Виницуела сега не е в състояние да добива много нефт заради крайно неефективната политика на правителството, тя разполага с най-големите в света запаси на нефт. За Русия, която притежава само една трета от устновените запази, осезателното присъствие във Венецуела е начин да си осигури определени позиции на нефтения пазар.

Ако Мадуро бъде свален от власт това ще се превърне в 

болезнено поражение и за Путин

 Но това няма да му попречи да финансира и други "Мадуро" по целия свят за сметка на руските данъкоплатци. Ако президентът на Венецуела успее да оцелее, това само ще убеди Путин, че подобни разходи се изплащат.