3-4 конфликтни точки силно поляризираха ГЕРБ и опозицията

Интервю на Светослав Пинтев

С политолога Димитър Димитров говорим по актуалните в обществото ни теми, които с всеки изминал ден започват да придобиват все по-зловещи очертания. 

- Г-н Димитров, как си обясняването демонстративното и безпрецедентно прекратяване на Консултативния съвет по националната сигурност от президента  Румен Радев?  
- Консултативен съвет по въпросите на корупцията е много трудно да се направи, тъй като партиите имат собствени виждания по този въпрос. Противоречията между БСП и ГЕРБ в края на краищата се сведоха до това - кой ще назначава председателя на антикорупционния орган. Даже не толкова какви ще бъдат правомощията му, което подсказва че „борбата“ с корупцията ще се свежда до това какво евентуално председателстващият подобна комисия ще разпореди да се направи или да не се направи. Всичко това подсказва, че няма да се случи нищо различно от сегашното състояние. Малко повече органи, 5-6, които ще действат много предпазливо и селективно, разбира се,. 
- Смятате ли че събитията от последните месеци говорят за някаква координация между БСП и президента Радев, че има опити за създаване на напрежение, дори за дестабилизиране на правителството, вариант, който вече мнозина съзират?
- Разбира се, че е възможно. Нека да погледнем пак към последните 3-4 седмици. Голям проблем се оказа различието за  формулировката в доктрината за национална сигурност и доклада, където Руската федерация беше определена като заплаха за същата тази националната сигурност. След това последва доклад на парламентарната комисия, която трябваше да обобщи случилото се покрай избора на самолетите „Грипен“, да проучи как се е стигнало до този избор.

Последва скандал за кумовската, шуробаджанашка схема, по която се управляват българските общини. По тези три точки, по тези три конфликтни теми, мненията на президента и БСП, ако не са едни и същи, то са много близки. Между другото, имаше малка интермедия, която е  свързана с комисията по досиетата, евентуалното избиране на председател, отлагането на процедурата, до спор дали има смисъл тази комисия да съществува, оставката на Антон Тодоров. Тези 3-4 конфликтни точки силно поляризираха ГЕРБ и опозицията, ако искате- управляващите и опозицията, тъй като в управляващото мнозинство няма различия или поне са достатъчно малки и незначителни. Така ГЕРБ с техните коалиционни партньори и БСП застанаха от двете страни на тази разграничителна линия. Считам, че от всички тези въпроси един е най-важният, дали ще има нова процедура за избор на самолета, с който ще се превъоръжим. Това е в основата на големите спорове, въпреки че понякога се омаловажава. Тази тема засяга най-пряко българския президент по причина на това, че към момента на изготвянето на решението на избор на „Грипен“, той е бил командващ на Военновъздушните сили. Като по-късно е могъл по един или друг начин съвсем ясно да лобира чрез служебното правителство за приключване на процедурата,   която заради намесата на парламента се върна в изходна точка. Наслагването на тези конфликти, не само създаде впечатление, а в действителност оформи един дневен ред, при който парламентарната опозиция и парламентарното мнозинство са в ясен сблъсък.
- А как гледате на „кръстоносния поход“ за свободата на словото, който се  поведе шумно, след като на всички е ясно, че олигарсите отдавна са  стиснали за гърлото въпросното „свободно слово“? 
- Аз бих казал че се оформи нещо почти като джихад, който имаше за цел да общи обобщи серията от конфликти. В неговия център по много причини попадна депутатът Антон Тодоров, който подаде оставка и напусна парламента.  Трябва дебело да подчертаем, че той е човекът, който подреди документите по избора на „Грипен“ в една логическа връзка, по дни, по часове, с лицата, които са извадени от съставите на експертните органи, други, които са добавени, с изпращани от Вашингтон грами, четени от когото трябва или когото не трябва… Това тепърва ще се установява. Накрая  последва логичното-вземане на светкавично решение, с което „Грипан“-ите  са обявени за победители в процедурата. Започна веднага да се  спекулира с това- имало ли е, не е ли имало корупция. В случая няма да цитирам знаменитата фраза на Антон Тодоров, произнесена от трибуната. 

 Ще напомня само това, което обобщи вицепремиерът Красимир Каракачанов: „Бързите сделки, комисионни раждат“. В случая се визираше светкавичното придвижване на процедурата до крайното решение в последните дни на служебното правителство. И това е казано от човек, който е много-много добре запознат с детайлите по сделката. „Грипен“-ите са предпочитаната опция за Руската федерация по много причини, защото имат проблеми със съвместимостта с другите модели, които са на въоръжение в НАТО. Имам предвид F-16, които са в Гърция и Румъния. Ще трябва оперативната съвместимост допълнително да бъде изграждана, ако ние вземем „Грипен“-и. Ако изберем самолет, който е базиран на модела F, все едно дали ще бъде 16 или някаква негова модификация, няма да има проблем гръцки или румънски пилоти да се качат на нашите самолети както и обратното …
- Можем следователно да мислим, че тук пипа „дългата ръка на Москва“? Или не?
- След като вече не можем до безкрай да бъдем въоръжени с „Миг“-ове, стратегически за Руската федерация би било по приемливо да се въоръжим с „Грипен“, защото ще трябва да полагаме допълнителни усилия за установяване на съвместимост с машините, които са на въоръжение в Румъния и Гърция. Не случайно давам тези две страни за пример, тъй като виждате, че отношенията между Турция и Руската федерация по някакъв особен начин се затоплят и тук се връщаме на въпроса дали Русия е заплаха? В такава степен, в която човек най-много трябва да се пази от приятели. Симетрично и обратно мога да кажа, че Турция е онзи съюзник от НАТО, който става все по малко надежден. 
- И, който предизвика много остра криза в отношенията си със САЩ?
- Никой не знае какъв е хоризонтът на тази криза, но изглежда тя се задълбочава. Турция ще закупи от Русия ракетните системи С-400. Доколкото разбрах, няма как да бъда напълно сигурен, но ще ги разположат така, че да охраняват резиденциите на Ердоган. Това говори за нарастващо недоверие между управляващите в Турция и номиналните съюзници. 
- Как гледате на интервюто на фамозния Дугин по Нова тв?
- Дугин казва това, което аз казвам, но от различна гледна точка.  Русия не ни е враг, но всеки, който е прочел нещо от отбранително-космическата доктрина на Руската федерация, ще разбере, че ние не сме враг , дори не сме заплаха и няма как да бъдем такава.    Ние сме това, НАТО имам предвид, на което Русия винаги ще се противопоставя, бори, тя дори ще е готова и да воюва. Това е тяхната доктрина, ние не можем да напишем в нашата доктрината Русия е голям приятел, от когото трябва да се пазим“  .
- Как си обяснявате появата на интервюто в такъв обем и с такива послания по национална телевизия?    
- -Така изглежда хибридната война, от която много настойчиво , в значими часови пояси се внушават всевъзможни тези. В този случай тезата, е че на България мястото не й е в НАТО, че ние сме си „от векове приятели,а понеже отношенията са асиметтрични, ние сме и клиенти на руската външна политика.