Дмитрий Травин, професор в Европейския университет в Санкт-Петербург

«Пари няма», каза преди време Дмитрий Медведев. Но, независимо от това авторитетно изявление на премиера, в Русия непрекъснато се откриват големи финансови ресурси. 
Честно казано, вече се уморих да броя милионите, които се намират в различни частни (и не съвсем) портфейли, коли, жилища, офшорки и други сакрални за нашата управляваща класа места.
През миналата гадина следователите хванаха полковник от МВР, на когото парите, едва ли не, му стърчаха от ушите.  На бившия министър Улюкаев пък му бяха напълнили чанти с два милиона долара вместо салам. А скоро отново откриха «кой знае откъде паднал» милион – този път в колата на шеф на дъщерна фирма на «Роснефт».
И всичко това е само 

върхът на айсберга

 Кутията от ксерокс, пълна с долари, която предизвика такъв шок по време на президентската кампания през 1996 година, бледнее в сравнение с това какви суми се «разхождат» сега из Русия.
Както биха казали немодните днес класици на диалектическата философия, количеството премина в качество. 
При това само с рушветчийството това количество неотчетени милиони, разхвърляни из цяла Русия и извън границите и, не може да се обясни. Изобилието от извънбюджетни средства при отсъствието на пари в бюджета е характерен признак на нашата политико-икономическа система. 
И нещо повече – това е най-важната причина, поради която Путин няма да започне сериозна реформа, колкото и лоши да са резултатите на икономиката.
Работата е там, че авторитарният режим е устроен много по-сложно отколкото диктатурата. 
Механизмът на поддържане на диктатурата е относително прост: затвори, лагери, разстрели. Но подобни режими вече почти не се срещат в света. Те са сменени от 

практиката на електоралния авторитаризъм,

 както в Русия. 
Избори уж се провеждат, но властта си остава същата. 
А за да могат едни и същи автократи да побеждават в условия напомнящи демокрация, е необходим много по-сложен подход към управлението, отколкото при диктатурата.
Механизмът на работа на нашия електорален авторитаризъм изглежда примерно така. В пазарните условия се намират много хора, които за пари са готови да осигурят на Кремъл всичко, което му е необходимо – да създават прокремълски партии, да разпространяват пропагандни материали, да фалшифицират изборите, да устройват «малки победоносни войни», да формират отряди от «джентълмени на късмета», да торпилират опозиционните движения, да «мърсят» в социалните мрежи и т.н. 
Това, което е невъзможно да бъде направено за пари, се прави за ГОЛЕМИ ПАРИ.
Нивото на мобилизация на прокремълските активисти зависи само от заплащането на труда им. Ако не достигат агитатори, биячи или тролове значи трябва да похарчим за тях повече пари. Личните убеждения, идеологическите пристрастия, и просто човешката порядъчност са влияли на политиката през 80-те и 90-те години, но сега всичко е променено.  
Кандидатът за депутат или идеологически продукт се продават на народа както и  «Кока-Кола»: ако ти се посвиди да платиш за маркетинг и реклама купувачът ще избере «Пепси».
Някаква част от разходите за агитация се плащат от държавния бюджет. Като започнем с огромните хонорари за главните манипулатори и свършим със скромната заплата на учителката, която е принудена да мошеничи на изборите, просто, за да не загуби работата си.
Но само с държавния бюджет не може да задвижиш подобна машина. Нужно е допълнително поощрение за «верните войници на партията», което не се отчита с документи и не подлежи на никакъв обществен контрол. 
Затова в системата на електоралния авторитаризъм винаги има

 бюджет в сянка

 Подчертавам, че това не е проство следствие на кражбите от страна на отделни лица, а условие за съществуването на режима. 
Естествено, при отсътствието на нормални журналистически и парламентари (за прокурорски и не говоря) разследования не можем да имаме точна информация как се формира такъв бюджет. Доколкото може да бъде преценено, този бюджет в сянка е силно децентрализиран, той не се намира на едно място, не се контролира от един човек и, най-вероятно, не подлежи на точен отчет.
Има проекти. Има лица, които отговарят за постигането на резултгати. И има силови механизми, с чиято помощ се събират пари от бизнеса.
Ако бизнесът не следва генералната линия и не влага в бюджета в сянка, се сблъсква със сериозни проблеми. Огромен брой от намиращите се в затвора бизнесмени са пострадали в резултат на натиск не само от страна на отделни силови структури или чиновници, но и на системата като цяло.
Ако фигури, «особено приближени до императора» се заеме с някакъв проект, събира пари в бюджета в сянка, но не се справя с работата си и не осигурява необходимия резултат, тя губи височайшето доверие и, като правило, заминава да живее зад граница, харчейки милионите долари, които остават след реализацията на дори и най-неуспешните кампании.
Когато разбереш принципа на работа на такъв механизъм и задачите, които той изпълнява, става очевидно, защо корупцията в Русия се разраства, независимо  от създаваната видимост на борба с нея. 
Натискът над бизнеса не изчезва, създавайки в Русия отвратителен инвестиционне климат. 
Руският бюджет в сянка се формира само за сметка на своеобразно «политическо предприемачество», когато нужните хора получават  карт-бланш за аккумулиране на ресурси, изземани от бизнеса. А доколкото бизнесът не винаги охотно дава парите си, то политическите предприемачи получават карт-бланш за прилагане на наказание или сплашване на тези, които са «длъжни» да делят доходите си не само с държавния, но и със сенчестия бюджет.
Така че цялата «антикорупционна дейност» по същество е форма на разпределяне на ресурсите между различните структури на политическото предприемачество, а в борбата за тях се включват различни структури, изпълняващи полезни за Кремъл функции. 
От всичко казано досега следват три извода: 
Първо, корупция в путиновата система винаги ще има, тъй като е страничен ефект от работата на механизма, осъществяващ съществуването на електоралния авторитаризъм. 
Второ, сенчестите милиони винаги ще се преливат от слабите групи към по-силните.
Трето, «на повърхността» постоянно ще изплува една или друга загадъчна история, доколкото разправата със слабите става не с бейзболна бухалка, а чрез следователи, прокурори, съдии.

Източник: www.rosbalt.ru
Превод:Faktor.bg