Едвин Сугарев, Svobodata.com

Случи се това, което се очакваше: енергийният вампир възкръсна; още с идването си на власт БСП направи първите стъпки към рестартиране на проекта АЕЦ “Белене”. Вчера се разбра, че енергийния министър Драгомир Стойнев е провел разговор на четири очи с руския заместник-министър на енергетиката Анатолий Яновски. Ето ви и резултатът от този разговор: компанията “Росатом” била склонна да оттегли иска срещу Националната електрическа компания за 1 мрд. и 250 млн. евро, ако проектът АЕЦ "Белене" бъде рестартиран.

Казаното звучи в пълен синхрон с “усещането” на Пламен Орешарски, че ще ни излезе по-евтино да довършим “Белене”, отколкото да се съдим с руските изпълнители – тъй като делата пред арбитражния съд в Париж тъй или иначе били обречени на неуспех. Което между впрочем е чиста лъжа, тъй като реален договор за строеж на АЕЦ “Белене” няма, има принципно споразумение и анекси към него. Освен това съвсем не е ясно доколко легитимна е била самата поръчка към “Атомстройекспорт” – и как може да се приеме за законен искът за разходи, които са направени на своя глава от изпълнителя – след изразената и на правителствено ниво воля проектът да бъде прекратен.

Дословно същата оферта хвърли на масата и вицепрезидентът на руската "Атоменергопроект" Генадий Тепкян само два дни по-рано – на поредната годишна сгляда с руската пета колона у нас, водеща се официално като “Булатом”. И според него арбитражното дело, заведено от "Атомстройекспорт" срещу България заради спирането на АЕЦ "Белене", може да бъде прекратено, ако страната ни започне строежа на централата.

Той обаче допълни своето изказване с предупреждението, че този път Русия няма да се доверява на уверения – и ще предприеме действия само в отговор на българските такива. По-конкретно: “Това, което е необходимо, е договорът за строителството да бъде подписан.” От което за пореден път става видно дребното обстоятелство, че реален договор с фиксирана крайна цена за АЕЦ “Белене” няма.

В допълнение се постави и още едно повече от странно условие: за възобновяване на работата и строителството на „Белене” освен политическо решение, било необходимо и Агенцията за ядрено регулиране да одобри техническия проект. От което следва също така добре известното (но не за българските граждани!) обстоятелство, че

лиценз за строежа на централата от оторизираната за това институция също няма!

Пита се тогава – след като няма договор и няма лиценз, как изобщо е започнала реализацията на проекта? И кой е отговорен за това – кой например е разрешавал да се поръчва оборудване за милиарди? Дали пък Сергей Станишев и неговият финансов министър Пламен Орешарски нямат отношение към тези разрешения и предизвиканият от тях фактически фалит на НЕК, който доведе и до добре известните драстични увеличения на сметките за ток?

Договор и лиценз може и да няма, но тъй или иначе стратегията по рестартиране  на проекта вече е в ход. Това именно рестартиране фигурира в програмата на кабинета Орешарски, раздадена на депутатите непосредствено преди неговия избор. Рестартирането на проекта АЕЦ "Белене" фигурира там като национален приоритет  – въпреки че България декларира своя обоснован отказ от този откровено антибългарски и пагубен за бъдещето ни проект и чрез решение на своето правителство, и чрез неговото потвърждение от Народното събрание, и чрез вота на българските граждани при референдума по този въпрос.

Странните “усещания” на българския премиер са следващата стъпка – а третата е дошлата като по поръчка оферта от страна на Генадий Тепкян и Анатолий Яновски – като синхронът между двете потвърждава факта, че става дума не за усещания, а за съвсем конкретен сценарий за обработка на общественото мнение.

Можем още отсега да предвидим как ще се развият нещата. Съдебната битка срещу иска от един милиард и двеста и петдесет милиона евро ще бъде представяна като предварително загубена кауза. Ще се казва, че страната ни няма пари, за да посрещне такъв иск – и че тези пари е по-добре да бъдат дадени примерно за пенсии и заплати, вместо да ги харизваме за неустойки – без оглед на дребната подробност, че за да построи напълно ненужната си ядрена централа, България трябва да плати минимум десет милиарда евро – и то при най-оптимистичен сценарий.

Ще се възроди голямото говорене

колко важен евтин и печеливш проект е АЕЦ “Белене”. Нищо, че сега се налага да спираме мощности, защото имаме свръхпроизводство на ток, а няма на кога и как да го продадем.

Стратегически външен инвеститор няма да се намери, но в един момент внезапно ще се окаже, че руски такъв има – примерно в лицето на Внешторгбанк, чийто български клон се оглавява от Милен Велчев – и която не случайно даде финансово рамо на банката и на новата власт – “Корпоративна търговска банка” на Цветан Василев.

Или – в друг вариант – държавната “Росатом” ще декларира, че сама ще финансира проекта – с пари от държавния бюджет, както Путин щедро беше предложил на предишната тройна коалиция. Не заради черните ни очи, разбира се. А срещу произведения от централата ток, докато сумата бъде покрита, за срок, който вероятно ще съвпадни с проектния срок на централата – като този ток ние, българските граждани, ще изплащаме чрез своите сметки, по определени от руснаците цени. И ще изпадаме във все по-голяма финансова и политическа зависимост от Русия, докато старата руска поговорка – “Курица не птица, Болгария не заграница” – не се реализира в буквалния смисъл на думата.

Както се казва, това е положението. Ако на някой не му харесва, трябва да знае едно – това “положение” може да се промени само по един начин – като сегашния кабинет бъде

 пометен от политическата сцена на България

Чрез масови протести, чрез гражданско неподчинение – ако трябва – и след това чрез нови избори. Друг начин просто няма.

А дотогава ще си играят с нас като котка с мишка. Впрочем вече го правят – размахват моркова, но не забравят и тоягата. Защото паралелно с обещанията на руските емисари Яновски и Тепкян се оказа, че на шести юни компанията “Атомстройекспорт”, изпълнител на проекта АЕЦ “Белене”, вече е внесла документите по делото в парижкия арбитраж – с иск за 1 250 000 000 евро.