Николай Василев

Един от бащите на европейския консерватизъм Едмънд Бърк, обичал да повтаря, че този, който не знае историята е обречен да я повтори. Очевидно философът е имал предвид лошата история, грешките и катастрофите, с които изобилства миналото на човечеството.
Не знаем доколко американският президент Доналд Тръмп е запознат с историята както на своята страна и с тази на света. През последните дни той беше жестоко упрекван, че изоставя успешната американска политика, която гарантира световния мир и осигури просперитет на много части от света в продължение на седемдесет години. Малко може да бъде добавено към този анализ. Тъжното е, че президентът не си е извлякъл поука и от най-катастрофалната грешка в американската история – изолационизма на който Америка се отдава след Първата световна война.
В началото на 1917 година Германия е на път да спечели Първата световна война. Руският цар абдикира и империята му започва да се срива. Ако Германия победи на изток, Франция вероятно бързо ще капитулира, а Англия ще е принудена да приеме всички германски искания. Европа ще бъде доминирана от Берлин. Съединените щати, които вече са наложили доминацията си над Новия свят ще се сблъскат с геополитически съперник.
Президентът Удроу Уилсън, в духа на класическата английска традиция се намесва във войната на по-слабата страна, за 

да не допусне появата на доминантен съперник

 Глупостта на германското главно командване, започнало безразборна подводна война само улеснява президента в усилията му да убеди своите сънародници от необходимостта от намеса във войната. Година и половина по-късно, с цената на минимални американски жертви, Германия е победена. С още малко усилие Съединените щати са в състояние да наложат стабилен либерален световен ред. 
Те имат визията за това, но било поради неопитност, било поради липса на воля, не го правят. 

Как изглежда светът в края на 1918, началото на 1919 г.?

Руската, Османската и Австро-Унгарската империи са рухнали. Болшевиките държат Москва и Петроград, но "белите" контролират Сибир и южните региони на Русия. Украйна и Грузия са обявили независимост. Германският народ (който тогава включва и австрийците – те гласуват за обединение с Германия) е готов да се откаже от милитаризма и да възприеме либералната демокрация. Полша, Финландия и Балтийските страни са обявили независимост.
Съединените щати имат желанието и силата, но нямат волята да накарат съюзниците си да приемат компромисен, а не отмъстителен мир с Германия, Унгария и България на принципа на самоопределението, с дипломатическа и малко военна помощ да затвърдят независимостта на Украйна и Грузия, като в процеса наложат свой контрол над Черноморските проливи (но и на подстъпите от Мала Азия към Европа). В състояние са да не позволят на Болшевиките да овладеят Сибир и Централна Азия като така обрекат комунистическия режим в Москва на нетрайност.
Вместо да сторят това, Съединените щати 

оставят света на "самотек"

 Болшевиките възстановяват източните и южните граници на Руската империя, а на запад овладяват по-голямата част от Украйна. В съседство на фрагментираните Балкани възниква единна Турция, контролираща проливите и Мала Азия. Германия е унизена и иска реванш. По-малките европейски страни са разделени на победителки и победени и сътрудничеството между тях се оказва невъзможно. 
Последствията са наистина съкрушителни. Следва възход на всевъзможни диктатури и тоталитаризми и Втора, още по-кървава световна война, от която, освен Америка, Съветският съюз макар и опустошени и обезкървен също излиза като победител. Сталин налага властта си над Източна Европа и предлага алтернативен на либералната демокрация модел за обществено развитие.
Благодарение на виталността на капиталистическата икономика, на привлекателността на либерално-демократичния социален модел и на решителността на девет американски президентски администрации, към 1991 година светът заприлича на това, което е можело да се утвърди още през 1919 г. Като единствена видима алтернатива на либералната демокрация остава само... радикалният ислям. Европейските народи бяха помирени в рамките на разширяващ се ЕС. Чудовищата СССР и Югославия (а и Чехословакия) се разпаднаха. На Русия беше даден шанс да преоткрие себе си като модерна нация, която не застрашава съседите си. Турция все още се изживяваше като нация, съюзник на Запада, а не като сърцевина на империя, която се нуждае от „стратегическа дълбочина“.
Китай все още не беше индустриална суперсила и без огромни западни инвестиции нямаше шанс да се превърне в такава, а точно тогава, след кървавия Тянмън му бяха наложени санкции.

За разлика от 20-те години, през 90-те Америка изглеждаше решена да укрепи новия световен ред. Но ето че доживяхме след по-малко от 30 години американски президент да дава изявления, от които да изглежда, че той вярва повече на Путин, отколкото на собствените си служби, да нарече страните от Европейския съюз „врагове“ и да налага мита на ... съседна Канада! 
Как се стигна до тук?
Както при всяко комплексно развитие вероятно причините са много.
В книгата си „Победа“ Питър Суайцър обяснява колапсът на СССР с нокаут нанесен му от администрацията на Рейгън. Макар да не бе произведен дори един изстрел, 

Западът побеждава Съветския съюз

Дали днес не наблюдаваме опит за реванш?
Подобно на случая с Германия след Първата световна война, опитът за установяване на демократично управление в Русия през 90-те години не довежда до благоденствие. След по-малко от десетилетие неразградените структури на КГБ овладяват властта. Те очевидно не мечтаят за една нова, пост-имерска Русия, която да се впише в либералния световен ред. Не друг а президентът Путин определи разпада на Съветския съюз като най-голямата геополитическа катастрофа. Властта в Русия не крие, че търси реванш. 
Още през 20-те години победените германски генерали са анализирали причината за загубата на Първата световна война и са предложили нова тактика – тази на "блицкрига" (или светкавичната война). Възможно ли е офицерите от КГБ да са анализирали причините за провала на Съветския съюз и да са изготвили нова тактика за водена на "студена" война?
Хибридната война не е нещо ново, дори за Русия. Именно, чрез нейните прийоми някога деспотичното Московско княжество е победило свободната Новгородска република. Засега тактиката на хибридната война носи на Кремъл безспорни победи! Трудно е да се каже доколко руската намеса е предопределила Брекзит и избирането на Тръмп, но е факт, че единството на Западният свят е разбито както никога след Втората световна война. На пресконференцията в Хелзинки, на въпрос как оценява становището на американските разузнавателни служби, че Русия се е месила в американските избори, Доналд Търмп се впусна в тирада срещу Хилари Клинтон и за неспособността на американските служби да покажат нейния сървър. С това той постави под съмнение принадлежността на САЩ към страните от Първия свят, където администрацията е партийно безпристрастна. Ако наистина Тръмп гледа на Путин като на възможен партньор, а на Хилари Клинтън като на враг, значи ли че Америка е станала страна от Третия свят?!
Едва ли. 
Разработването на концепцията за „блитцкриг“ позволи на Германия да спечели много битки, но в крайна сметка тя изгуби и Втората световна война. Каквито и успехи да постигне Русия в опита си за реванш, тя няма ресурсите да унищожи западната цивилизация. Америка вероятно ще преболедува явлението Тръмп, а Великобритания ще постигне някакъв модус вивенди с Обединена Европа. Въпреки местните национализми, европейските държави едва ли ще започнат отново да гледат една на друга като на врагове и рано или късно ще разберат, че единственият начин да запазят вътрешните си граници отворени е да наложат строг контрол над външните. Украйна и Грузия едва ли ще попаднат отново под контрола на Москва. Русия не е в позицията на Съветския съюз, както през 1945 г. и „нова Ялта“, дори да бъде санкционирана от Доналд Тръмп едва ли ще бъде експериментирана "на терен". Защото с тактиката на хибридната война Кремъл може и да разстрои единството на Запада, а и на целия либерално-демократичен ред, но не е в състояние да изгради алтернативни жизнеспособни структури. Светът, който Америка пропусна да наложи през 1919 г. и който почти реализира през 1991 година си остава най-добрата алтернатива за всички народи по света. Въпрос на време е той отново да стане актуален. Алтернатива разбира се има, но тя означава хаос, сблъсъци, тирания и катастрофи!