Николай Ненчев

Българската отбрана днес е изправена пред стратегически избор. Необходимо е да стартира възможно най-бързо превъоръжаването ни с нова и оперативно съвместима с НАТО бойна техника. Нужно ни е обаче не само превъоръжаване, но и да изберем правилното оръжие. А не просто да купим някакво ново. Ето защо 

изборът е стратегически

 В отговор на българското запитване постъпиха четири оферти за бойни самолети. Особеното този път обаче е, че за разлика от преди сега САЩ ни предложиха най-новия вариант на изпитания в много бойни операции многоцелеви изтребител F-16 - блок 72, Viper. Това е самолет от поколение 4 плюс. Ако България избере този самолет, ние ще имаме най-модерния изтребител на Балканите. Все още няма произведени самолети от тази модификация, а някои държави ще модернизират самолетите си до този стандарт. Следователно, изборът на тази оферта осигурява на България най-новата технология, което е от значение предвид това, че дълго време ще използваме този самолет. Самите САЩ ще използват този самолет заедно с най-модерните си самолети от пето поколение F-22 и F-35. Освен това, F-16 ще може да лети поне до 2045 г. и има 12 хиляди летателни часа живот, което е повече от всичко предлагано. Ако България купи F-16, това значи, че се обвързваме трайно с най-мощните Военновъздушни сили в света - американските. А това, че съседните страни от НАТО - Турция, Гърция и Румъния също имат F-16 означава, че можем занапред да си сътрудничим в поддръжката им, така че да споделим разходите. Това е важно, при все че в разходите за дадена система през целия й жизнен цикъл цената на придобиването е около една трета от цялото. Останалото е за поддръжката и използването. Не на последно място, техническите възможности на предлагания F-16 го правят самолетът, който руските сили най-малкото искат да срещнат над Черно море в сравнение с останалите. Затова 

правилният избор е именно F-16

 Въпросът е обаче в цената. Тези параметри ще станат ясни. Каквото обаче и да се съдържа в офертите, България трябва да мисли стратегически и дългосрочно. Цената е много важна, но тя не е всичко. Защото можем и да купим нещо малко по-евтино, но опитът сочи, че този, който купува евтино, плаща след това два пъти. А ние не сме богати, за да си позволим да направим компромисен избор. Друго основно съображение при избора на самолета ще бъде времето на доставката на машините. Вероятно все още непроизведените F-16 от най-новата модификация ще пристигнат по-късно, в сравнение с други предлагани самолети. Това обаче не може да бъде решаващо за избора. Въпросът е какво да се прави докато въведем на въоръжение новите F-16. Решение има и то е да искаме от САЩ да дадат под наем на България поне четири от техните самолети F-16, на които да се обучават нашите пилоти тук на място от американски инструктори. Освен това, още от 2016 г. при моето управление като министър на отбраната беше направено възможно самолети на съюзници от НАТО временно да бъдат базирани у нас и да подпомагат българските военновъздушни сили в охраната на нашето въздушно пространство, т.е. при изпълнението на мисията еърполисинг в рамките на Интегрираната система за противовъздушна и противоракетна отбрана на НАТО. През септември 2016 г. американски самолети пазиха заедно с нашите самолети небето ни. Следователно, временното

 наемане на F-16 от САЩ

 за обучението на пилотите ни тук на място, съчетано с нови съвместни мисии на нашите Военновъздушни сили и тези на САЩ и други съюзници по охрана на въздушното ни пространство до въвеждането на въоръжение на най-новите F-16 в Българската армия, е възможно най-доброто решение. Това ще позволи по-бързо и по-качествено обучение на нашите пилоти. Още повече, че след обучението наетите от САЩ самолети F-16 могат да се използват от българските военновъздушни сили за изпълнението на задачите им до пристигането и пълното усвояване на новите F-16. Цената на наемането на самолетите и обучението на пилотите ни трябва да бъде договорена в пакет с цената на новите F-16. Това е разумният подход. Ето тук може да се преговаря. И да се приложи стратегическо мислене на практика. По този начин България ще зависи все по-малко от съществуващите стари руски МиГ-29 и най-вече от Русия за тяхната поддръжка. Само тази година беше сключен договор за поддръжка и ремонт на МиГ-29 за нови почти 100 милиона лева с ДДС, които ще отидат в руските джобове. При това след като Русия обяви във военната си доктрина НАТО за враг. Става дума за четиригодишен договор. Това по всичко личи няма да е последният транш към Москва, ако така продължаваме. Затова, за да се освободим възможно най-скоро от старите руски самолети - МиГ-29 и СУ-25 (за последните най-вероятно ще има договор за още почти 100 милиона лева с ДДС.) - трябва да вземем смели решения, с които 

да скъсаме със зависимостта

 Само за 2018 г. бяха инициирани процедури за поддръжка на стари съветски самолети за около 200 милиона лева. Вместо това, тези пари трябваше да пренасочим към обучението на българските пилоти за нови самолети F-16. Ето от къде могат да се осигурят част от средствата, които ще са необходими да обучим пилотите ни да летят на F-16 и временно да наемем такива самолети от САЩ до доставката и усвояването на най-модерните, все още непроизведени F-16 блок 72. За това трябва смелост и държавническо мислене.