Актуалната визитка на Слави Бинев е пъстра като детска книжка - таекуондист, ресторантьор, архонт, бизнесмен, националист, евродепутат, партиен лидер, сега депутат.

След края на всеки период в живота му започва следващият, който е по-пъстър и различен. Образът му е добре обобщен от политолога Огнян Минчев във Facebook: "Той има политическа биография, свързана с ксенофобската великоруска секта "Атака", с милиционерското задкулисие на посткомунизма и с олигархичните протекции за кариерата си - включително с одиозното му инсталиране като "архонт". Днес културата в България протестира срещу новото амплоа на Слави Бинев - председател на парламентарната комисия по култура и медии. Творците са потресени обаче не от бъдещето на ресора, който ще дирижира архонта, а от миналото му, а то е... доста по-различно от общоприетото.

Името на Слави Бинев става известно на широката общественост с погрома в спортен клуб ”Дескрим” в началото на 90-те години и като бивш собственик на първата чалга кръчма в София – легендарният БИАД. Слави Бинев е бивш спортист, завършва НСА със специалност бокс и тенис. Бил е европейския шампион по таукон-до и треньор. От началото на 90-те години до 2006 г. Бинев е един от основните акционери в "R–System Holding" АД, в който влизат повече от 100 дружества, които инвестират в развлекателния бизнес, охранителни компании, в строителство, след това започва и периодът му на политик. Създател е на Асоциация "Защита", която официално беше учредена със заявката да се противопостави на охранителните фирми на борците.

Първа кръв в „Дескрим” или начало на гангстерската война

На 16 ноември 1993 г. 50 - 60 човека нахлуват в двора на спортния комплекс "Дескрим", който е известна като щаб квартира на каратистите в София, нает тогава от Бинев и неговия приятел бившият състезател по гребане Борислав Цветков. След побой двамата са отвлечени, след което изхвърлени на Околовръстното.

Официално оповестеният мотив за екшъна тогава е спор за електронно устройство за разблокиране на автомобилни защити, което струвало 300 000 долара. В сводките на полицията обаче се оповестяват различни мотив на битката, а именно - рекет на Слави Бинев и ортака му Борислав Цветков над шефа на пазарджишката групировка, с име Иван Михайлов. Рекетираният бил син на служителя в „Мултигруп" Георги Михайлов. 25-годишният тогава Иван Михайлов взима заем от 12 000 лева от приятел на Слави Бинев и Борислав, с обещанието да върне 14 бона след месец. Младежът обаче не се издължава и с него се заемат каратистите. През есента на 1993 г. представители на Бинев и Цветков обявяват на кредитополучателя, че има да им дава 150 000 лева (бел. авт. - тоест налагат му лихва от над 1000% за година!) и че ако не се издължи до средата на ноември, ще го изкормят жив.

Бащата на Иван Михайлов се свързва с Димитър Джамов, който по това време работи като шофьор на Илия Павлов и му обяснява как самозабравили се гангстери рекетират детето му. За да услужи на служителя на „Мултигруп", Джамов, който е бивш шофьор на Павлов събира борците и така над 50 здравеняци се отправят към владението на „лихварите” Бинев и Борислав Цветков, кичещи се в онзи момент с етикетите на съучредители на асоциация „Защита".

Какво се случва по-нататък, е добре известно - дава се началото на уличната гангстерска война у нас, в която загиват над 30 разбойници от всякакъв ранг.

След нападението над Слави Бинев, братя Маргини и Димитър Джамов се укриват в Солун близо година от правосъдието. Сагата завършва с "амнезия" и смяна на показанията на Слави Бинев, а след нея босовете на СИК се завръщат в родината си. Таекуондистът забравя кой точно го е бил, какво точно са му взели и защо са го нападнали, а първите показания дадени в полицията - остават само на хартия.

"Биха ме Маргините и Джамов, Руснака беше с ризница! ", казва Бинев пред следователя Христо Бочанов от Шеста районна следствена служба: „На 16 ноември бях в „ДЕскрим". Към 17,15 часа бях в офиса на вестник „Самурай" в същата сграда. Дойдоха колеги и казаха, че нахлуват много хора и влизат в офиса на ЦБР. Аз стигнах, тичайки там, и видях, че пред вратата има множество хора. Тези, които познах, бяха Коко Семерджиев, Христо Джамбов, Гелето, Ангел и Емил Машев. Те са от групата на борците. Не се занимавам с разпределение на територии. Тъй като лично ги познавам, ги попитах: „Какво има?" Конкретно към мен не е имало заплахи, но към ЦБР - да. Тъй като аз съм наемател на комплекса, веднага влязох в офиса, избутах човека, който седеше на вратата, и видях, че всички са налягали на земята, а над тях бяха насочили пистолети и ги биеха. След като ме забелязаха, Димата Руснака извика: „Убийте го! Убийте го! Ние държим властта! Ние държим България! Цяла България ни плаща! Ние държим силата! Ние взривяваме!" .

Година след побоят става очна ставка между Димитър Джамов, братя Маргини и Слави Бинев в полицията.

След промяната в показанията на Слави Бинев, който се отказва от показанията за това какво точно се е случило при въоръженото нападение на борците над спортния център „Д'Ескрим", следователят Димитър Ганев пише постановление за прекратяване на делото за въоръжен грабеж, побой и отвличане, което се води срещу братята Маргини, Димитър Джамов, Димата Руснака и компания. На 18 ноември 1994 г., точно година след мутренската война, делото е прекратено.

На 17 ноември в София тръгва мълвата, за начало на гангстерската борба. В хотел "Орбита" се събират около 300 бивши "борци", а в "Дескрим" и къпалнята "Мария Луиза" - около 200 "каратисти" и се готвят за битка. Вътрешният министър Виктор Михайлов обаче изважда на улицата полиция и барети и посича намеренията им.

На следващата година се случват поредица от инциденти в този период, наречени от медиите "гангстерска война”. Сред тях са: щурмът срещу заведението "Бедни Богати" на 31 декември 1993 г., престрелката в "Дружба" на 11 януари 1994 г. екшънът при казино "Севастопол" на 12 януари 1994 г. с един прострелян, и двама убити командоси при операция в "Белите брези" на 14 януари 1994 г.

С постановление на софийския градски прокурор В. Вичев, обаче се прекратява наказателното производство срещу тях и всички те са оневинени. Три дни преди това решение обаче Пело Стоев се е предал на органите на реда и към този момент тогава се намира в Софийския затвор, където остава да лежи още 3 месеца, но по друго дело.

За шамара на Жоро Илиев в меката на поп фолка

През 2000 година войната продължава , на 10 срещу 11 октомври Слави Бинев изяжда два шамара от боса на ВИС-2 Георги Илиев заради „голямата си уста", както се изразява по време на процеса за побой Главния. Дни по-рано Бинев гони приятели на Жоро Илиев от БИАД, като приканва един от тях - Добрин Денев - Дробеца, да предаде на Главния, че е „персона нон грата" в заведенията му.

Обиден на чест и достойнство, Георги Илиев сам нахълтва в „меката на попфолка" и ошамарва кръчмаря архонт пред страхливите погледи на охранителите му.

Час по-късно полицаите от Първо РПУ в столицата, които пристигат на мястото на инцидента, дори не си правят труда да запишат данните на свидетелите. На сутринта Слави Бинев решава да заведе дело за хулиганство срещу Георги Илиев. Тръгва по лекари. Енцефалограмата, която по-късно ще представи в съда като основно доказателство, е направена на 20 октомври - цели 10 дни след побоя. Медицинското свидетелство обаче не доказа твърденията на Слави Бинев и на свидетелите му, че след ударите на Георги Илиев от лицето на кръчмаря е шурнала кръв.

Затова и Софийският районен съд оставя без уважение искането на Слави Бинев да бъде конституиран като граждански ищец. Върховният касационен съд обаче връща делото за преразглеждане. Въз основа на указанията на по-висша инстанция оправдателната присъда на Георги Илиев е отменена. Впоследствие Главния е осъден на 1000 лева глоба и обществено порицание, а Слави Бинев се прочува с молбата си към Жан-Клод ван Дам да го пази от висаджиите. При едно от посещенията на екшън звездата в БИАД от пиар отдела на таекуондиста пускат съобщение до медиите, че Ван Дам научил от Бинев какво се е случило и се оглеждал да види Жоро Илиев, че да отмъсти. В присмехулен стил Георги Илиев коментира псевдозаканата на Жан-Клод ван Дам по следния начин: „Щял да ме нокаутира? Това да не му е кино?"

По пътя на политиката - с масони, тамплиери и елитни ченгета

През февруари 2012г. Слави Бинев създаде движение ГОРД, в което влезнаха тамплиери, масони, ротарианци и архонти и други разнообразни представители на бизнеса, спорта, шоубизнеса. Сред първите ГОРД-и членове са о.р. ген.-лейт. Стоян Андреев, бивш съветник на президента Желю Желев, част от асоциация "Защита" и научен ръководител на Алексей Петров в УНСС. Там е и Михаил Михайлов, бивш шеф на пресцентъра на Иван Костов, който на последните избори помагаше за медийното отразяване на Трактора. От първите години на "Защита", но и от депутатските кадри на ДПС идва Иван Палчев. Политикът и писател Любен Дилов също се присъединява от началото в партията на Бинев, чието послание към всеки българин е " И нека гордостта бъде единственият ни грях". Сред най-интересните хора, появили се на учредителното събрание обаче е бившият директор на софийското градско управление на МВР - Чавдар Чернев - митична фигура от т.нар. кръг "Монтерей" (около едноименния ресторант), на когото приписват влияние в политиката и бизнеса в последните двайсетина години, включително и роля в бързия успех на ГЕРБ. Чернев е шеф на софийската милиция за кратко през 1989-1990, когато зам.-вътрешен министър е ексшефът на разузнаването в Държавна сигурност о.з. ген. Любен Гоцев.

Именно Чернев се смята за лидер на друг неформален кръг "Банкя", който от години е сочен неофициално като влиятелна група с пряко отношение върху важни политически и икономически решения в държавата по силата на контактите, които членовете му имат на всички етажи на властта у нас и на връзки, останали от бившата Държавна сигурност (ДС). Официално потвърждение за съществуването на кръга и за участниците в него няма. Публикации, които го споменават, се появяват рядко и те са в таблоидни издания. Случайно или не подписването на документа за създаване на ГОРД е станало на рождения ден на Чавдар Чернев - 8 февруари.

Днес Бинев убеждава, че образът му е представен на обществото чрез криво огледало, но той ще го промени, защото е на страната на страната на творците.

Ще ме спрат само, ако ме унищожат, кълне се архонтът.