Георги Михайлов, специално за Faktor.bg

Преди 25 години на 3 май 1990 угасва в мъки поетът бунтар Мехмед Карахюсеинов. Той е от малцината възстанали реално срещу Възродителния процес и насилствената смяна на имената на турците, но не със съпротива, а с лична саможертва.

На 1 февруари 1985г. поетът се самозапалва в двора на малка семейна вила край Княжево. Прави го не демонстративно, а като протест срещу демагогията на ЦК на БКП и комунистическата върхушка, която прави отчаян опит за насилствена асимилация на българските турци. Според директивите на партията тогава "възстановяването на българските имена" се представя като "революционно дело”, което трябва да доведе до "ускоряване на процеса на освобождаване от религиозни, консервативни и националистични отживелици", до "формиране на боево, класово-партийно социалистическо самосъзнание" сред българските турци и "създаване на морално-политическо единство на българската нация". Младият поет обаче не може да приеме тези фалшиви намерения и вижда смъртта като единствен изход от действията на тоталитарния режим. В часа на инцидента случаен таксиметров шофьор откарва обгорелия и търкалящ се в снега поет в Пирогов. Докато е в безсъзнание и се бори за живота, сменят името му по най бруталния и циничен начин, кръщават го Методи Асенов Караханов. Под това насилствено дадено име преди четвърт век поетът и умира. За да не се разчуе за трагичния му протест, Държавна сигурност охранява болничната му стая и не допуска дори и близките му до него. Лекарите спасяват живота на Мехмед, но обгарянията са изключително тежки. Отива си от този свят, един месец преди да се сбъдне най-голямата му мечта – раждането на синът му. Мехмед сякаш е предчувствал края си и го описва в стиховете си:

„Добрите хора си отиват незабележимо,

без шествия помпозни,

без пищни некролози…

Добрите си отиват незабележимо –

тихичко,

за да не ни тревожат,

но дълго след смъртта им

съвестта ни гложди.“

Името на Мехмед Хасанов Карахюсеинов бе върнато отново в публичното пространство само преди няколко месеца, но като 

евтин политически пиар

от страна на ДПС, която публикува декларация за соможертвата на поета, забравяйки, че на два пъти управляваха с палачите на турците - БКП и наследницата й БСП. Но независимо от политическите пристрастия Мехмед Карахюсеинов остава български поет и художник, етнически турчин.

Роден е на 5 октомври 1945 в с. Севар, Разградско. Учи в столичната Руска гимназия, завършва задочно техникум по полиграфия, следва руска филология във Великотърновския университет, без да се дипломира. Военната си служба отбива в Карлово – като зенитчик в 11-а танкова бригада. След казармата постъпва на работа в СИФ “Бояна”, като осветител. По-късно работи като уредник в сп. “Нов живот” и като метрампажист в полиграфическия комбинат “Д.Благоев” и ИПК “Родина”. Първите му поетични опити вероятно датират още от гимназията, но най-ранните му запазени творби са от средата на 60-те години. Мехмед има художествени заложби. Кандидатства няколко пъти и в Художествената академия, но не е приет като му внушават, че трябва да се насочи към „по-простички“ неща. През 1966 г. се жени за голямата си любов –Шемсие. Четири години по-късно се ражда дъщеря им Севара.

Поезията остава голямата страст на Мехмед

Пише на български език, обича родината си – но чувствителната му нежна, лирична и ранима душа не може да понесе обидата от насилието, милиционерщината и гаврата с човешкото достойнство на развилнялите се комунистически властници.

След две самиздатски стихосбирки (“Стърнище”, 1989 и “Слухар”, 1990) издателство "Стигмати" издава чак през 1999 г. стихосбирката му "Не по ноти" – с предговор от големия майстор на поетичното слово Константин Павлов, който пише : “В това време на фалшиви герои и показни жестове, той ни доказва, че човешкото достойнство е по-велико от пресметливата смелост… Скъпи Мехмед, твоите кръстници сега правят опит да заличат следите - прекръщават самите себе си. Това не е утешение, не е възмездие. Аз знам, че ти няма да злорадстваш, няма да се усмихнеш дори - разплатата на поета е по-висша. Сбогом. И здравей...”

В памет на Мехмед Карахюсеинов тези дни в София беше учредена фондация, която ще носи неговото име. Според учредителите й тя ще работи в полза на мира и мирното съжителство на различните етнически и религиозни групи на Балканите, ще съдейства за изграждане, запазване и утвърждаване на общокултурните ценности на различните етнически и религиозни групи, за насърчаване на духа на търпимост и диалога между различните култури и за създаване на действени мерки за поощряване на взаимното уважение, разбирателството и сътрудничеството между всички лица, независимо от етническата, културната, езиковата или религиозната им идентичност.

Faktor.bg ви предлага няколко стиха на поета-бунтар.

Стайно цвете

За мене твърде неудачно свърши лятото -

интервенции от кръста до шията ...

Сняг наваля, а аз съм заел место

до мушкатото -

пуснах корени в тази стая,

както то - в саксията .

За мене твърде задъхана беше тази есен -

кратки разходки с предълги почивки ...

Сняг наваля, а аз стоя на балкона

като заглъхнала песен

някъде на най-трудната си извивка .

Снегът вали на парцали -

чувам това шумолене.

Хубава зима, а аз не мога да дишам .

Щърба ще бъде лакираната ви история

без мене ...

Цъфна мушкатото –

призори на прозореца ще се впишем .

25.XI.1988 г.

За кестена (оптимистично)

Какво очаквам още от съдбата?

Обезумях като ръка на виртуоз по гриф.

Какво очаквам още от съдбата ?

Да ме посади в земята като кестен див ...

Разправят,

че лекува разни работи .

1984 г.

Горене

... това бучене в мойта кръв,

този пожар няма да се промени !

Хасан Хюсеин

Горят гърдите ми! Горя, горя ...

Това не е насън, а е наистина .

Като дърво, откъснато

от своята гора

след мълния,

сред пламъци увисвам .

Горят гърдите ми! Горя, горя ...

Изгарят баберките на търпежа .

Водата бистра оголя,

а в мътната вода се хвърлят мрежи .

Горят гърдите ми! Гори вода .

Изтляват допотопни демагози .

Убива ли се вик за свобода !

Сложете ми на гроба бяла роза ...

1989 г.

В мъглата

Кто я ? Что я ? Тольно лишь мечтатель...

С. Есенин

Мъглата изгълта цялата шарения .

Есента осиромаша.

Градът приглушено зад мене вие .

Зимата слиза по склона пеша .

Тук някъде се виждаха цветовете .

Трябва да ги създам –

разцъфнал бадем сред мъглата да свети,

за този, който е сам .

Да разкажем на някого своята приказка,

дори да ни сочат с пръст.

Човек се ражда за обикване,

а не за мъст .

1986 г.

Тревога

Събудих се

без капчица в очите сън.

Безмълвна нощ навън се теменужи.

Сърцето ми към вас надава слух..

Прегази тишината автобус.

В отсрещните антени

задъхан вятър се набучи...

Какво ли се е случило!?

1982 г.

Усмивката

Децата не се усмихват.

Усмивката е откритие на големите.

Хитрите подклаждат хитростта си,

глупавите крият глупостта си с усмивката.

А децата се смеят.

1970 г.

Ринг

Виждаш какъв съм безпомощен, ето -

неусетно съм смъкнал гарда...

Така ще те чакам на ъгъла

сред целия шум и екот

Целуни ме, любима,

пред очите на булеварда!..

1983 г.

За трубадурите

В памет на В. Висоцки

Заминават си мъжете с китари,

гмуркачите в бурите -

цял живот преди да са стари ...

С гневни и нежни акорди,

с недопети куплети,

буйно и тъжнопесенни,

непонасящи ничий намордник,

влюбени и потресени ...

И за сетен път дръпнали кордите,

за първи път изпреварили,

омагьосали бурите,

заминават в авангарда,

прегърнали своите китари,

най-чудатите,

всеотдайните, щурите ...

Отиват си трубадурите.

1980 г.

Автопроклятие

Да оглушея вече, да оглушея,

за да долавям само този нежен звук!

Да ослепея аз, да ослепея,

на всички други образи напук !

Да онемея вече аз, да онемея,

за да не викам и не плаша нея ...

Да заглъхне моят бесен глас,

залъхал и тревоги, и обиди!

Много взех от този шарен свят

и нищо освен теб не ми се свиди.

1981 г.