19 Ноември, 2026

Българските комунисти обявяват посмъртно Гоце Делчев за македонец

Българските комунисти обявяват посмъртно Гоце Делчев за македонец

 Днес, на Велика Събота – денят, който Господ е отредил за мъртвите, почитаме и 110-годишнината от геройската смърт на войводата Гоце Делчев.

Георги (Гоце) Николов Делчев е един от най-значимите български революционери, водач и идеолог на Българските македоно-одрински революционни комитети, по-късно известни като Вътрешна македоно-одринска революционна организация. 

През март 1903 година четата на Гоце взривява моста на река Ангиста — на железопътната линия Солун — Одрин. В началото на май същата година, на път за среща с водителите на Серски революционен окръг четата му попадна в обкръжение в село Баница, Серско. Потерята, командвана от майор Хюсеин Тефиков, който е съвипускник на Гоце Делчев. През нощта на 3 срещу 4 май 1903 г. турците блокират селото по сигнал, че там нощуват комити. Гоце Делчев решава да изведе четниците, но опитът пропада. След еднодневно сражение с превъзхождащата ги потеря легендарният войвода пада убит. Гибелта се превръща за съвременниците му и за историците като една от най-тежките загуби за ВМОРО.

Тленните останки на Гоце стават през следващите няколко десетилетия обект на истинска Одисея, в която е отразена една чудовищна фалшификация на историята, но и позора на българските комунисти.

След като за кратко са изпратени в Сяр и разпознати от местната власт, труповете на Гоце Делчев и Димитър Гущанов са погребани в общ гроб в село Баница.  По-късно костите на Гоце Делчев са пренесени по време на Първата световна война в България от Михаил Чаков и до 1946 година се пазят в урна в „Илинденската организация“. Междувременно през Междусъюзническата война  от 1913 година родния град на Гоце Делчев Кукуш и лобното му място - Баница, са опожарени от гръцката армия, а населението им е прогонено в България.

По време на Втората световна война гробът на Гоце Делчев, който тогава попада на територията на Царство България, е възстановен. На 3 май 1943 г., върху общ гроб в покрайнините на село Баница видни общественици, заедно със сестрите на Гоце – Ружа, Велика и Елена, както и техните потомци, поставят бяла мраморна плоча с надпис: "В памет на падналите бойци в с. Баница на 4 май 1903 г. за обединението на Македония към майката родина-България и за вечен спомен на поколенията: Гоце Делчев от гр. Кукуш, апостол и войвода; Димитър Гущанов от с. Крушово-войвода. Стефан Духовот с. Търлис-четник; Стоян Захариев от с. Баница-революционер; Димитър Палянковот с. Броди-революционер. Заветът им бе - Свобода или смърт!”. 

След Деветосептемврийския преврат от 1944 година България сменя политиката си по македонския въпрос. Комунистическата власт извършва едно от най-зловещите предателства към народа си и отказва да признае македонците за българи и да се бори за обединението им с Родината. Част от тази позорна политика е свързана и с паметта и тленните останки на Гоце Делчев. Под натиск от СФР Югославия и директно на СССР, БКП предава костите на Гоце Делчев на Скопие по време на започналата Културна автономия на Пиринска Македония. Така позорно признават, че е Гоце е македонец, а не българин. Въпреки, че първоначално тогавашният македонски премиер Лазар Колишевски обявява Гоце Делчев за „.. един българин без значение за освободителните борби“, костите са приети в Социалистическа Република Македония и са препогребани в каменен саркофаг в църквата „Свети Спас“.

В Югославия историографията започва да налага Гоце Делчев за македонски национален герой и да го противопоставя на българското му национално самосъзнание и революционните му въжделения и идеология. В Скопие се внушава и версията, че Гоце е убит не без политическата намеса на България. Комунистическият режим в България и техните наследници и до днес не са признали този позорен грях и не са се извинили, че потъпкаха не само паметта на войводата, но и въжделенията за единна България.

Сподели:
За първи път на български - пророческа повест, предвестник на „Фермата на животните“ на Джордж Оруел

За първи път на български - пророческа повест, предвестник на „Фермата на животните“ на Джордж Оруел

На 24 ноември в Американския център при Столична библиотека Издателство "Шар" и Общество "Ген. Иван Колев" ще представят „Бунтът на животните“ на украинеца Николай Костомаров

Паметен ден: 35 години от първия свободен митинг, на който никой не поиска "смърт" на комунизма

Паметен ден: 35 години от първия свободен митинг, на който никой не поиска "смърт" на комунизма

Абсурден е фактът, че по време на митинга не е допуснат да говори нито един автентичен антикомунист и политически затворник като Илия Минев

Единадесет години без проф. Пламен Цветков

Единадесет години без проф. Пламен Цветков

Един от малцината съвременни български историци, които искаха да учим родната история не от русофилска, а от българска гледна точка

Коментари (0)