Интервю на Мая Георгиева

- Г-н Цуров, на 19 декември Русия прекрати неочаквано и едностранно договора за приятелство и сътрудничество с България, какви са скритите послания от тази демонстрация на Кремъл?

- Скритите послания са ясни - Русия просто показва прекъсване на връзките си с европейски държави, с които е имала спогодби на база на икономически, военни интереси и политическо сътрудничество. България също попада сред тях. Реално руската страна демонстрира отказ от всякакви договори и съвместна дейност с европейските държави на база на войната в Украйна, на база на изразената европейска политика срещу войната, сочейки Русия като агресор. Това беше поредният пропаганден акт на Руската федерация - да покаже, че сме неприятелската страна за тях.

- Припомнете, чисто исторически, как се стигна до подписването на този договор с България?

- Това се случи през 1992 година като следствие от разпадането на Варшавския договор и СССР. Руската федерация започна да изгражда система за правно поддържане на връзките си с европейските държави, за да може да запази своето влияние в тях. Не е тайна, че в бившите социалистически страни СССР и наследникът й Русия имаха  стратегически интереси, огромна резидентура, посолства, чийто апарат трудно можеше да бъде съкратен. Русия обвърза с двустранни договори интересите си с тези държави, предлагайки им услуги и ползи от двустранен характер. След разпадането на Варшавския договор бившите социалистически страни останаха сами в отстояването на своята национална сигурност, това се отнасяше и за  България. Тези държави търсеха сигурност и защита на интереси на базата на тези двустранни договори с Русия. Появиха се и тенденции за преориентация към НАТО, а това допълнително стимулира Русия да сключи договори за приятелство и сътрудничество, за да задържи в орбита си страните от разпадналия се социалистически блок. Освен това през началото на 90-те години на миналия век Русия демонстрираше опит за демократично развитие, имаше доминиращо значение за Европа и за нас при доставките на газ, петрол, суровини, военна техника и оборудване, а това беше допълнителен аргумент за подписването на  двустранни договори.

- Какви реални гаранции даваше този договор за националната ни сигурност?

- Никакви, като се има предвид руският имперски нрав да не се зачитат никакви спогодби и установени международни норми, а да се следват само интересите на Кремъл. Та такъв договор Русия имаше и с Украйна, но нима спази Будапещенските споразумения, нима потвърди гаранциите си, след като Киев доброволно се отказа от ядреното си оръжие. Такива договори Русия имаше и със страните бивши сателити на СССР, но не само че не ги спази, ами нападна някои от тях, с претенции за територии и влияние. Светът вече се е убедил, че договорите с Русия са само лист хартия, без никаква стойност. Така че за България нищо не се променя след 19 декември – един къс хартия не може да възпре руските амбиции за постигане на цели чрез сила.

- На практика какви бяха ползите за България от този договор?

- Във военната област по този договор до сега ползвахме ремонтите на руските авиационни системи – самолети, наземна техника, ПВО системите и др. Най-големият интерес от руска страна към нас бяха да им плащаме за ремонтите и резервни части на бойните самолети, както и за доставката на ракети. Освен това чрез този договор се уреждаха и лицензионните режими, които ползваха нашите военни заводи. Но след войната в Украйна всичко се промени.

- Какви изненади можем да очакваме тепърва в поведението на Русия към нас?

- Изненадите ще са в посока на засилване на хибридната война и в пропагандата на Кремъл. Реално прекратяването на договора за приятелство и сътрудничество е пропаганден акт, целящ Москва да активира местните си проксита и агенти за влияние, да ги настройва срещу ЕС и НАТО, за да прокарва свои политики и интереси. Сега трябва да очакваме пропаганда от петата колона на Кремъл у нас, че е застрашена сигурността ни, че вече сме неприятелска страна, че предстоят страшни неща. Насажда се страх, недоверие, противопоставят се големи групи в обществото. Но пак повтарям – дори и този договор да продължаваше да действа, той нямаше вече никаква стойност, защото във военната си доктрина Русия отдавна ни е обявила за враг, а и поведението й към нас е таково.

- Вчера последва нова атака - Юрий Пилипсон, директор на Втори европейски департамент на Министерството на външните работи на Русия, в интервю за агенция ТАСС обяви, че страната ни се е превърнала в плацдарм на източния фланг на НАТО във война с Русия, а това няма да остане ненаказано…

- Пилипсон фиксира основно България, а това е заявка за действията на руското направление за следващата година спрямо нашата страна. Да, ние сме плацдарм на източния фланг на НАТО, дотолкова, че по море граничим с Русия. Но се пропуска важният факт, че у нас няма военни бази на НАТО. База на пакта означава място където има бойни способности и въоръжени сили, които могат да създадат някакъв боен потенциал при определена ситуация.

- Опасна ли е България за Русия?

- България никога не е демонстрирала агресивна политика към Русия. Нашата политика е на превенция и защита от тяхно  нападение. Дори висши представители на руския военен елит като генерал Леонид Иванов, председател на Офицерското събрание (организация на зап. офицери в Русия)  казва, че само който не познава НАТО,  може да твърди, че Алиансът е агресивен блок.

- До къде могат да ескалират тези словесни атаки към България?

- На този етап единствената им цел е хората да бъдат подложени на стрес. Знаково всичко се случва преди Коледа, преди Нова година, българите са настроени празнично. Но са атакувани психологически, като целта е да има напрежение, да се внуши, че следващата цел на Русия сме ние. Неслучайно тази руска акция съвпада с оставката на редовното правителството, очаква се назначаване на служебен кабинет, избори, тоест влизаме в период на нестабилност, а това е удобен момент за руска психологическа атака чрез заплахи. Но явно са подценили факта, че в момента съзнанието на българина не е обсебено от политиката, а от идващите празници, така че едва ли ефектът от заплахите ще постигне желаната цел. Въпросът е как тази руска хибридна атака ще се развие от януари следващата година. Всичко ще зависи до голяма степен и от развоя на войната в Украйна. Последните преговори за мир отново са неуспешни, а от вчера има изявление на президента Зеленски, че Украйна започва сама да произвежда противовъздушни системи за отбрана, а това означава, че няма да се предаде, а ще се защитава на всяка цена.