С поне четири особени мнения Конституционният съд (КС) утре ще се произнесе, че Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие не съответства на българския основен закон, съобщи правният сайт „Lex.bg“.

Още преди КС да е обсъдил делото за т. нар. Истанбулска конвенция заваляха спекулации какво ще е решението му.

Окончателното гласуване на 12-имата конституционни съдии ще е утре, но при обсъждането се е очертало разделение 8:4 в полза на тезата, че тя противоречи на Конституцията.

Точно какви са аргументите на мнозинството и малцинството в КС ще стане ясно при публикуването на решението.

Един от основните мотиви, с които е надделяло становището, че конвенцията не съответства на основния ни закон, е, че тя въвежда неясни понятия, които при евентуалната ѝ ратификация, биха надделели над тези, залегнали в българското законодателство.

А подобна неяснота би била в противоречие с установения в Конституцията принцип на правовата държава.

Подобна теза застъпва в правното си мнение по конституционното дело проф. Даниел Вълчев. Той анализира понятията „sex”, „gender”, „sexual orientation” и „gender identity”, които в българския превод на конвенцията са съответно „пол”, „социален пол”, „сексуална ориентация” и „идентичност, основана на пола”.

„Това, което веднага прави впечатление е, че „gender” е преведено като „социален пол”, а „gender identity” – като „идентичност, основана на пола”, а не, както би било логично, „идентичност, основана на социалния пол”. Терминологичната неяснота в българския текст на Конвенцията се задълбочава от дефиницията, съдържаща се в разпоредбата на чл. 3, б. „в”: „Пол” означава социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете.”, пише проф. Вълчев.

Той посочва, че в английския текст е дадена дефиниция на “gender”, а не на “sex”, а когато в него се говори за “gender-based violence against women”, това у нас е преведено като „насилие над жените, основано на пола” (а не “на социалния пол”).

„Въпросът за смисъла на някои понятия, използвани в Конвенцията, не опира единствено до нехайния или преднамерено опорочен превод на български език. Остават неясни смисълът, обемът и съотношението между понятията „социален пол”, „идентичност, основана на пола” и „сексуална ориентация”. Въпросът не е теоретичен, а би имал сериозни практически последици при евентуалното прилагане на Конвенцията, тъй като тези понятия са в основата на очертаването на нейния обхват. Ратифицирането на Конвенцията би довело до включването в българския правен ред на акт (при това с йерархичен приоритет по отношение на законите), който съдържа понятия с неясен смисъл, съотношение и обем и влизащи в противоречие с вече установени в законодателството и съдебната практика понятия“, е правното мнение на професора, който заключва: „Това би представлявало противоречие с установения в Конституцията принцип на правовата държава, включващ в себе си както идеята за определеност, яснота и недвусмисленост на правните норми, така и идеята за правната сигурност“.

Какви са останалите аргументи за извода на мнозинството в КС за несъответствие на конвенцията с Конституцията, както и тези на четиримата им колеги, застанали на особено мнение, ще стане ясно утре.

Конвенцията до толкова поляризира обществото, че дори и институции, поканени да изразят становище по съответствието ѝ с Конституцията, като Върховният касационен съд, не успяха да вземат такова. Други – като адвокатурата, която излезе в защита на конвенцията, пък изненадващо оттеглиха вече заявената си правна позиция.

Така или иначе Истанбулската конвенция беше изтеглена от Народното събрание.

Депутатите от ГЕРБ я изпратиха в КС за т.нар. абстрактен предварителен контрол за конституционосъобразност преди правителството да реши да я оттегли.