Димитър Попов
Вече е ясна идеята зад това правителство – да бъде буфер, който с различни плаващи мнозинства да постигне две стратегически за Борисов цели. Първата без съмнение е членство в еврозоната, а втората е да удържи Желязков на власт до следващите президентски избори. И двете цели са добре аргументирани от партийни интереси. Членството в еврозоната ще означава успешен мандат за ГЕРБ, а президентски избори догодина, направени от същото правителство, дават голям шанс на ГЕРБ да прати свой човек в президентството. Защо не и самия Борисов?!
Ако изглежда трудно за вярване, че кабинетът Желязков може да удържи близо 2 години на власт, не е лошо да се напомни как беше създаден той и
какви договорки прозират зад него
Видимата част са партиите в коалицията – ИТН и БСП. Двете получиха министерства, които далеч надхвърлят тяхната тежест в политическото пространство, така че имат интерес това правителство да съществува дълго и да им гарантира облагите на властта. При това те ще изтърпят и политики, които противоречат на техните разбирания, като помощта за Украйна или приемането на еврото например, за да решат вътрешно партийните си проблеми, които са далеч по-важни за тях в момента.
Тъй като отношенията на Борисов и Радев са силно затоплени, президентските лобита в ИТН и в БСП допълнително ще гарантират стабилността на тази разнородна коалиция. Самият Радев е получил вече обещание, че назначените от него шефове на специалните служби няма да бъдат сменяни, а също че неговата бивша съветничка Киселова ще продължи да бъде председател на парламента. Това в някакъв смисъл прави от президента участник в коалицията на равна нога с останалите.
Четвъртата партия в правителството - ДПС на Доган е там, защото изпитва ужас от нови избори. Участието им в този кабинет е
на живот и смърт
за самата партия. Сега Доган получи шанс да работи усилено в смесените райони и чрез облагите на властта да привлече обратно някои от избягалите при Пеевски свои симпатизанти, а такъв подарък от Борисов има и цена – да крепи кабинета докато му кажат. Ето защо Доган ще се държи за Борисов като удавник за сламка поне до края на годината.
Както се вижда, Борисов е подбрал най-подходящите партии за самото правителство. Но тъй като е играч, който търси и презастраховка, той е направил и други договорки, някои от които срамежливо излизат наяве напоследък.
Едната е с ППДБ. Като спря избора на Сарафов за главен прокурор, Борисов спечели коалицията за бъдещото плаващо мнозинство по отношение на еврозоната. Ивайло Мирчев потвърди че ще подкрепят всички стъпки за приемане на еврото, но се вижда и по поведението им (те се държат като умерена и кротка опозиция), че ДБ нямат никакво желание да свалят това правителство. Вероятно защото има и друг подарък, обещан от Борисов - че ще участват в избора на регулатори и на нов ВСС, което е достатъчна причина за тях да си траят засега.
ДПС на Пеевски без съмнение има интерес това правителство да оцелее известно време поне. В тази ситуация партията ще се прави на опозиция на ГЕРБ и вероятно ще спечели недоволни избиратели, както се вижда и от първите социологически проучвания. От друга страна връзките на Пеевски с Борисов са толкова дълбоки, че
достъпът до властта не му е отказан в момента
Освен че има свои хора в правителството, той ще участва и в избора на членове на регулаторите и на ВСС, а освен това запази контрола си в прокуратурата, което е жизнено важно за Пеевски. Той ще разчита и на още нещо – Борисов да му гарантира, че ДПС на Доган няма да е непримирим враг и дори че е възможно събиране на двете партии в бъдеще. Има сигнали, че вървят опити за сдобряване, което е възможно да се случи заради ресурсите, които има да се разпределят през правителството.
Истинска опозиция остава да бъде само Възраждане, с която договорки засега не личат. Заплахата на Костадинов, че ако влезем в еврозоната той щял да подпали страната подсказва какъв ще бъде речникът на партията в бъдеще и на пръв поглед изглежда, че Възраждане ще е непримирима опозиция. Партията обаче има интерес да бъде
опозиция на думи, не на дело,
и то по - дълго време, за да привлече гласовете на онова мнозинство избиратели, което се страхува от еврото. С тези гласове на следващите избори догодина те може да станат втора политическа сила. По тази причина Възраждане ще клати правителството, но въпреки кресливите си заявки няма да извади никого на улицата.
В това политическо пространство Борисов си е осигурил достатъчно фигури, които да мести по шахматната дъска. И тъй като правителството и неговата съдба зависят изцяло от неговата воля, именно той ще решава колко дълъг ще е животът на кабинета. Има една причина, поради която Борисов може да го разтури предсрочно, и друга причина, която е силен стимул да го задържи на власт поне до следващата есен.
Борисов може да разтури правителството ако има съществена промяна в нагласите на избирателите и в подкрепата за партиите. Ако кабинета се окаже неуспешен и подкрепата за ГЕРБ още тази година драматично спадне, той няма да се колебае. В такава ситуация Борисов със сигурност ще смени тона и ще предизвика предсрочни избори. Той е доказал, че използва този инструмент при нужда. Същото може да се очаква от него и ако доверието в ГЕРБ се повиши толкова, че стане възможно след нови избори Борисов да направи двупартийна коалиция да речем.
Другата причина - да държи това правителство на власт до края на 2026-та, са президентските избори догодина. За Борисов е изключително важно негово правителство да прави тези избори и кандидат на ГЕРБ да ги спечели. Това ще означава, че той получава пълен реванш и пълна реабилитация във властта, а и пълна победа над враговете си. В някакъв смисъл и политическата криза тогава ще свърши. Ако той успее да удържи правителството Желязков дотогава, има шанс да спечели президентските избори категорично. Дали самия Борисов ще е кандидат за президент не е ясно, тъй като има време дотогава и не е сигурно дали обстоятелствата няма да се променят в негова вреда. Но със сигурност негов кандидат ще е основна фигура в изборите другата есен, а президентските избори, както показа опитът с Радев, за ГЕРБ са по важни от парламентарните.
Дали правителството на Желязков ще удържи дотогава?
Пътят на това правителство няма да е никак лесен, тъй като плаващи мнозинства се правят и удържат много трудно, а наследството, което кабинетът получава, никак не е добро. За да оцелее чак до президентските избори, Росен Желязков трябва да направи чудеса, едното от които ще е
членство в еврозоната
По-реалистично е да очакваме, че недоволството от този кабинет ще проличи в рейтинга на ГЕРБ още тази есен, а лоши социологически резултати ще принудят Борисов да предизвика бързи предсрочни избори.
Това, естествено са само прогнози, а те, особено средносрочните, са несигурни заради неясните профили на партньорите и липсата на стратегически договорки в коалицията. Тя бързо може да се разпадне при първата криза, която се очертава през февруари, с приемането на бюджета. Затова е сигурно само едно – че това е правителство с много несигурно и неясно бъдеще.
Още от Лачени цървули
Духовните пастири май ни прецакаха и застанаха там, дето народът го няма
Чешене на езиците или мероприятие за пълно потвърждаване на лоялността на Негово светейшество към националните интереси на друга държава е срещата между Митрофанова и Даниил
НЕкои другари бъркат Тръмп с другаря Ленин, Чърчил май е прав
Възхитени са от наш Трампушка, както го наричаше Жириновски, само леко са се объркали
Тактиката на Тръмп за Украйна - ката „плана на Шрьодингер“
Има три възможни сценария за решаване на войната в Украйна, но реално нито един от тях не е напълно приемлив за Киев