Светослав Пинтев 

На 20 срещу 21 август 1968 г. армиите на държавите от Варшавския договор, без румънската, нахлуват в Чехословакия, за да смажат с танковете си  т.нар. Пражката пролет. Навлизат с бронирана техника и жива сила, за да унищожат един всенароден порив за либерализация на режима с мирни средства, на едно движение, борещо се за 

„социализъм с човешко лице”

То иска реформи в рамките на този „най-прогресивен строй”, както го нарича пропагандата, за да омекоти жестоката му и варварска  същност, да му даде шанс. 
 А неговите вождове отвръщат с армиите си,  изпращат танкове. Тази дивашка агресия ги довърши, това беше началото на края на СССР и социалистическия лагер. Но... Агонията продължава и до днес, особено у нас.

Операция „Дунав”

Това е кодовото име на навлизането в Чехословакия на войските от пет държави членки на Варшавския договор.
Пражката пролет започнала в началото на 1968-ма е смачкана по сталински.
 Западът реагира със смешен плач, по израза на Христо Ботьов, както прави в общи линии и сега с окупацията на части от Украйна.
Продуцентът на "Междузвездни войни" Рик Маккалъм, дългогодишен съдружник на Джордж Лукас, ми разказа преди няколко години една история, която илюстрира чудесно тази 

пасивна позиция на свободния свят

 Правех интервю с него в ресторанта на хотела му в София и пиехме вино, но тя ме смрази. Маккалъм искаше да прави филм по нея, включвайки в новия си проект няколко европейски държави. Опитваше  да ангажира и България с идеята за обща мегапродукция. Националния филмов център го отряза като кисела краставица. Ето какво ми разказа: 
„Филмът е базиран на истинска история от 60-те години на миналия век, описана от Ян Новак, която е с герои две млади момчета на по 17 и 19 години, двама братя - чехи. Те бягат, а съветската армия ги гони хиляди километри. Извършват дори убийства на преследвачи, вярвайки, че 

ще спасят страната си от сталинизма

Целта им е да предадат тайно съобщение от чешки нелегални организации до американците в Западен Берлин. По това време всеки ден се говори по радиото в Западна Германия как янките ще освободят Чехия от руската окупация. Двете деца са преследвани от 28 000 съветски войници. Това е 

най-големият лов на хора в историята

Или поне след войната. Прекосяват Чехия и Източна Германия, за да стигнат до Западен Берлин. Успяват, но американците не правят нищо. Заради пропагандата голяма част от чехите са мислели, че тия деца са убийци, други са ги смятали за герои.” 
Убитият от ДС през 1978 г. в Лондон български писател Георги Марков пише за нахлуването в Чехословакия в своите ”Задочни репортажи”: 
„Колкото повече времето ни отдалечава от този ден, толкова по-ярко изпъква неговото 

огромно историческо значение

 Защото не става въпрос за едно от многото нашествия на една държава в друга държава, нито за насилственото събаряне на режима, нито за логичен ход в политическа игра. В своето полувековно съществуване съветската система преживя не една и две конвулсии, но на 21 август 1968 година се случи нещо 

непоправимо страшно 

- идеологията отрече идеалите, в името на които съществуваше, или както вечерта на същия ден един български комунист каза отчаяно: „Днес погребаха Октомврийската революция.“ За всички ония, които бяха приели залпа на „Аврора“ като рожден момент на идеали, надежди, илюзии, мечти за някакъв неясно красив, нов човешки живот, за ония, които фанатично бяха съхранили това чувство през толкова мъчителни години, 

датата 21 август беше краят”

Марков разказва, че в София хората, които вече са усещали порива на пролетния вятър от Прага, вярвали в идването на някаква промяна, в либерализацията на режима,  са били попарени, случило се точно обратното.
 „В първите часове на всички ни се струваше, че става някакво недоразумение. Вестниците излязоха със закъснение, защото, както по-късно се разбра, е трябвало да променят напечатаното 

съобщение за нашествието

 В първата редакция е било съобщено, че войските влизат по покана на новото правителство на Чехословашката народна република, а след това беше променено в смисъл, че влизането става по покана на работнически и партийни колективи. Недоразумението беше произтекло от неочаквания факт — че нашествениците не успяха да намерят 14 чехословаци, между 14 милиона граждани на страната, за да съставят така необходимото им правителство, за което да може да се каже, че ги е поканило. Един факт, който не само наложи пренабирането на вестниците в 4 часа през нощта, но смути дълбоко и най-послушните партийни редици.”

Смазването на Пражката пролет показа на милиони хора истината за най-зловещите режими в историята, доказа, че този „социалистически”  експеримент няма и

не може да има човешко лице

По простата причина, че природата му е демонична. Зловещата му гримаса се хили и днес с лицето на режима на Путин, на феновете му по света и у нас. Пропагандата му е абсолютно същата по характера си, с тази разлика, че вече се тиражира в интернет.
21 август 1968 г е часът на истината, рухването на първата стена на лъжата, изградена от милиони гранитни тухлички-пропагандни клишета. Някои се опитват да ги използват и днес, за да строят нови стени. Със същата  агресия. Видях това на една конференция на БАН наскоро, както писах.
  Това е денят, в който милиони леви студенти и интелектуалци на планетата с ужас виждат как 

с грохот се раздира булото на заблудата им

Прозират, че „свръхдържавата СССР” и нейните сателити не са никакъв  рай на работниците и селяните, че страните на „победилия социализъм” не са Аркадия на трудовите хора, където всички са братя и работят с песен на уста. Не, установяват много от тях, това е огромен, концентрационен лагер, който е отхапал половин Европа.   И на никаква цена не би оставил едно от парчетата извън телените мрежи.  Причината-пробити на едно място, те се превръщат в ненужна бутафория. Този стремеж да не се нарушава целостта на телената мрежа може да се наблюдава и днес.
Родил съм се само дни след нахлуването в Чехословакия. Поколението ми живее под нейната звезда. 
  Този ден със сигурност определя и съдбата на нашите деца. Стига да не го забравим. 

* * *

Тодор Живков е инициатор на нахлуването 

Парадоксалното е, че Народна република България е първата настояла за военна интервенция в Чехословакия. Страната ни, разбира се, е и последната, която се извинява за участието си в задушаването на Пражката пролет - с решение на парламента от 1990 г. По -късно извиненията си поднася  президентът Петър Стоянов по време на своята визита в Прага през 1997 г.
 Всъщност, не е парадоксално, съвсем в реда на нещата е, нали  винаги сме по католици от папата.

В случая-по-комунисти дори от генералния секретар на КПСС , вожд и учител на СССР в онези години Леонид Брежнев. Според последните проучвания на австрийския Болтцман институт по проекта „Пражката пролет, Международната криза през 1968“ българският държавен ръководител  Тодор Живков е този, който първи предлага военна намеса в Чехословакия. Това става на тайна среща в Москва още на 6 март 1968 г. Той дори успява да убеди колебаещия се вожд на СССР  и „световния пролетариат“ Леонид Брежнев. Надали е било трудно да го кандърдиса. А може би правешкият хитрец разиграва едно от театралните представления, на които бе ненадминат майстор, защото е усетил накъде духа вятъра.

.По-добре да е най-чугуненият, най-хард, както бихме казали днес. Съветските другари и без това ще направят каквото решат. През април 1968 г обаче той сгазва лука или ... се прави на Щирлиц.

Живков  пристига тогава в Прага начело на правителствена делегация и единствен от лидерите на соцстраните подписва с чехословашките ръководители Александър Дубчек и Франтишек Кригел многостранна програма и договор за сътрудничество между двете страни.  На 26 април споразумението е парафирано и отпразнувано. Всичко е както си трябва- речи, целувки, прегръдки, с обещания за ... ненамеса във вътрешните  работи. А именно Дубчек е автор на идеята за социализъм с човешко лице. И това е черна точка за бай Тошо, който вероятно е решил, че твърд вариант се е разминал. Тодор Живков се оказва в опасна ситуация и подновява войнствената си риторика. В мемоарите си той пише:  “Ние заявихме категорично пред другаря Брежнев и другаря Косигин, че трябва да бъдем готови да действаме с нашите армии”.  Потвърждава го и доклад на съветския посланик в София Александър Пузанов, касаещ българската позиция за Чехословакия от 1 август 1968 г.