Проф. Георги Касчиев

В края на септември 1974 г., 24 дни след тържественото откриване на АЕЦ Козлодуй, в реактора на първи блок на стана събитие, което се разви в

 най-голямата авария в историята на централата

 Ако се оценява по сегашните критерии, това е авария от 4-5 степен, за която обаче почти никой не знае. 

На 28 септември 1974 год. главата на горивната част на една от 37-те подвижни касети се откъсва от останалата част, в която е ядреното гориво, и последната рухва в демпферната тръба. Това се установи единствено по рязката промяна на енергоразпределението по касети. Всички опити горивната касета да се захване и да се вдигне бяха безрезултатни. Много по-късно се разбра, че причината е била в „подобрен“ дизайн на горивната касета, който не е бил изпитан достатъчно.

Малко разяснения

В реактора ВВЕР-440 има 37 подвижни касети (АРК), които се състоят от две части. Горната им част е неутронен поглътител (поглъщаща надставка), а долната е сборка (горивна касета) с топлоотделящи елементи (ТОЕ). През поглъщащата надставка минава промеждутъчна щанга, която се свързва и заключва в главата на горивната касета. Тази щанга е свързана с мощен двигател, който движи цялата сборка. При нормална работа горивната касета е в активната зона, а поглъщащата част – над нея. При движение надолу, горивната касета слиза под активната зона и влиза в специална (демпферна) тръба, а нейното място се заема от поглъщащата надставка. 

Специалистите от СССР настояваха

 блокът да се спре веднага за ремонт

Това обаче освен имиджови щети щеше да доведе отново до режим на тока в страната. За съжаление, на въпроса може ли реакторът да продължи да работи, отговорът е бил – може, но ... Това е било достатъчно на управляващите и партията каза – дайте да изкараме зимата, да осигурим ток за страната, а като дойде пролетта ще спрем спокойно.

Тъй като реакторът беше работил повече от два месеца на висока мощност, в ТОЕ вече се бяха натрупали достатъчно много радиоактивни продукти на деленето. Под въздействието на мощния поток на топлоносителя ТОЕ на падналата горивна касета са били подложени на силни вибрации и постепенно херметичността на обвивките им започва да се нарушава. Само след няколко седмици активността на йода в топлоносителя започна да нараства, след това и на цезия и други радиоактивни елементи. Активността на топлоносителя почти достигна лимитите за спиране на блока, но винаги се оказваше под тях. Лаборантките получаваха големи дози облъчване и затова всички започнахме да вземаме проби по график. Влизаш, отбираш проба, излизаш – получил си минимум седмична доза облъчване. Естествено всички компоненти на първи контур се замърсиха, както и цялото оборудване за очистване и всички помещения в зоната със строг режим. Генерираха се много течни радиоактивни отпадъци, изпускането на радиоактивни газове и аерозоли през комина рязко нарасна, но все се оказваше под допустимите граници. 

В тези кошмарни условия изкарахме зимата. Дойде пролетта, но 

партията не разреши блокът да се спре, 

като беше казано – да пуснем втори блок, да осигурим ток за страната, тогава ще спрем спокойно. Партията винаги говореше в първо лице мн. ч., но се облъчвахме само ние, работещите в АЕЦ. През август 1975 г. пуснахме втори блок, но първи блок беше спрян чак в средата на октомври. 

Отварянето на реактора ставаше при тежки радиационни условия и водеше до получаване на големи дози облъчване. Стана стандартна практика след получаване на разрешените дози дозиметрите да се махат и да се продължи работа без тях. Когато реакторът беше отворен, водата в него се оказа зловещо черна като мастило, и само с помощта на ТВ камера можеше нещо да се види. Въпреки предпазните маски, които трябваше да се сменят на 2-3 часа, се усещаше метален вкус на йод и цезий. Работата с маски затрудняваше дишането и много хора се отказваха да ги слагат. Започна дълго и мъчително изваждане на касетите с ядрено гориво. Оказа се, че над 20 от горивните касети на АРК са силно повредени, липсваха парчета от шестигранния им кожух и от ТОЕ. При изваждането й една от горивните касети на АРК буквално се разпадна и всичко рухна в реактора. С помощта на манипулатори с дължина над 20 м и други способи изкарвахме все нови и нови парчета от счупените ТОЕ, които бяха събирани в специален метален контейнер. Поради значителното количество на ядрения материал в него той стана обект на 

специален контрол от МААЕ

Когато се реши, че всичко е почистено и вътрешнокорпусните устройства (ВКУ) бяха монтирани, точно преди да почне зареждането, един работник изтърва масивна гайка в реактора. Кошмар! Още две седмици демонтаж на ВКУ, търсене и изваждане на гайката и монтаж на ВКУ, и нови дози разбира се.

Кошмарната история продължи почти 4 месеца. Дори отчетените по дозиметри дози облъчване бяха огромни. В следващите години близо половината от 18-те контролиращи физици и оператори, които участвахме в презареждането, си отидоха от различни форми на рак, както и лаборантки и работници от реакторен цех. Мир на праха им! Аз се отървах само с туморче в гърлото, което беше навреме диагностицирано и успешно оперирано, но до края на живота си ще нося в белите си дробове частици цезий и стронций, наследство от тази авария.

Тази авария беляза края на началния, бих го нарекъл романтичен период, от моя стаж в ядрената енергетика. Тя доведе до осъзнаване и приемане на приоритета на безопасността и нетърпимост към нарушенията и ядрените авантюри, поради което много кабинетни експерти и лобисти ме обявяват за враг на ядрената енергетика.