Досега темата за следствието в НР България не е изследвана задълбочено в исторически аспект. Причината е ограниченият достъп до архивните материали на тази специализирана служба. След предаването на архива от страна на Националната следствена служба (НСлС) за съхранение в Централизирания архив на Комисията, се създава възможност за по-широк достъп до това документално наследство.

Условно съществуването на специализирания следствен апарат в НР България може да бъде разделено на два етапа. Първият е от създаването на служба „Следствие” в края на 1945 г. при отдел Държавна сигурност, а вторият етап е от началото на 1979 г., когато статутът му е променен и всички следствени структури в ВР са обединени в Главно следствено управление при Министерство на вътрешните работи (ГСУ – МВР).

За целия период от своето съществуване следствието изпълнява както процесуални, така и оперативни функции. Следственият отдел на Държавна сигурност е специализиран и централизиран орган в системата на Министерството на вътрешните работи, който чрез процесуални действия на следователите при ДС осъществява предварително следствие, разобличаване на виновниците и предаването им на съд по дела, отнесени в тяхната компетенция и по дела възложени им от прокуратурата.

Използваните документи в сборника са от служебния архив на Министерството на вътрешните работи (АКРДОПБГДСРСБНА – М) и от архива на Национална следствена служба (АКРДОПБГДСРСБНА – Л). Документите в сборника са 71 на брой, а включените в разширения електронен вариант (DVD) – 186, като подборът е направен от над 250 архивни единици