Ако търсите извинение да затворите лаптопа уикенда, ето го: ново международно изследване разкрива, че продължителната работа може да доведе до реални структурни промени в мозъка – засягащи области, свързани с емоционалната регулация, работната памет и способността за решаване на проблеми.

Учени от университета Чунг-Анг в Южна Корея, заедно с международен екип, изследват 110 здравни работници – 32 от тях работещи по над 52 часа седмично и 78 с "по-нормално" натоварване. С помощта на ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) и усъвършенстван метод за анализ на сивото вещество (Voxel-Based Morphometry – VBM), екипът открива значими разлики в обема на 17 различни мозъчни региона.

Един от най-съществените открити ефекти е увеличаване на обема в т.нар. ляв каудален среден фронтален гирус (MFG) с около 19%. Тази област е ключова за изпълнителните функции на мозъка – планиране, внимание, емоционална регулация и краткотрайна памет. Наред с това, се засягат и:

• Insula – участваща в обработката на болка и вътрешни усещания
• Горен темпорален гирус (STG) – важен за слухова обработка и езиково възприятие

Тези резултати предлагат възможно биологично обяснение за симптоми като емоционално изтощение, раздразнителност и трудности в концентрацията при хора, претоварени с работа.

Важно уточнение на учените: изследването показва асоциация, а не причинно-следствена връзка. Това означава, че макар откритите промени да са свързани с продължителното работно време, все още не е напълно ясно дали именно то ги причинява.

Допълнително ограничение е фактът, че участниците са само здравни работници – професия, известна с високо ниво на стрес, дежурства и емоционално натоварване. Затова са нужни по-мащабни и продължителни проучвания с по-широка извадка.

Кога мисленето помага и кога вреди?

На фона на тревожните данни от това изследване, е важно да отбележим и един на пръв поглед парадокс: активната мисловна дейност е един от защитните фактори срещу дегенеративни заболявания като Алцхаймер.

Многобройни изследвания сочат, че хората, които поддържат висока когнитивна резерва – чрез четене, учене, логически задачи, социална ангажираност или творчески занимания – запазват мозъчната си функция по-дълго. Този тип позитивна умствена активност стимулира нови невронни връзки и допринася за съхраняване на обема на сивото вещество.

Умствената активност ≠ хроничен стрес и преумора.

Интензивната работа под напрежение, без достатъчно почивка и с емоционално изтощение, не е същото като полезната мозъчна стимулация. При хронично претоварване мозъкът не се развива – той се адаптира към стреса и променя структурата си, често в негативна посока.

Едно от най-интересните предложения на изследователите е да се интегрира неврологична експертиза в политиките за здраве и безопасност на труда. Досега те обикновено акцентират върху физическото здраве и поведенческите фактори, но промените в мозъка подсказват, че умората има далеч по-дълбоки измерения.

„Тези резултати може да помогнат за разработване на интервенции, които защитават психичното и физическо здраве на работещите в условията на нарастващи професионални изисквания“, обобщават авторите.

Интелектуалната активност е от ключово значение за дългосрочното мозъчно здраве. Но когато тя премине в режим на постоянен стрес, преумора и липса на баланс, дори най-добрите умения и навици започват да работят срещу нас. Мозъкът ни има нужда не само от предизвикателства, но и от почивка.