Документалният сборник „Държавна сигурност и анархистите в България 1944-1991” е издание на Комисията по досиетата и е част от нейната изследователска програма за 2018 г. Той излиза под №47 на документалната поредица на Комисията „Из архивите на ДС”, започнала през 2009 г., пише  desebg.com.

Сборникът беше представен на 27 октомври 2021 г. пред представители на академичните среди в Правно-историческият факултет на Югозападния университет „Неофит Рилски“ съвместно с Департамент ,,История и цивилизация“ на Американски университет в Благоевград, като премиерата се излъчваше онлайн за граждани и студенти от страната и чужбина.

Представянето на фототипното издание идва с двегодишно закъснение заради ограниченията, въведени след избухване на пандемията от ковид-19, която попречи на Комисията по досиетата да провежда нормално своята публична дейност по популяризиране на документите на бившата Държавна сигурност.

В хартиеното издание на сборника са включени 115 архивни документи, а в разширения електронен вариант (DVD) – 232, като подборът е направен от над 100 архивни единици.

Както заяви по време на премиерата членът на Комисията по досиетата Екатерина Бончева „малко се знае за движението на анархистите в България“. Те се преследвани и преди 9 септември 1944 г., но архивните документи на Държавна сигурност разкриват какво се е случило с анархистите след Деветосептемврийския преврат, с който във властта влизат комунистите.

Още през 1945 г. структурата на отделение „А“ на ДС (вътрешното политическо разузнаване) съществува подразделение (група), която е натоварена с преследването на анархистите в страната.

Архивите разкриват, че масовите арести и въдворявания в лагери започват през 1945 г., но най-силният удар анархистите получават през декември 1948 г., броени дни преди Петият конгрес на Българската работническа партия (комунисти), на която тя сменя името си на БКП и приема старинския модел на развитие на тоталитарната държавна.

В план за реализация на разработката по линия на анархиститев България от 14 декември 1948 г. се подчертава, че „анархистите са станали проводници на всички реакционни действия и пропагандатори против народната власт. Превърнали са се на клеветническа шпионска група, водят курс на подготовка за въоръжена борба и бягство от страната. Те са солидарни с всички реакционни сили в страната”.

Следва масов арест на най-активните анархисти – 180 души и изпращането им в лагери. В резултат на удара на част от активистите им са повдигнати обвинения, а политическият съдебен процес е проведен при закрити врата.

Така е сложена дейността на легалната организация на анархистите (това не е единствения съдебен процес срещу тях, б. а.). През 1951 г. различни доклади на ДС обаче сочат, че те са продължили съществуването си нелегално.

През втората половина на 50-те години на ХХ век репресивният апарат на БКП признава, че въпреки преминаването през концлагери повечето от анархистите не са приели да сътрудничат.

От архивните документи на ДС в началото на 60-те години става ясно, че анархистите са между 650-850 души. Този брой, който е сравнително малък с други групи в обществото, припознати от комунистическия режим като „врагове“, не е основание ДС да изостави преследването и разработването на анархистите.

Освен лагери и затвори част от анархистите са изселени в затънтени краища на страната, разкриват още архивните документи на ДС.

В сборника са включени и документи, представляващи списъци на анархисти, подложени на въдворяване без съд и присъда.

Както и останалите издания от поредицата „Из архивите на ДС“ и този сборник се разпространява безплатно от Комисията по досиетата.

Той може да бъде намерен от читателите в централата на независимия държавен орган, натоварен със съхраняването на архивното наследство на ДС и разузнавателните служби на БНА, намираща се в центъра на София на ул. „Врабча“ 1.

Електронните форми на хартиеното издание, както и на разширеното издание могат да бъдат изтеглени от страницата на Комисията по досиетата (виж ТУК).

„Държавна сигурност и анархистите в България 1944-1991“, документален сборник, издание на Комисията по досиетата, 2018 г.