5 Декември, 2025

Проф. Матанов: Промените в БПЦ са бавни, русофилията има здрави корени

Проф. Матанов: Промените в БПЦ са бавни, русофилията има здрави корени

снимка: БГНЕС

В църквата нещата се случват бавно и не мога да кажа дали позицията в Богоявленското послание на патриарх Неофит, в което се осъждат действията на Русия, е обрат. Това заяви в интервю за БГНЕС известният историк проф. Христо Матанов, специалист по средновековна българска и балканска история.

В Богоявленското послание патриархът определи войната на Русия срещу Украйна като ужасяваща: „ Унищожителната война против братска Украйна... за пореден път припомниха на всички нас важността на армията за всеки народ и държава. Господ Бог и Светата Църква благославят само онази армия, която не проявява агресия, а единствената ѝ цел е да пази и отбранява своя народ и държава, в международно признатите ѝ териториални граници“.

„Вероятно патриархът не е написал сам своето изявление. Сведения за неговото здравословно състояние трудно проникват навън. Вероятно той е зле и не може да формулира тези витиевати фрази. Вероятно го и писал неговият викарий или някой от по-младите владици в неговото обкръжение“, допусна проф. Матанов.

Той подчерта, че борбата в Българската православна църка е на първо място геополитическа, а на второ място е личностна.

„Геополитическа – в световен мащаб Русия се бори с Украинската църква, която се ориентира към Вселенския патриарх. Повечето български владици, предимно по-възрастните, са ориентирани към Москва. Имам предвид ловешкия митрополит Гавриил. Самият патриарх Неофит, когато беше здрав, също клонеше в тази посока“, посочи историкът.

Според него личностната драма в момента в БПЦ се наблюдава в спора между пловдивския митрополит Николай и Западно- и средноевропейския митрополит Антоний, след „евентуалното възнесение на сегашния патриарх“.

„В църквата нещата се случват бавно, и не мога да кажа дали тази позиция е обрат. Рано е да се говори за подобно нещо. Тя е показателна за дейността на Църквата, с която тя определя своята външна политика“, подчерта проф. Матанов, и добави, че тази позиция отразява мнението на част от владиците в БПЦ. „Казвам част, защото русофилията има здрави корени в Светия Синод, и така лесно не би могъл да се очаква обрат. Малка промяна с малки стъпки, както винаги става в Църквата“.

Проф. Матанов смята, че посланието на патриарх Неофит не е намерило отклик в част от политиците, включително на най-високото място в държавата, защото те в действителност не се интересуват истински от Църквата, въпреки че се представят като защитници на православието и християнските ценности.

„Те не се интересуват от Църквата. Политиците отразяват настроението на нацията. Нацията се държи безразлично, с изключение на малкия брой вярващи. Съществува едно положение, в което се тупаме в гърдите, че сме православни, под което разбираме "българи", а всъщност не сме вярващи. Поради това политиците не отделят необходимото внимание на Църквата, не се интересуват от случващото се там, и не са прочели това послание. Дори президентът Румен Радев едва ли е имал време да прочете посланието на Патриарха, като знае предварително, че то е пълно с общи фрази“, смята проф. Матанов. /БГНЕС
Сподели:

Коментари (0)

Евростат: България - пета в ЕС по годишен растеж на икономиката и нарастване на заетостта

Евростат: България - пета в ЕС по годишен растеж на икономиката и нарастване на заетостта

Икономиката на Европейския съюз и еврозоната е ускорила темпа си на растеж през третото тримесечие на 2025 г.

Попитаха Путин защо избива рускоезични украинци, той се направи на луд

Попитаха Путин защо избива рускоезични украинци, той се направи на луд

Индия възнамерява да сключи голяма оръжейна сделка с Русия по време на посещението му

Литва обявява извънредна ситуация заради балоните, пускани от Беларус

Литва обявява извънредна ситуация заради балоните, пускани от Беларус

Мярката позволява на правителството и местните власти да насочват допълнителни ресурси за противодействие. Заради навлизането на балони двете най-големи литовски летища – във Вилнюс и Каунас – многократно бяха принудени да затварят.