Путин е най-големият украинофил, той направи украинците още по-големи украинци, вместо да ни демилитаризира
 
Тази психология трябва да се познава - не руският човек овладява пространството, а то него овладява, казва пред Faktor.bg известният историк и изследовател

В понеделник, 15 май в Нов български университет бе представено българското издание на книгата на Юрий Фелщински и проф. Михаил Станчев*  „Третата световна: битката за Украйна“. Двамата съавтори изнесоха и публична лекция.

Интервю на Анелия Димитрова

-Проф. Станчев, преди 7 години Вие ми казахте много категорично, че Путин ще се върне към Украйна, а Крим е само част от плана му, защото той иска да завземе цяла Украйна. С риск да прозвуча наивно, но ще Ви попитам – защо бяхте толкова сигурен тогава, 7 години преди да започне войната?

- По същото време имаше една конференция по сигурността на Черноморския регион под егидата на НАТО и присъстваше заместник-генералният секретар, бивш посланик на САЩ в Русия. Тогава казах, че Путин няма да спре с Крим, защото планът му е да подчини бившите съветски републики, включително Украйна, а и защото империя, във вида, в който той си я представя, не може да съществува без Украйна и Беларус. 
Същата теза изложихме и в книгата ни с Юрий Фелштински, която се казваше „Битката за Украйна: Третата световна война“. В нея прогнозирахме, че напълно можем да очакваме и пълномащабна война на Русия срещу Украйна.
Тогава срещу мен се нахвърлиха журналисти, които ме обвиниха, че вредя на дружбата между украинския и руския народ. 
Трябва да имате предвид, че политиката, която провежда ФСБ в Русия, Русия не е страна, а корпорация ФСБ, която е завладяла всички етажи на властта в Русия и докато не стигне до крайната си цел няма да спре.
Путин ще спре, ако го спре някой.
Слава Богу, Украйна се оказа страната, която го спря. Но най-много ги мъчи това, че Украйна не последва политиката на Путин в евразийското пространство. Това ги мъчи постоянно. Но как да стане. С военни конфликти искат да контролират постсъветското пространство. И какво постигнаха, какво имат сега? Всички ги ненавиждат, дори в самата Руска федерация – и Якутия, и Татарстан, и Башкоростан, и в Чечения. 
Днес Путин говори за подписване на някакво мирно споразумение! С кого да го подписваме?! Утре Русия няма да я има.
Те ще се разпръснат като…Няма да стане за два дни, разбира се, но това вече е тенденция, процесът вече е започнал и войната го ускори. 
Путин направи всичко възможно светът да намрази Русия, да намразят руснаците, да ги изолират.
Той е най-големият украинофил, той направи украинците още по-големи украинци, вместо да ни демилитаризира, украинската армия е най-боеспособната армия, която владее почти всички видове оръжия по натовската система. Ако ЕС реши да прави своя армия, тя ще бъде най-подготвената армия.

- Тезата на Путин, че Украйна се превръща в плацдарм на НАТО и САЩ срещу Русия. В същото време има теза, че той не толкова смята да възроди империята чрез завладяването на украинската територия, а че ще я ползва като плацдарм срещу Европа, срещу Запада. Коя, според Вас, е по-достоверната?

- Втората. Тогава, през 2016 година му казах на Вършбоу, че още тогава и НАТО и Америка трябва да обърнат по-сериозно внимание на Русия, в смисъл да се противопоставят, да изолират Русия от света. На което той ми отговори, че смятат Русия за партньор, че смятат да водят преговори с тях. Казах му: Няма с кого да водите преговори. Дори когато Путин не е на масата, той е там. В Русия никой не може да си позволи самостоятелни изяви в международен план, това е диктаторска система.
Той пак ми каза: Ние си имаме принципи, но го попитах: Ако утре руските войски стигнат до Ламанша, ще Ви попитам за Вашите принципи!
Превземането на Беларус и Украйна си е създаване на съветски плацдарм  срещу Западна Европа. И дори не се съмнявайте, че ако не ги спрат…За втори път го казвам, след седем години: Внимавайте, той ще тръгне да си върне влиянието в бившите социалистически страни – Полша и Литва, там само с война ще стане, може би тактическа ядрена, за която Фелштински, моят съавтор, говори. Лукашенко го каза в прав текст, нищо случайно няма, тези хора не се шегуват.
Това не са мои думи, това са думи на един от последните представители на династията Хабсбург.
Ото фон Хабсбург през 2005 година в Университета „Джон Хопкинс“ в своята лекция „Нова Европа“ каза: „Проблемът на Европа е властта на Путин, която ще се противопостави срещу Европа. Такива хора като Хитлер и Путин не си хвърлят думите на вятъра, те ще ги изпълнят, ако не ги спрат“. 
Преди 17 години е казано това предупреждение: „Ако Европа не се намеси активно ще се окаже пред голяма катастрофа“.
И мен ме учудва това, че Европа и досега се двоуми. 
На Русия не може да се има доверие. През 1994 година беше подписан Будапещенският меморандум: териториална цялост, независимост, пред целия свят заявиха, че са най-големия гарант за суверенитета и  цялостта на Украйна, не може да се воюва с братския народ. Защо тогава воювате?! 
През 1997 година чак ратифицирахме договора между Украйна и Русия, който беше подписан 92-ра. Защо? Заради Крим. Толкова години се бориха Украйна, която по Конституция е унитарна държава да създаде автономна република Крим и Украйна се съгласи на този компромис заради добросъседски нормални отношения. И това им беше малко. Не, трябва им всичко.
Путин е военен престъпник, слава Богу, светът вече го призна. И ако не го спрат, а той вече е на границата с Полша и с Литва, чрез Беларус, няма да се учудя ако черноморските сили на Русия доближат в Черно море бреговете на България. А тука има кой да ги подкрепи.

- Основният въпрос, който разглежда Вашата книга е дали войната ще се превърне в световна война. Еднозначен ли е отговорът на този въпрос или все пак съществуват варианти?

- Вече варианти няма. Когато издадохме книгата през 2015 година, първата публикация беше във Варшава и поляците я публикуваха с въпросителен знак. Тоест: „Битката за Украйна: Третата световна война?“ След това излезе в Киев вече без въпросителния знак, но тогава още имахме съмнения, предположения, които, за съжаление, се реализираха.
Войната вече започна. Ние с Юрий Фелштински смятаме, че тя започна на 24 февруари 2022 година. И тя се разширява. Погледнете какво става в бившите съветски републики, Централна Азия, Кавказ и така нататък, преформатирането на архитектурата на международната сигурност, опитът да направят друга ос: Русия-Иран-Китай.

- Вече е ясно, че Путин скоро няма да падне от власт, а руският народ няма да се изправи срещу него. Какво очаква Русия?

- В политическо отношение те са извънредно ограничени. Много приятели имам руснаци, обичам ги, но те имат много ниска политическа култура.
Пак ще цитирам Николай Бердяев, руски философ, емигрант. Той има една книга: Съдбата на Русия. Трета глава се казва: Властта на пространството. Там се казва, че руският човек попада под властта на пространството, той не може да обхване пространството, то го поробва. Не руският човек овладява пространството, а то го овладява. Това е психологията на руския народ. Това е спецификата на руския характер, те не поемат отговорност, а предпочитат да бъдат управлявани от централната власт. Това са обективни предпоставки за авторитаризъм, за диктатура. А да управляваш такова голямо пространство е невъзможно. И Бердяев пише, че те умеят само да завземат чужди земи. 
За цялата си история руската империя се е разширявала 36 пъти! 
И какво се случва с тези така наречени „усвоени територии“. Вместо да ги усвояват и подобряват в икономическо и културно отношение, те ги правят подобни на себе си – изостанали, неразвити, мизерни.
Беше смешно, въпреки трагичните обстоятелства, когато бурятите нахлуваха в Украйна, в Буча и Ирпен питаха за какво служи тоалетната чиния. И ги пращаха като подарък по пощата на близките си.
И самият Бердяев казва така: „Те са в състояние само да взимат в плен нови територии. Същото правят и сега. Мой приятел, правнукът на Марин Дринов ми казва: „Михаил, ние не искаме вашите територии, ние искаме да победим фашизма“. Ма вие първо победете вашия фашизъм, приятелю. И ние имаме много проблеми, но това са наши, вътрешни проблеми и ние ще си ги решаваме сами.
Ние не казваме на Русия, че ще застанем срещу нея, ние ще станем зона за сигурност и безопасност на цяла Европа срещу Русия.

- Американският журналист Томас Фридман написа скоро, че Путин не може да победи, не може да загуби, не може и да спре. Какво остава тогава?

- Така е. Според последното изявление на секретаря на Съвета за сигурност до края на тази година ние ще победим. Добре, ние ще изгоним руснаците, те ще се оттеглят в тази ситуация, в която не могат да победят, не могат и да продължат. Те ще се оттеглят от Донбас, но ще искат да им остане Крим, нашите няма да се съгласят със сигурност. Но дори да се оттеглят до териториалните граници от 91-ва година, опасността остава. Те няма да ни оставят на спокойствие, освен ако не станат коренни преобразования в самата Русия. Няма да стане утре, процесът е тръгнал, тези процеси са бавни, но необратими. И проблемът е, че руският народ това не го осъзнава.
Ако вярваме на статистиката над 80% от руският народ е твърдо зад Путин. Аз веднъж в рамките на шегата казах, че останалите 20% просто не пият толкова много.

- Но има хора, чиито интереси са именно в това войната да продължи, и те са от двете страни.

- Да, това са олигарсите и в Русия и в Украйна, но ние ще спечелим войната, но дали ще спечелим мира в Украйна? Това е още един въпрос, който е много важен и стратегически. Опасявам се, че ще спре войната с Русия, но тя може да не спре вътре в Украйна, това е въпрос, който много ме вълнува и аз пиша за това в новата си книга. Няма да кажа названието, защото е много предизвикателно, но се надявам до края на тази година да я завърша.

* Михаил Станчев (роден през 1953 г. в Казахстан) е доктор на историческите науки и професор по нова и най-нова история в Харковския университет „В. Н. Каразин“ и в Нов български университет. От 1997 до 2001 г. е съветник и временно управляващ посолството на Украйна в София. Автор и съавтор е на над 30 книги и на повече от 300 научни статии по история на българската диаспора в пределите на Руската империя, Съветския съюз и постсъветското пространство, както и по въпросите на българо-украинските отношения. Основател и ръководител на Центъра по българистика и балкански изследвания „Марин Дринов“ към Харковския университет.