Руската църква днес благославя всяко оръжие и това е страшно

Патриарх Кирил със своите неврони се срасна с невронна мрежа на президентската администрация

Интервю на Сергей Медведев, Радио Свобода

-  Да започнем разговора от книгата ви, която вече е под печат -  „Митологията на руските войни“, където анализирате всички основни митове и това е актуално днес, когато вече три години се води пълномащабна война в Украйна. Посочете някои от тях, доколкото разбирам първия е, че Русия „никога не е нападала никого“.

- Да, ние докато спяхме на печката, съвсем тихо набъбнахме до Калифорния и Аляска като един вид самозащита. Вторият мит е, че неядрена страна не може да спечели един конфликт с ядрена държава. Не е отчетен опитът на Алжир и Виетнам. Най-новата история показва, че война между ядрена и неядрена сила може да завърши най-малкото наравно – такава е Фолклендската война – и двете страни могат да се считат за победителки, макар, че все още спорът продължава.

Третият мит е, че „един войник никога няма да нарани дете“. Но толкова странна е структурираната геоетичната карта на света, че където и да се появи Русия, се случва удивителна морална аномалия - че видите ли там не се извършват военни престъпления. Следва, естествено, друг мит – че Русия никога не е водила религиозни войни.

- Какво според вас представлява религиозната война?

- Тя започна когато религиозните мотиви просто се декларират в манифест още в началото на военните действия. Цитирам в книгата си проповедите на патриарх Йоаким, благославящ полковете на княз Голицин, който от името на княгиня София Алексеевна отива да завладее Крим. Можем да цитираме забележителни публикации от руския църковен печат, например от времето на Руско-японската война, посланието на Синода, където ясно се казва, че ще издигнем кръст, защото воюваме срещу езичниците. Може да се припомни и посланието на Синода от 1806-1812 г., антинаполеоновите послания, където Наполеон е определен директно като Антихрист. Руско-турските войни – постоянно говореха, че отиваме там да издигнем кръст над Света София, да освободим нашите едноверци.

Но в същото време сме свикнали да казваме, че не, не сме имали кръстоносни походи - това беше само при католиците, при нас нямаше и инквизиция, нямаше религиозно преследване и трябва да забравите за огньовете на староверците. Избирателната историческа памет, както показва животът, може да бъде много опасна. Някой, който не познава добре миналото си, може да бъде обладан от някакво фалшиво чувство за истина, да загуби ориентира си в пространството и да падне в бездна, мислейки, че се издига.

Друг много важен мит е митът за победата, който се отъждествява със събитията от май 1945 г. Тоест, победата може да бъде само безусловна капитулация, подписана от оцелелите генерали на противниковата страна в победената столица Берлин. Всъщност войните много рядко завършват по този начин. Можем да си спомним Руско-японската война - нито един японски войник не влезе реално на територията на Руската империя, въпреки това беше подписан мир. За какви антинаполеонови войни можем да говорим, при все че нито един френски войник не е влязъл на територията на Руската империя до 1812 г. Отново Александър е принуден да подпише Тилзитския договор, в който я признава за победена страна, въпреки че получава териториални печалби от този мир. А всичко е можело да завърши по много различни начини: например да пируват заедно с принцовете или просто да сключат династичен брак, което означава да принудиш някого да те обича. 

- Би било интересно да си представим сегашната конфронтация между Русия и Запада в този контекст.

- Всъщност това е мечтата на господаря на Кремъл  – да принуди своите „непартньори“ да повторят Ялта от 1945 г. Тримата – Си, Владимир Владимирович и някой от хората в Белия дом – сядат и си поделят земното кълбо, а всичко останало не е нищо повече от пролог към тази финална сцена.

- Страхувате ли се от ядрена война?

- По-скоро ме е страх дали ще оцелея в нея. Вече съм на такава възраст, че мисълта за смъртта все още витае някъде във въздуха, но да не умра и после да лежа като овъглен отломък, да изживея дните си по този начин – това, разбира се, никак не е хубаво. Освен това намирам, че освен нас, старите грешници, все още има прекрасни хора на този свят, добри деца, които не бива да бъдат лишавани от своите баби и дядовци, и особено от собствения си живот, заради нечии фикс идеи и капризи, тези на Путин.

- Какво е отношението ви към ритуала по освещаване на ядрени ракети и оръжия като цяло?

-  Ако по време на освещаването се чете молитва за защита от глупците, това би било добре: Господи, направи това оръжие напълно безопасно, така че никога да не проработи само, така че всяка верижна реакция да бъде контролирана. Ако се молите за отделните хора: Господи, помогни на господата офицери да не полудеят в тая пустош на тайгата, или в пустинята Невада, или някъде другаде, Бог да им даде здрава психика, здрава мисъл. Тоест въпросът не е дали е възможен контакт между капките светена вода и ракетата, а в това какво искате да се случи. 

В продължение на много години свещениците на Руската църква, извършвайки подобен обред, казваха: ние не благославяме ракетите, ние се молим за хората, които са близо до ракетите. Много ми хареса това обяснение, докато не погледнах в текста. Текстът все още е съвсем недвусмислен: осветяват се оръжията, инструментите, с които се воюва, а не хората. Въпреки това го подкрепих, защото е по-добре да оставим течението на богословската мисъл да върви в тази посока – от меча към този, който го носи. Да даде Бог войникът да се върне жив от войната - защо да не се помоли за това, а не да убива с този меч колкото се може повече врагове или по-точно врагове на техния господар ( защото войниците нямат свои врагове във войната).

Преди няколко години имаше интересна ситуация, когато няколко уважавани свещеници на Руската църква от патриаршеския апарат се обявиха против освещаването на ядрената война. По това време, по-специално, на междусъборната среща се подготвяше документ за отношението на църквата към войната и имаше параграф за отношението към оръжията за масово унищожение. В него се казваше, че църквата не трябва да освещава такива оръжия. Явно имаше някакъв натиск от страна на Министерството на отбраната и администрацията на президента Путин. Така в крайна сметка този документ беше приет без осъждането на оръдията, просто този параграф беше премахнат. Следователно, казва се реално, че руската църква днес благославя всяко оръжие и това е страшно.

- Как се чувствате сега след като и свещеници се включиха в пълномащабната война срещу Украйна?

- И в израелската армия има свещеници, и в американската армия, и дори в чешката армия има православен свещеник. Въпросът е каква е тяхната роля. Ако работата на свещеника е да напомни на войника: ти не си сам, Господ е с теб, не се отчайвай, ти си човек, и този, срещу когото се изправяш, също е човек... Когато бъде прекратен огънят, моля, отнеси се хуманно дори с този, който вчера ти е бил враг, който се е предал, или с цивилните жертви. Когато войната приключи, моля, не изисквайте тя да продължи във вашия дом, за да няма „виетнамски синдром“, нещо, за което често чуваме сега, когато хората продължават да разрешават ежедневните конфликти със сила в собствената си родина. Ако свещеник говори по този начин, не трябва да бъде осъждано. 

Но може да бъде и нещо друго - да демонизира образа на врага,  обяснявайки, че в окопите има нехора,  а демони, така че изгарянето им с огнехвъргачка е един свещен акт, за който ще отидете в рая... Както и обещанието въобще, че както и да живеете, ако умрете на фронта, тогава ще отидете в рая - това са фалшиви и много опасни обещания. 

Но свещениците днес имат друга функция. И тези, които са на фронта, може би са най-невинни в този смисъл. А тези, които са в тила, са по-виновни, а най-виновни са тези, които произнасят проповедите си от телевизионните екрани, изказвайки идеята за „свята, свещена война“,  че видите ли тази война има някаква метафизична дълбочина - ние просто се борим с Антихриста, със Сатаната, за нашата свята Рус.

Тези, които превеждат този конфликт на властимащите (принцове) като война между универсалното добро и универсалното зло, първо по този начин увековечават този конфликт. Най-ужасното обаче е, че подобни проповеди водят до такова възвеличаване на целите на войната, че въпросът за средствата вече губи всякакъв смисъл. Ако говорим за борбата между абсолютното добро и абсолютното зло, какъв е смисълът от някакво тактическо или дори стратегическо ядрено оръжие? Както казаха - предшествениците на болшевиките, хора като Писарев, са казвали: „Ако за доброто на човечеството е необходимо да се унищожи половината човечество, аз съм готов на това, защото тогава оцелелите ще родят ново човечество, много по-многобройно, и ще живеят свободно и щастливо.“ Тази логика, за съжаление, се повтаря и днес, но не и от атеистите, а от духовниците.

- Как тогава трябва да се отнасяме към  благословиите, които патриарх Кирил отправя към войната и убийствата в нея?

- Разбира се, това е негов личен грях. Пред кого ще носи отговорност за това, аз не мога да знам. Надявам се пред Бог, все пак. Мисля, че историята като цяло вече е произнесла своята присъда за него. Това, което се случи на 7 май, е удивително, никога в историята не е имало такова нещо - главата на руската църква да упрекне суверена, че е прекалено милостив към украинците! Във филма "Аватар" жителите на една прекрасна планета общуваха помежду си с помощта на опашките си: опашките трябваше да бъдат преплетени, създавайки по този начин  невронна връзка - това е техният вид Интернет. И така, патриарх Кирил със своите неврони се срасна с невронна мрежа на президентската администрация.

-  Може ли Руската православна църква да съществува извън държавата?

-  Може би, ако тя се еманципира от държавата и престане да бъде с държавата. Но тя може да съществува като независима, да служи на хората и да просперира, като в Германия, нали. Ако има китайски режим в Русия, или талибански режим, или дори германски режим, тогава разбирам. Имаме нужда от воля, за да кажем: не, момчета, ние вече бяхме приятели, това е достатъчно, няма нужда да се женим за вас за пети път. Ако е развод, значи е развод; ако си мъртъв – значи си  мъртъв. Да си живеем отделно и толкова. Това е вкоренено в религиозното самосъзнание – пример за това са старообрядниците (старостилците), които го изповядват по различни и много начини. Но мисля, че ще ни бъде трудно да се пречупи съзнанието ни: тук властите ще трябва да се освободят от онези, които искат да служат както на бащицата цар, така и на новия режим.

Превод със съкращения: Faktor.bg