Илья Аронович Забежинский 

Картината на бедствието, което сега сполетява нашата Руска църква, покрива и мен, и други вярващи, с вълни на униние. Виновникът за тази катастрофа е патриарх Кирил.

Знам за портите на ада, че те няма да й надделеят. Затова няма да прогнозирам разпадането или изчезването на Руската православна църква. Но промените, които я очакват, ще бъдат колосални. Руската православна църква се превръща в 

Църква на загубеното

Църквата престава да бъде територия дори на потенциална свобода. В нея и досега имаше твърде малко свобода, но интелектуалните и духовните разномислия бяха възможни и допустими, а в тях според апостола могат да се проявят най-изкусните. И това се случваше. Но сега тази възможност е сведена до нула по основните, най-важните въпроси, вълнуващи православното общество.

Църквата напълно се сбогува с аполитичността си, избирайки само едно политическо направление – това на сегашната власт, като свое родно и единствено възможно. Нещо повече, тя започна да осигурява на това политическо направление псевдоевангелски и псевдосветоотечески "патерици" и да му дава своите благословии.

Църквата престана да бъде дом за хора от всякакви възгледи, които се смятат за православни в пълнотата, която беше достатъчна в продължение на много години: единство в Евангелието, вярата и традицията. Църквата в този момент отрича православието на хора, които приемат православната догматика, аскетизма, каноните и тайнствата, участват в богослужението и църковния живот, но не са съгласни с действията на светските власти!

Нека обясня. Според всички църковни правила на наказанието за свещеник, което се нарича "низвергване", за миряните съответства наказание, което се нарича "отлъчване". Тоест, ако разширим наказанието на отците Умински, Ковал, Бурдин и десетките свещеници като тях върху миряните, ето какво ще се получи: ако ти, например, си против войната и убийствата по време на война, или не искаш да четеш патриаршеската молитва, заради което свещеникът се наказва със запрещение или лишен от сан, то ти, като мирянин, просто биваш отлъчен от Църквата за това същото провинение. 

Или казано съвсем просто, по житейски: ако си против войната, значи за привържениците на войната в Църквата 

ти не си православен

 Тук няма място за теб.

Църквата престана да бъде място на духовно и душевно единомислие. Ние все още сме обединени от главното единство, единството на събирането около Тялото и Кръвта Христови, но не можем да бъдем на едно мнение, „да единомислием исповеми“ - тези думи вече не се отнасят към нас, защото различията в мненията по такива важни въпроси, като доброто и злото, засенчват всичко останало. По същество едната част от стадото вярва в едно, а другата – в нещо съвсем различно. И тези въпроси не могат да бъдат решени. Те дори не могат да бъдат обсъждани. Защото в Църквата на патриарх Кирил може само да осъждат. И никаква дискусия не е позволена.

Църквата се превърна в 

територия на страха

Хората се страхуват да кажат това, което мислят. Тези, които не са съгласни с патриарха, не са съгласни с войната и Путин, се страхуват. Свещениците се страхуват, като виждат как патриархът се разправя със събратята им, които мислят различно от него. Миряните се страхуват, защото навсякъде има предатели и доносници. Но кои са тези "добри хора"? Ами същите като тях - миряни, техни братя в Христа, които доносничат и за свещениците, и за другите миряни.

Църквата вече е място с дълбоко скрита съвест

Съвестта си е съвест, но трябва да се живее някак. Трябва да сме сигурни, че няма да ни изгонят, няма да ни вкарат в затвора, няма да ни оставят без парче хляб. Ами ако си против и те попитат? Какво да се прави? Имаш енория, семейство, паство... Какво да се постъпи? Какво да се прави със съвестта? И какво да се прави с тази скапана молитва "за победата"? Е, не сте съгласни с нея? И какво?

Църквата е място, където робството и безправието на духовенството става все по-явно и по-отвратително. Обезумелият и обсебен от собственото си величие патриарх съчинява някакъв си текст. И изисква задължителното му публично четене. А непрочитането на този текст се възприема като демонстрация на лична лоялност и преданост към него, Патриарха. Не към Христос, не към Църквата, а към него, към него лично. И той прогонва, лишава от сан, запрещава, осиротява енории, оставя семействата на свещениците без средства. Този подход се пренася надолу към епархиите и там настава същата беда.

Какво очаквам?

 С тъга и безнадеждност очаквам промяна в облика на Руската църква. Тя като църква на градската интелигенция ще се топи. Интелектуалците ще си тръгнат. Те вече си тръгват, но ще продължават да си тръгват и да си тръгват още. И което е по-лошо, нови интелектуалци няма да дойдат.

Младежите, които са предимно против войната и са за свободата, ще продължат да я напускат. И основното, няма да идват.

Броят на желаещите да се запишат да учат в семинариите ще намалява. Този брой и сега вече е на минимум. Но ще стане още по-зле. Кой би отишъл да получи професия, която ще го прави безсилен, роб Крепостен на някакви тирани в митри?

Броят на нормалните възрастни хора, които стават свещеници, ще стане незначителен. Ето един свещеник, който беше журналист, но стана поп. Имаше един преводач от чужди езици, който също стана свещеник. А онзи завърши философия, но също така прие свещенство. Такива хора няма да дойдат повече.

Това ще бъде една различна Църква. Църквата на мълчаливите, уплашени хора, които не четат книги. Впрочем, и тях няма да има кой да ги напише.

Превод: Архимандрит Никанор