Ключовата грешка, допусканата от всички стопани на Белия дом след разпадането на Съветския съюз, е била идеята, че е възможно да се развие широко стратегическо партньорство с Русия

Ивана Котасова, CNN

Президентът на САЩ Доналд Тръмп вече открива, че комуникацията с руския държавен глава Владимир Путин не е толкова лесна колкото може би си е мислил. Но той е само поредният американски лидер, който се проваля в опита си да установи сътрудничество  с Русия и нейния дългогодишен президент.

Опитите на администрацията на Тръмп да постигне споразумение за прекратяване на огъня в Украйна забуксуваха, въпреки трескавата дипломатическа активност.

Откакто се завърна в Белия дом, Тръмп е провел поне два продължителни телефонни разговора с Путин и многократно е изпращал своя представител Стив Уиткоф на лични срещи с руския лидер в Москва, като последното му пътуване беше в петък.

За много от наблюдателите, които следят дейността на Кремъл, не е изненадващо, че никоя от тези срещи не доведе до споразумение. Уиткоф не само се върна 

с празни ръце,

но и повтори няколко от опорните точки на Кремъл, прокарвани при разговорите.

Последното предложение на САЩ включва признаване на руския контрол над Крим – дълготрайна червена линия за Украйна и нейните европейски съюзници, съобщиха пред CNN служители, запознати с детайлите по темата.

„Бих казала, че преговорите вървят много добре – от гледна точка на Путин“, казва пред CNN Анджела Стент, експерт по външна политика и бивш старши служител на Националния съвет по разузнаването на САЩ – по въпросите, свързани с Русия и Евразия.

„Той няма намерение да спре войната, но това, което иска и което получава, е възстановяване на дипломатическите отношения между САЩ и Русия.“ – допълва тя.

„Путин играе игра на изчакване, защото вярва, че времето е на негова страна и че може да тласне Украйна към по-неизгодна позиция, и че с помощта на Вашингтон може да склони Киев и европейските му съюзници да приемат като безалтернативно  евентуално споразумение за мир при условията на Русия.“ – коментира пред CNN Джон Лаф, шеф на отдела за външна политика в Центъра за нови евразийски стратегии (мозъчен тръст, базиран в Лондон и Вашингтон).

Протакането, пазаренето за всеки детайл или отхвърлянето на дадено предложение без изрично да се каже „не“, е 

класическа руска тактика, 

използвана и преди от Путин и неговите главни преговарящи, както беше при преговорите за прекратяване на огъня в Сирия.

Не е ясно дали администрацията на Тръмп е пропуснала да предвиди подобно поведение – поради липса на експертиза за това, или просто е решила да приеме играта на Кремъл.

По думите на Стент, изявленията на Тръмп след завръщането му на президентския пост показват, че той вижда света по начин, сходен с този на Путин – като поле на шепа велики сили, пред които по-малките държави трябва да отстъпват. 

„Тръмп говори за надпревара между великите сили (между Китай и САЩ), за това, че би могъл да завземе Канада и Гренландия, и Панама – и от гледна точка на Путин това е ОК. Не забравяйте, че той не е критикувал Тръмп за нито едно от тези неща.“ – отбелязва тя.

В крайна сметка Тръмп ясно показа, че твърде малко се интересува от бъдещето на Украйна – дори допуска, че Украйна „някой ден може да бъде Русия“.

Така че, ако Путин продължи да спъва процеса, това може даде на Тръмп възможност да се оттегли.

„Изкуството“ на Путин да манипулира

Лаф посочва, че обучението на Путин в КГБ е оформило начина, по който той подхожда към преговорите.

„Известно е описанието, дадено от Путин за службата му в КГБ като „работа с хора“. Той е бил обучен в изкуството да манипулира събеседниците. Известен е с това, че при водене на преговори се подготвя педантично и е майстор на детайлите.“ – напомня Лаф. 

Той допълва, че руският президент е известен с това, че е „повратлив и може да очарова и сплашва едновременно“.

Путин е прибягвал до тази техника по отношение на Тръмп в миналото, отбелязва Калина Жекова, доцент в лондонския University College (UCL), експерт в сферата на руската външна политика.

Когато двамата се срещнаха в Хелзинки през 2018 г., по време на съвместната им пресконференция руският лидер връчи на Тръмп топка от Световното първенство по футбол през 2018 г. (тогава шампионатът се проведе в Русия – б.р.). „Сега топката е във вашето поле“, заяви Путин, визирайки усилията за подобряване на обтегнатите отношения между Съединените щати и Русия.

„Това беше показателно за пресметливия подход на Путин „око за око“, при който дипломацията се разглежда като игра с победители и губещи. Изглежда той е бил наясно и с това, че срещу себе си има човек с крехко его, който лесно се впечатлява от театрални жестове и подаръци.“ – казва Жекова.

Тя допълва, че срещата в Хелзинки е възприета като победа за Путин, тъй като Тръмп не пожела да осъди намесата на Москва в президентските избори в САЩ през 2016 г., с което влезе в противоречие с докладите на американското разузнаване и де факто застана на страната на Кремъл.

Уиткоф, който е магнат в областта на недвижимите имоти с нулев опит в политиката и дипломацията, се опитва да сключи сделка с бивш подполковник от КГБ, при чието управление са отминали мандатите на петима американски президенти, осем британски премиери, трима китайски лидери и шестима шефове на НАТО – като е преговарял лично с много от тях.

Стент посочва, че генерал Кийт Келог – официално специален пратеник на Тръмп за Украйна и Русия, е в голяма степен изолиран от преговорите с Русия, въпреки че, според нея е с най-адекватен опит сред възможните преговарящи от екипа на Тръмп. 

„Разбира се, той е генерал, не е дипломат, но поне има известен опит с Русия и мисли за тези неща, но разбира се, той се занимава само с Украйна.“ – констатира тя.

Путин има много трикове в своя дипломатически инструментариум. Той обича да кара колегите си да чакат, като закъснява за срещи – понякога с няколко часа. Често създава хаотични ситуации, за да получи повече възможности, и може да промени мнението си, когато му е удобно – това прави преговорите с него още по-трудни.

Известен е и с други похвати, чрез които демонстрира властта си. Например, през 2007 г. Путин позволи на своя лабрадор да се приближи до германския канцлер Ангела Меркел по време на фотосесия, „въпреки че руските служители бяха информирани за страха ѝ от кучета преди срещата“, напомня Жекова.

Дефицитите в експертизата не се ограничават само до Уиткоф, те са налице и при останалите членове на американския преговорен екип.

Вместо от Келог, Уиткоф беше придружаван при някои от пътуванията си от държавния секретар Марко Рубио и съветника по националната сигурност Майк Уолц. И двамата са опитни политици, но нямат надежден опит по отношение на Русия.

Междувременно руската делегация включваше дългогодишния външен министър Сергей Лавров, бившия посланик във Вашингтон Юрий Ушаков и Кирил Димитриев – ръководителя на руския суверенен фонд, който е учил в Станфорд и Харвард. И тримата говорят свободно английски и са опитни дипломати, които знаят как да се справят с американците.

САЩ може скоро да се оттеглят 

Москва може би протака с надеждата, че Тръмп ще изгуби търпение и ще се откаже от своята цел да прекрати войната.

Вече се появяват признаци за това: Рубио заяви, че САЩ може да се оттеглят в рамките на „дни“, ако няма признаци на напредък. Междувременно CNN съобщи, че разочарование обзема Тръмп заради липсата на напредък –  той е заявил поверително пред свои съветници, че посредничеството за тази сделка се е оказало по-трудно, отколкото е очаквал.

„(Администрацията на Тръмп) силно желае тази сделка, но не и да плаща висока цена за нея, така че – без гаранции за сигурност от страна на САЩ, без американски сили на място, не искат да увеличат американската помощ за Украйна като опит да подтикнат  Русия към отстъпки“, изтъква Дженифър Кавана, директор на отдела за военни анализи в Defense Priorities – мозъчен тръст, който настоява за по-умерена външна политика от страна на САЩ.

Тя допълва, че за Тръмп дистанцирането на САЩ от Украйна и стабилизирането на отношенията с Русия са по-важни от постигането на мир.

Путин знае това. Извършването на няколко големи атаки от страна на Русия срещу Украйна през последните няколко седмици, включително срещу Киев, демонстрират убеждението на Кремъл, че лостовете на САЩ – или поне тези, които са готови да използват – са ограничени.

Тръмп, разбира се, не е първият президент на САЩ, който вярва, че може да изгради добри отношения с Русия.

„Всяка американска администрация, която си спомням, е идвала с някаква идея, че ще презаредят – всички използват тази дума – отношенията с Русия. Че имат възможност да обърнат страницата и да започнат отначало. И винаги са грешали.“ – подчертава Сам Грийн, директор на програмата „Демократична устойчивост“ в Центъра за анализ на европейските политики (CEPA).

Грийн, който е и професор по руска политика в лондонския King's College, посочва, че тази поредица от неуспехи означава, че Москва „е започнала да възприема Съединените щати като фундаментално неконсистентни“.

Някои бивши президенти се опитаха да изградят лични отношения с Путин – Джордж У. Буш покани руския лидер в ранчото си в Крофърд, Тексас, където го разхождаше с пикап Ford. Известно е написаното по-късно от Буш, че е „гледал човека в очите“ и е „успял да усети душата му“.

Но макар първоначално Путин да е бил склонен на сътрудничество с администрацията на Буш – той е първият световен лидер, който се е обадил на Буш след атаките от 11 септември – отношенията им се влошиха доста бързо.

„Мисля, истинската причина за провала на това рестартиране беше, че Путин искаше Съединените щати да се отнасят с Русия като с равна и да признаят, че тя 

има право на сфера на влияние в постсъветските държави

А администрацията на Буш не беше готова да го направи.“ – коментира Стент.     

Други американски администрации изпробваха различен подход, опитвайки се да събудят у Русия повече интерес към сътрудничество, като приветстваха членството ѝ в световни институции – в Г-7 през 1997 г. по време на президентството на Бил Клинтън, или в Световната търговска организация (СТО) през 2012 г. при администрацията на Обама.

„И това също не проработи – до голяма степен защото и  двете страни подцениха във времето дълбочината на структурната несъвместимост между Запада и посоката, в която се беше запътила Русия“, казва Грийн.

Отношенията на Америка с Русия донякъде се облекчиха при администрацията на Обама – но основно поради факта, че известно време Путин не заемаше официално най-високия пост. Поради ограниченията за мандатите  той се оттегли като президент през 2008 г., за да стане министър-председател. Върна се на президентския пост през 2012 г. и оттогава промени конституцията.

Експертите сочат като ключов проблем това, че САЩ и Русия просто не се разбират взаимно – нито сега, нито през миналите десетилетия.

„Не мисля, че повечето американски администрации наистина са разбрали дълбочината на трансформацията в Русия – не просто към авторитаризъм, но към такъв вид авторитаризъм, който възприема съществуването на западната сила и конкретно единството на трансатлантическите отношения като дълбока заплаха за интересите на Русия.“ – посочва Грийн.

Томас Греъм, изтъкнат експерт от Съвета по външни отношения, бивш старши директор за Русия в Съвета за национална сигурност на САЩ (от 2004 до 2007 г.), смята, че ключовата грешка, допусканата от американските президенти след разпадането на Съветския съюз, е била идеята, че е възможно да се развие широко стратегическо партньорство с Русия.

„Бих казал, че предвид руския интерес, руската история и руските традиции, никога не е имало реална възможност за това. И така ние бяхме склонни да преувеличаваме възможностите за сътрудничество, а после бивахме дълбоко разочаровани, че не сме го получили.“ – констатира той. 

Греъм, който е бил специален асистент на Буш, казва още, че единственият път напред е да се разбере, че Русия и САЩ винаги ще имат трудни, конкурентни отношения.

„Важно е да не забравяме, че има различни начини на съперничество. Бихме могли да имаме отношения на много дълбоко противоборство, както е в този момент – с, бих казал, неприемливо висок риск от военна конфронтация между Русия и Съединените щати... Или бихме могли да имаме нещо, което обичам да наричам конкурентно съвместно съществуване, при което конкуренцията е до голяма степен в икономическата, търговската, културната, идеологическата, дипломатическата сфера, а не толкова във военната.“ – отбелязва той.

Както според Греъм, така и според други експерти, въпросът е в това, че Русия няма да изчезне. Тя ще продължи да съществува и да има интереси по отношение на европейската сигурност, Украйна и противопоставянето със западния свят.

Превод: Faktor.bg