Иля Абишев, Би Би Си

В социалните мрежи се появиха многобройни съобщения, че се разполагат зенитно-ракетни комплекси за противовъздушна отбрана в различни райони на Москва и в близките до руската столица райони на Подмосковието. На фотоси и видеоматериали, разпространявани в мрежата,  се вижда, че въоръженията се поставят дори по покривите в жилищни райони. Ако това е истина, за какво се готви Москва в края на 11-ия месец от руската инвазия в Украйна?

От четвъртък насам руските социални мрежи публикуват снимки и видеокадри, от които следва, че върху покривите на някои сгради в центъра на руската столица, близо до Кремъл, са разположени системи за ПВО. По-конкретно, 

комплекси "Панцирь-С1"

са заснети на покрива на министерството на отбраната на Русия, на ул. „Фрунзенска набережная“.

Същия ден се появи видеозапис от уличката „Тетеринска“ на Таганка, заснет от един от горните етажи: вижда се военна техника, много приличаща на "Панцирь", както и тежък кран, повдигащ контейнер на покрива на офис сграда. Охранителите обясняват ставащото ту с "планирани учения", ту с "ремонт на покрива".
В Телеграм канала "Сирена" беше публикувано и друго видео с комплекс за противовъздушна отбрана (вероятно "Панцирь-С1"), на десет километра от резиденцията на Путин в Ново-Огарьово, на Рубльово-Успенското шосе.
Още няколко ПВО-системи са заснети с камера на  два километра от използваното за бизнес полети летище "Остафьево" в Нова Москва, където са базирани и военни. Според разказ на читател, изпратил видео в редакцията на "Сирена", военната техника се е появила там преди около месец.
Потребители на социалните мрежи публикуват и други снимки на военна техника в различни райони на Москва: съобщават за комплекси С-400, разположени в района на Тимирязевската селскостопанска академия, както и за батарея на противовъздушната отбрана в парка Лосиний остров.

На 18 януари, в  коментар за неотдавнашната трагедия в Днипро, където жертви на руската ракетна атака станаха над 40 цивилни, външният министър на Русия Сергей Лавров заяви, че 

за всичко са виновни украинските системи за ПВО, 

които според него били разположени в жилищни квартали "в нарушение на всички закони за водене на война, в нарушение на международното и хуманитарното право“. 
Пресаташето на Кремъл Дмитрий Песков, когото журналисти попитаха за разполагането на системи за ПВО в Москва, традиционно пренасочи всички въпроси към министерството на отбраната.
Самото министерство и кметството на Москва не са коментирали ставащото. 
Би Би Си не може да потвърди дали масовото разполагане на системи за противовъздушна отбрана в Москва е започнало именно сега. Според информация от други източници,  зенитният ракетно-пушечен комплекс "Панцирь" на покрива на министерството на отбраната е там поне от декември 2022 г. Не изглежда да е нещо извънредно и противовъздушното  прикритие на стратегически важните летища и резиденцията на Путин.
Потребители на руския милитаристичен сайт topwar.ru твърдят, че в САЩ системи на ПВО са разположени на сгради в близост до Белия дом, а в Сеул зенитно-ракетните комплекси на покривите са задължителен атрибут заради близостта до границата със Северна Корея.
Но все пак в случая с Москва повечето от съобщенията за появата на зенитно-ракетни комплекси в града и околностите му се появиха през последните дни. В повечето случаи потребителите съобщават за "Панцирь" - установка, предназначена на първо място за защита от вражески летателни апарати, движещи се със сравнително ниска скорост.

"Панцирь-С1" - достойнства и недостатъци

Зенитно-ракетно-пушечният комплекс "Панцирь-С1" е създаден за противовъздушната отбрана на малки граждански и военни обекти. Той се използва, за да осигури прикритие от близко разстояние, както и като допълнение към други системи за противовъздушна отбрана при масирани въздушни удари. 
Този сравнително нов комплекс може да се използва, както в мобилна версия – монтиран върху тежкотоварен камион, така и в стационарен вариант. Според обявените характеристики, той може да открие огън едновременно срещу четири въздушни цели на разстояние до 20 км и на височина до 15 км. Максималната скорост на целите, които може да порази, е 1000 м/с, тоест около три пъти повече от скоростта на звука, твърдят създателите на комплекса.
Но, както стана ясно, в реални бойни условия се оказва, че тези характеристики на "Панцирь" са силно надценени. 
Още през 2012 г., на научно-техническа конференция на министерството на отбраната на Русия и Руската академии за ракетни и артилерийски науки, авторите  на доклада за ефективността на ЗРПК "Панцирь-С1" посочиха редица сериозни негови недостатъци. 

По-точно, в доклада се казваше:

- реалните резултати от изпитанията показват, че комплексът е с ниски възможности за обстрел на цели, маневриращи и летящи с курсов параметър над 2-3 км;
- не се потвърждава възможността за стрелба срещу цели, летящи със скорост над 400 м/с, макар че в техническите характеристики на комплекса е посочена скорост от 1000 м/с;
- максималната далекобойност от 20 км е възможна по отношение на въздушни цели, летящи със скорост не повече от 80 м/с.
В доклада се изброяват и други недостатъци на комплекса, разбираеми само за специалистите в тази област. 
По време на активната фаза на бойните действия в Сирия "Панцирь-С1" е осигурявал прикритие на руската военновъздушна база в Хмеймим и впечатленията от работата му са доста двойнствени. 
Военният експерт и главен редактор на сп. "Арсенал Отечества" Виктор Мураховски съобщи с позоваване на  свои източници - офицери от ПВО: "В Сирия се изясни че "Панцирь" не „вижда“ цели с малки размери и ниска скорост.“ По думите му,  ефективността на "Панцирь" не надвишава 19%.
Възможно е след това по комплекса да са били направени подобрения. В началото на януари 2018 г., при съвместна работа с друг зенитно-ракетен комплекс – "Тор-М2", "Панцирь" показал нелоши резултати при защита от масирана атака на безпилотни апарати. Според изявление на руското министерство на отбраната, тогава комплексът "Панцирь-С1" е свалил седем „вражески дрона“, още шест са били прехванати от подразделенията за радиоелектронна борба.
"ЗРПК "Панцирь-С1" има сериозни проблеми с работата в гъсто застроени градски райони. Високите сгради значително намаляват ефективността му при засичане на заплахите. Освен това има проблем с ракетите на ЗРПК "Панцирь-С1" и, да кажем, с работата около такива сгради. В Белгород го знаят много добре." – пише украинският военно-политически наблюдател Олександр Коваленко.
По информация от открити източници, при започването на войната срещу Украйна на въоръжение в руската армия е имало 116 комплекса "Панцирь-С1". Документално е потвърдено, че в хода на бойните действия Русия е загубила най-малко 12 от тях. По неофициални данни, загубите са по-големи – над 30 единици.

Защо са разположени комплексите "Панцирь" в Москва?

От първия ден на инвазията в Украйна руската армия нанася удари срещу цялата територия на страната, предимно с ракети съветско и собствено производство, а отскоро и с ирански дронове. Техни жертви често стават мирни граждани. 
Що се отнася до самата Русия, поначало близостта на войната усещаха върху себе си само пограничните ѝ региони, където периодично се взривяват военни складове, линии на електропреносната система, железни пътища и терминали с гориво, долитаха снаряди до жилищни сгради. Но постепенно географията на бойните действия започна да се разширява.
През октомври беше взривен Кримският мост, съединяващ анексирания Крим с Краснодарския край, а в началото на декември бяха атакувани военни летища в Рязанска и в Саратовска област. Особен резонанс предизвика нападението срещу летище "Енгелс", където са базирани самолети на далекобойната авиация, които нанасят ракетни удари срещу Украйна.
Както тогава заяви министерството на отбраната на Русия, "бяха извършени опити за нанасяне на удари с реактивни безпилотни летателни апарати съветско производство". 
Военните телеграм-канали уточниха, че за извършените удари срещу летища в дълбокия руски тил може да са били използвани съветски разузнавателни безпилотни апарати Ту-141. 
Украинските власти не са поемали отговорност за произшествията на летищата в Енгелс и Дягилево. А в края на декември атаката срещу летище „Енгелс" в Саратовска област се повтори.
Разполагането на ПЗРК "Панцирь-С1" върху сгради в Москва е показателно за нарастващите страхове на Кремъл. Оправдани ли са те?
Докато трае войната съществува заплаха за руската столица, заяви представителят на пресслужбата на украинското военно разузнаване Андрий Юсов.
"По-нататък ще става по зле. Те ще трябва да напуснат Украйна. И докато Русия не си тръгне от всички окупирани територии, заплахата от определени  ексцесии на територията на Руската федерация, включително Москва, ще остане." – заяви той.
Украинската страна не разкрива своите планове за разработването и използването на баражиращи боеприпаси (така наречените дронове-камикадзе) дълбоко в територията на Русия. Но спешното разполагане на допълнителни системи за ПВО в Москва може да е свидетелство, че руската противовъздушна отбрана има сериозни проблеми.
Не е изключено руската армия, след като получи ирански дронове-камикадзе, да е тествала с тях собствената си система за ПВО и резултатите от изпитанията никак да не са били утешителни.  
Ясно е, че ако Иран е успял да създаде дронове,  способни да "пробият" руската система за противовъздушна отбрана, то Украйна с нейната военно-конструкторска база, наследена след разпада на СССР, може още повече. 

Превод: Faktor.bg