Преди 57 години, на 21 януари 1968 г., по време на Студената война, американски бомбардировач B-52G Stratofortress, носещ четири водородни бомби, катастрофира в северозападната част на Гренландия, близо до авиобаза Туле. Инцидентът не само изостри дипломатическите отношения между САЩ и Дания, но и постави под въпрос екологичната сигурност на Арктика – регион с нарастващо стратегическо значение и днес.

Причините за катастрофата и спешната реакция

Самолетът, известен с позивната HOBO 28, се разби върху замръзналия фиорд Волстенхолм, на около седем мили от авиобаза Туле. Причината за катастрофата е човешка грешка – екипажът запушил отоплителен отвор със седалки, което довело до пожар в самолета. Шестима от седемте членове на екипажа успели да се катапултират, но машината се разбила върху леда, освобождавайки радиоактивни материали от разрушените ядрени бомби.

Дания, която по това време официално беше забранила ядрени оръжия на своя територия, беше шокирана от разкритието, че американските военни тайно са летели със ядрени бомби над Гренландия. Този скандал влоши дипломатическите отношения между двете държави.

Операция "Crested Ice" – спешната екологична мисия

Незабавно бе организирана мащабна спасителна и почистваща операция, кодово наречена „Crested Ice“. В екстремни арктически условия американски и датски военни, както и местни инуити, издирваха останките на бомбардировача и радиоактивно заразения лед. Радиоактивният плутоний и други замърсители бяха събрани и транспортирани в САЩ, но една от четирите водородни бомби остана неиздирена. Това поражда опасения за дългосрочни екологични последици в региона.

Според датски научни изследвания от 2003 г., макар радиоактивното замърсяване в района да е минимално, то все още е откриваемо в седиментите на морското дъно. Това поставя въпроса дали арктическата екосистема е напълно защитена.

Местното население и екологичните последици

Инцидентът имаше значително влияние върху живота на инуитското население в региона. Местните жители не само помагаха в спасителните операции, но и бяха изложени на потенциално радиоактивно замърсяване. Според по-късни разследвания, някои от инуитите са докладвали за здравословни проблеми, свързани с експозицията на радиация, но темата остава слабо проучена и до днес.

Освен здравните рискове, катастрофата подчерта и геополитическата нестабилност в региона. Още през 1946 г. САЩ се опитаха да закупят Гренландия от Дания, но сделката беше отказана. Въпреки това, присъствието на американска военна база на острова остава ключово за стратегическите им интереси.

Гренландия и геополитическите амбиции на САЩ
Инцидентът през 1968 г. не е първият случай, когато Вашингтон проявява интерес към Гренландия. Още през 1946 г. САЩ правят неуспешен опит да закупят острова от Дания. Макар и отхвърлено, предложението подчертава стратегическото значение на Гренландия за американската отбрана, особено по време на Студената война.

Отзвук и влияние върху съвременната геополитика

Катастрофата в Туле остави трайни белези в датско-американските отношения. През 1995 г. изтекли документи разкриха, че въпреки официалната забрана за ядрени оръжия, датският премиер Х.К. Хансен тайно е разрешил САЩ да разполага ядрено въоръжение в Туле. Този скандал предизвика вълна от обществено недоволство в Дания.

Днес, десетилетия по-късно, стратегическата важност на Гренландия отново е във фокуса на световната политика. През 2019 г. администрацията на Доналд Тръмп предложи отново да купи острова, оправдавайки интереса с геополитическата надпревара в Арктика и растящото руско влияние в региона. Дания отново отказа, но случаят показа, че Гренландия продължава да бъде обект на международни амбиции.

Въпросът за екологичната сигурност на Арктика също е от ключово значение, особено на фона на климатичните промени и нарастващия индустриален интерес към ресурсите на региона. Катастрофата от 1968 г. е напомняне за потенциалните рискове от военното присъствие в екологично уязвими зони и за необходимостта от международен контрол върху ядреното въоръжение.

Катастрофата край Туле остава една от най-значимите ядрени аварии във времето на Студената война. Тя изведе на преден план екологичните и геополитически рискове, свързани с ядреното въоръжение, и показа колко крехки могат да бъдат съюзническите отношения при разкриването на военни тайни. Днес, когато Арктика отново е в центъра на световното внимание, уроците от този инцидент са по-актуални от всякога.