Президентските избори: „Нищо не зависи от мен“ или край на безнаказаността на властта?

Илия Налбантов - Академичен форум за национална политика

Това е демокрацията, по време на предизборните събития в публичното пространство се появяват нелицеприятни факти, които в динамичното ежедневие на този свят, остават без необходимото внимание или се намират механизми, те да бъдат заметени под килима по формулата – „всяко чудо за три дни, голямото за  девет“. Предизборната кампания за президентските избори през 2026 год. все още не е започнала официално, но в публичното пространство „изскочи“ новината, че българската президентска институция е помилвала няколко наркодилъри. 

За мен беше потресаваща реакцията на поддръжниците на този кандидат за президент, подписал помилването. Те реагираха с характерното за хванатия на местопрестъплението престъпник наежено мрънкане, което по своята същност може да се опише с познатото от соца стихотворение:

„аз знам, аз вярвам, че си права, когато съгрешиш дори“. 

Това поведение не може да бъде нормално в едно общество, което по всички характеристики на българската душевност, устойчиво във времето са оцелели семейните ценности, и най-вече тази, свързана с живота и здравето на продължителите на рода. Явно раковите образования, остатъци от идеологизираното минало, продължават да забавят нормалните за поддържане на общественото здраве реакции. Именно тези забавени реакции позволиха преди няколко години на президент, министър председател и министър на отбраната да се чувстват безнаказани в моралната поддръжка, излъчвана от институционалните им позиции, за силовото вкарване на един млад офицер в „правия път“, довело до неговото самоубийство. 

Сега наблюдаваме същите институционални усилия, за да бъдат минимизирани щетите от станалото прозрачно взаимодействие между президентската институция и наркодилърите. Това омаловажаване възкресява в общественото съзнание формулата: „аз знам, аз вярвам, че си права, когато съгрешиш дори“, формула която убива обществената критичност към безнаказаността на властта. 

А след смъртта на обществената критичност всяко семейство ще бъде на една крачка от последствията, свързани с предоставената институционална подкрепа на дистрибуторите на нарко и всякакви други зависимости. 

Президентските избори през 2026 година са Рубикон:

ще се утвърди ли повсеместно критичността към властимащите с убеждението „държавата - това съм Аз“, или ще се продължи по старому с формулата „нищо не зависи от мен“. 

Изборът е личен – но последствията от връзката между властта и престъпността също са лични, защото касаят, здравето, имуществото и живота на децата и внуците и на тези, които със своя глас утвърждават безнаказаност на връзката „власт – престъпност“.