Преди две седмици на заседание на кабинета си в Белия дом президентът на САЩ Доналд Тръмп огледа дългия салон, пълен с неговите главни съветници, чиновници и помощници, и изказа предположението, че следващият кандидат за президент от Републиканската партия „вероятно седи зад тази маса“.

„Това могат да бъдат няколко души, седящи на тази маса“, добави той, намеквайки за възможни предстоящи предизборни битки.

Въпреки поправката в Конституцията, която ограничава мандата му до два четиригодишни мандата, на митинга в Пенсилвания миналия вторник вечерта неговите поддръжници скандираха „още четири години“. Тръмп тогава каза, че последните три години от втория му мандат са равносилни на „вечност“.

Но миналата седмица в кабинета на министрите, говорейки за перспективите за издигане на кандидат от Републиканската партия на президентските избори през 2028 г., той ясно даде да се разбере: „Това няма да съм аз“.

Може да изглежда, че до следващите президентски избори има още много време, но собствените предположения на Тръмп – и определени търкания в коалицията му – показват, че борбата за правото на приемственост и определяне на посоката на движението „Да направим Америка отново велика“ (MAGA) след неговото оттегляне вече е в разгара си.

На местните избори през ноември Републиканската партия загуби подкрепата на избирателите от малцинствата и работническата класа, които помогнаха на Тръмп да се върне в Белия дом през 2024 г.

Членовете на неговия екип спорят по политически въпроси. А някои, по-специално конгресменката Марджъри Тейлър Грийн, се отцепиха от неговия лагер, обвинявайки президента, че е загубил връзка с американците, които го избраха за президент.

В някои кръгове на международната преса, а също и в страната, се появиха спекулации за разкол сред привържениците на MAGA.

„Вашингтон пост“ зададе въпроса: „Лидерите на MAGA предупреждават Тръмп, че базата му се отвръща. Ще ги послуша ли?“

Има и първи признаци. Въпреки че Тръмп отдавна е известен с близостта си до избирателите си, следващите месеци ще поставят пред президента и неговото движение редица въпроси. На карта е поставено политическото му наследство, се казва в анализ на Би Би Си.

От Ванс до Рубио: отбор от съперници?

Преди две седмици в приятелската атмосфера на наскоро ремонтирания, украсен със злато кабинет на Тръмп всички се усмихваха и говореха за историческите постижения на президента.

Но претендентите за най-високия пост, които Тръмп вероятно е имал предвид, оглеждайки масата, недвусмислено демонстрират колко трудно може да бъде да се спаси неговото движение MAGA от разкол.

Вицепрезидентът Джей Ди Ванс седеше точно срещу президента. Като негов партньор в миналата предизборна кампания, той се счита за най-вероятния наследник на Тръмп – фаворит на синовете на Тръмп и технологичните милиардери-либертарианци от Силициевата долина.

Отдясно от президента седеше държавният секретар Марко Рубио. Бившият сенатор от Флорида, който през 2016 г. се състезаваше с Тръмп за номинацията като кандидат от Републиканската партия, през последните 10 години се промени значително под влиянието на движението MAGA.

Той се отказа от предишната си подкрепа за либерализиране на имиграционната политика и твърда линия по отношение на Русия в полза на външната политика на Тръмп под лозунга „Америка преди всичко“. Но ако има някой, който е близо до старата гвардия на републиканците и има влияние в партията на Тръмп, то Рубио е начело на този списък.

След него идва министърът Робърт Ф. Кенеди-младши, чийто скептицизъм по отношение на ваксините и програмата „Да направим Америка здрава“ предизвикаха земетресение в американската бюрократична система на здравеопазването; той седеше на две места от Рубио. Демократът, който първо се насочи към независимата политика, а след това се присъедини към републиканците, стана живо въплъщение на странността на идеологическите съюзници, които Тръмп намери по пътя си към преизбирането си миналата година.

И накрая, Кристи Ноем, министър на вътрешната сигурност, се оказа избутана в ъгъла на масата. Въпреки че бившата губернаторка на Южна Дакота не се счита за сериозен кандидат за президентския пост, нейната подкрепа за агресивни мерки за борба с имиграцията – включително неотдавнашният призив за пълна забрана на влизането от „всяка проклета страна, която залива нашата нация с убийци, безделници и наркомани“ – я направиха забележима фигура в политиката на администрацията.

Всеки от тях може да смята, че ако реши да се кандидатира, ще стане политически наследник на Тръмп и ще поеме контрола над политическото движение, което промени американската политика през последното десетилетие.

Но, префразирайки думите на Бенджамин Франклин, изречени при раждането на американската демокрация, този, който спечели републиканската номинация, ще получи победоносна коалиция – ако успее да я задържи.

Трансформацията на републиканската империя

Разбира се, нищо от това не е гарантирано – както и това, че следващото поколение лидери на MAGA ще бъдат хора от най-близкото обкръжение на президента. Тръмп нахлу в Белия дом като политически аутсайдер. Следващият лидер на Републиканската партия може да поеме по подобен път.

„Следващият републикански президент, който ще замести Тръмп, ще трябва сам да реши дали да се дистанцира от наследството на президента“, казва бившият републикански конгресмен Родни Дейвис от Илинойс, който сега работи в Търговската камара на САЩ. „Но в същото време не трябва да се стига твърде далеч, защото именно Доналд Тръмп беше избран за президент два пъти.“

Когато през ноември 2028 г. започнат президентските избори, американските избиратели може изобщо да не искат някой като Тръмп. Някои проучвания на общественото мнение показват, че президентът може би вече не е толкова популярен, колкото преди.

Проучване, проведено от YouGov в началото на декември, показа, че рейтингът на одобрение на президента е -14, в сравнение с +6 през януари, когато той встъпи в длъжност за втори път. Освен това съществуват опасения относно икономиката и неуморните му опити да разшири границите на президентската власт.

Ръководството на движението на Тръмп продължава да бъде ключът към републиканската империя, дори и тази империя да е претърпяла радикални промени през последните години.

„Мисля, че през последните няколко десетилетия републиканската коалиция се промени коренно“, каза Дейвис, който е работил в Конгреса от 2013 до 2023 г. „Републиканската коалиция, която съществуваше, когато беше избран Роналд Рейгън, вече не е такава.“

През 80-те години коалицията на Рейгън представляваше смесица от свободна пазарна икономика, културен консерватизъм, антикомунизъм и международни отношения, казва Лора К. Фийлд, автор на книгата „Яростни умове: създаването на новата дясна MAGA“.

Партията на Тръмп, продължава тя, може би най-добре е описана от дългогодишния съветник на Тръмп и настоящ служител в Държавния департамент Майкъл Ентон в есе от 2016 г., в което той се застъпва за избора на Тръмп. За разлика от епохата на Рейгън, основните й принципи включват „сигурни граници, икономически национализъм и външна политика, ориентирана към Америка”.

„Нормалните републиканци” срещу „екстремистите”

В началото на този месец консервативният Манхатънски институт публикува резултатите от всеобхватно проучване сред републиканските избиратели, което хвърли повече светлина върху това как е устроена коалицията на Тръмп.

Проучването показа, че 65% от настоящите републиканци са т.нар. „ядрени републиканци“ – тези, които подкрепят кандидатите на партията за президентските избори поне от 2016 г. насам. (Ако бяха живели през 80-те години, най-вероятно щяха да гласуват за Рейгън).

От друга страна, 29% според определението на Института са „нови републиканци“. Именно сред тези нови републиканци възниква проблемът с устойчивостта на коалицията на Тръмп.

Само малко повече от половината от тях заявиха, че „определено“ ще подкрепят републиканците на междинните избори за Конгреса през следващата година.

Според проучването новите републиканци са по-млади, по-разнородни по произход и статус и по-често се придържат към възгледи, които се разминават с традиционната консервативна ортодоксалност. Те са по-леви по отношение на икономическата политика, склонни са към по-голям либерализъм по въпросите на имиграцията и социалните въпроси, а също така могат, например, да имат по-положително отношение към Китай и критично – към Израел.

Джеси Арм, вицепрезидент по външни отношения в Манхатънския институт, написа в имейл до Би Би Си: „По-голямата част от дискусиите за бъдещето на десницата се водят под влиянието на най-шумните и странни гласове в интернет, а не на избирателите, които всъщност съставляват основната част от републиканската коалиция“.

Може би не е изненадващо, че така наречените нови републикански избиратели са значително по-малко склонни да подкрепят някои от потенциалните наследници на Тръмп. Докато 70% от убедените републиканци имат положително отношение към Рубио и 80% към Ванс, малко повече от половината от новите избиратели споделят това мнение.

Други изводи могат да предизвикат още по-голямо безпокойство у републиканците.

Повече от половината от новите избиратели смятат, че използването на политическо насилие в американската политика „понякога е оправдано“ – в сравнение с едва 20% от убедените републиканци.

Проучването също дава основания да се предположи, че „новите“ избиратели могат да бъдат по-толерантни към расистки или антисемитски изказвания и по-склонни към конспиративно мислене по теми като кацането на Луната, 11 септември и ваксините.

Тръмп успя да привлече тези избиратели в коалицията си. Въпросът е дали той и политическите му наследници ще успеят да ги задържат там – и дали искат това.

„Важното не е, че тези избиратели ще „определят“ бъдещето на Републиканската партия след Тръмп, а че бъдещите лидери на републиканците ще трябва да посочат ясно кой определя дневния ред“, твърди Арм и добави: „Сърцето на партията все още се състои от нормални републиканци, а не от радикали, които по странен начин се опитват да издигнат както медиите, така и десните дисиденти“.

Сблъсъци в редиците на консерваторите

Разногласията, които се проявяват в анкетата на Манхатънския институт, помагат да се обяснят някои от най-забележимите търкания в коалицията на Тръмп през последните няколко месеца.

Враждата между Тръмп и Грийн, която достигна своя връх с напускането на последната от Конгреса, започна с това, че тя подкрепи публикуването в пълен обем на правителствени документи, свързани с делото на Джефри Епстийн за сексуална търговия с непълнолетни, което дълго време даваше почва за консервативни конспиративни теории.

Това обаче прерасна в критика към политиката на Тръмп в Близкия изток и в обвинения, че той е неспособен да реши проблемите с ниския стандарт на живот и здравеопазването за американските избиратели с ниски доходи.

По-рано шумно разцепление в MAGA се случи заради икономическата политика на Тръмп, когато милиардерът Илон Мъск, който в началото на годината беше яростен поддръжник и член на най-близкото обкръжение на Тръмп, осъди някои тарифи и политиката на правителството в областта на държавните разходи.

Докато президентът се опитва да се дистанцира от поредния ожесточен конфликт в редиците на консерваторите относно това дали крайният десен политически коментатор и отрицател на Холокоста Ник Фуентес може да се счита за приемлив в консервативното движение.

Този спор разбуни влиятелния институт Heritage Foundation и сблъска някои големи коментатори от дясното политическо крило.

Според Лора К. Филд, на привържениците на Тръмп няма да им е лесно да избегнат участието в този спор. „Ник Фуентес има огромно количество почитатели“, казва тя. „Отчасти консервативното движение получи своята енергия и сила благодарение на това, че флиртува с тази част от Републиканската партия“.

В залите на Конгреса, контролиран от републиканците, се забелязват някои признаци на напрежение по повод програмата на президента. Въпреки лобирането от страна на Белия дом, той не успя да попречи на Камарата на представителите да приеме закон, задължаващ да се оповестят документите по делото Епстийн.

Президентът също не успя да убеди сенаторите-републиканци да се откажат от филибастера – тактика за забавяне, приета в американския Конгрес, с помощта на която демократите, които са в малцинство, успяха да блокират част от програмата на Тръмп.

Между впрочем, партията на Тръмп се проваля на изборите: през декември демократите спечелиха с голяма преднина изборите за губернатори във Вирджиния и Ню Джърси.

В десетките извънредни избори за държавни и местни длъжности, проведени през последната година, демократите средно увеличиха преднината си с около 13% в сравнение с аналогичните избори, проведени през ноември миналата година.

Бъдещето на трампизма

Всичко това ще бъде в центъра на вниманието на републиканците в навечерието на междинните избори за Конгреса през 2026 г. – и едва ли ще разсее опасенията на някои, че без Трамп начело на партията коалицията им ще има затруднения да постигне убедителни победи на изборите.

Въпреки това, дори поражението през следващата година – или през 2028 г. – едва ли ще сложи край на трампизма.

Пътят на движението MAGA към върха на американската власт не беше осеян с рози. Тук и поражението на междинните избори през 2018 г., и поражението на самия Тръмп през 2020 г., преди преизбирането му през ноември миналата година.

Но според Филд, Тръмп е успял да промени фундаментално самата Републиканска партия. Неговата коалиция MAGA се основава на различни клонове на популистките движения в САЩ, чиито корени се простират няколко десетилетия назад и повече – от бунтовната президентска кампания на Бари Голдуотър през 1964 г. до протестите на „Чайната партия“ по време на президентството на Барак Обама.

„Тези неща не възникват от нищото. Това са сили в американската политика, които известно време бяха в подземния свят, но просто блуждаеха“, казва тя.

Филд твърди, че старият републикански ред е остатък от миналото: „Движението на Тръмп няма да изчезне и няма реална вероятност старият истаблишмънт да се завърне с някакво влияние – това е ясно“. І БГНЕС