Иво Иванов

 Наскоро в една публикация мернах текст, част от който се запечата в главата ми и той гласи най-общо следното: “В Европа се води война, но не само за територии и за ресурси, а за умовете на младите хора”. Именно това ме провокира да опиша големите заблуди, насадени в умовете на хората родени тук след 89-та година. Това са хора, които не са живели и един ден в “развития” социализъм, но убедено и “аргументирано” проповядват неговото превъзходство пред западния модел на демокрация и пазарна икономика. Ще си кажете, този се хванал да оборва младите, та те не се интересуват от политика, от икономика, техните интереси са социалните мрежи, телефоните, колите, моловете и т.н. Ще се съглася, че има сериозна маса млади хора, чийто интереси са точно тези, но и има не малка част, която демонстрира интерес към обществено-политическия живот в страната, към икономическото и състояние. НО изненадата ми беше огромният процент млади хора с носталгия по “социализЪма”, по “бай Тошо” и управлението му, но не в аспект исторически познания, а НОСТАЛГИЯ по нещо, в което те не са прекарали и един ден от живота си, в годините на "развития социализъм". Явно отраснали в отровната среда на соц-носталгици, подпомогнати от самозвани корифеи като Киро Брейка, подкасти, в които основната задача е да се насложи у младите как по времето на “бай Тошо” над България се е изливал рога на изобилието, спокойствието, безметежността и как сега с тези "омразни" НАТО и ЕС сме станали заложници на амбициите им да ни набутат в Еврозоната и да сложат ръка на парите ни, как няма сигурност, колко трудно се преживява, как сме загубили независимост и суверенитет. Всичко това са неща, които съм чул с ушите си от доста млади и привидно образовани и възпитани хора, които смятам, че са 

жертва на пропагандата, 

с която ги заливат и в социалните мрежи, и в семейната им среда и разбира се и не на последно място (без)родните ватници от про-руzките партии, които не са никак малко. Наистина се води война за умовете на младите хора, не само в Европа, а и тук в България, като тук според мен мащабът става застрашително опасен. 

“Промените” от 89-та година ме завариха на 18 години и смея да твърдя, че в 15 от тях видях достатъчно, за да мога да опиша и да опровергая заблудите на тези изгубени български деца, да някои от тях са наистина деца на по 21-25 години, но достатъчно облъчени и отровени от носталгията по “социализЪма”, както и от проруzката пропаганда срещу Европейския път на България. 

Митовете:

1.   “По времето на социализма в България се е живеело спокойно, без да се притесняваш, че може да те ограбят, нападнат, насилят по улиците”.

 Да, вярна констатация, имаше относително спокойствие, но имаше и милиция, която милиция не се церемонеше, биеше съвсем като сегашната "милиция", бранеща подстъпите пред Министерски съвет и налагащи с палка всеки попаднал под колоните на “Дондуков” 1. По улиците коли с превишена скорост не се движеха, не само защото автопаркът беше предимно от коли произведени в СССР и соцлагера, а и защото българинът се страхуваше от репресии от страна на бай тошовата милиция, презумпция за невинност, не и по  негово време. Тогава разбирането беше -  по презумпция всеки е виновен до доказване на противното. В тухларната, където се наказваха “хулиганите” попадаха възрастни мъже над 70 години заради това, че уринират до някое дърво, без значение, че промените във физиологията на човек на тези години са по-силни от волята му. Иначе лъжата, че във времето на социализма нямало престъпления и кражби се основава и на това, че медиите по отново време бяха толкова зависими, че не отразяваха такива неща, защото тази престъпност беше несъвместима с идеята за социализма. В онова общество тези статистики не бяха достъпни за хората, а за компетентните органи и партията. А се крадеше и предимно се крадеше по месторабота, краде се тов,а с което работиш, не защото ти трябва, а защото го има.

2.   “По времето на социализма в България е имало промишленост и е била развита икономика”. 

Голямата заблуда за силата на българската икономика, подхранвана от цитирането на индекси на ООН за икономическото развитие на страната в периода 1944-1989, без обаче да се прави реална оценка, че производството се крепеше на внос на суровини от СССР и страните от СИВ, без да се отчете енергоемкостта на българска промишленост, благодарение на енергопродуктите внос от  Съветския съюз на безценица или в много случаи на принципа “български стоки срещу съветски петрол, въглища и газ”, преработка на руди внесени от СССР, оскъпяващи многократно продукцията. Казано просто  - действаше принципът на първобитно стопанство с натурална размяна, остарели технологии и машини за производство, липсата на иновативни производства, никакви външни пазари извън СИВ. Изключение прави оръжейната индустрия, която изнасяше оръжия за “братски” африкански режими и терористични организации в Близкия Изток. Странно, но на 500 метра от “Кинтекс” (предприятие занимаващо се с оръжейна търговия) се намираше посолството на Палестина - държава, несъществуваща в правния свят и според ООН. По странен начин функционираше и прехвалената електронна индустрия, работеща на база внос на чипове и елементи от Тайван и изнасяща компютри за СССР, които от своя страна плащаха с комбайни и лади. Но да сме наясно - в Тайван не вземаха преводни рубли и съветски комбайни, а американски долари. Промишлеността не се различаваше с малките предприятия от средата на 90-те, които работеха на ишлеме за Гърция, Италия и Франция. Това беше "силата" на българската промишленост.

3.   “По времето на социализма е имало селско стопанство, което е изхранвало България, но е било и експортно ориентирано към страните от социалистическия лагер”. 

Така е, имаше селскостопанско производство, имаше и кой да работи на полето, НО имаше и жителство (български вариант на крепостничество), за незнаещите млади, раждаш се в село Върбовка и на мига си жител на селото, а ако искаш да се преместиш в София имаш опция или от селянин да се превърнеш в пролетарий, сключил договор с “Кремиковци” за 10 години, да станеш ватман в градския транспорт или да се задомиш в големия град за някой със софийско жителство. А ако не се ориентираш ставаш селскостопански пролетарий, работещ в селското ТКЗС или АПК, било то на полето, в кравефермата, свинефермата, птицефермата - избор голям. А българската земя е плодородна, дава повече, отколкото са работещите в селското стопанство в селата, които вече бяха почнали да намаляват откъм жители. “Кремиковци”, КЦМ и другите промишлени комбинати също имаха нужда от работна ръка – важна за БКП беше работническата класа. Та за целта партията кърмилницата и наследниците и от комсомола изобретиха социалистическата форма на ангария, известна като бригадирско движение. За незнаещите почти всички студенти и ученици бяха призвани в помощ за събиране на реколтата и преработката и в консервни предприятия, като по този начин отбиват ежегодната си трудова повинност в полза на социалистическото общество. Освен ангарията в селското стопанство партията кърмилница беше измислила и държавна политика на закрепостяване, всеки дипломиран студент се изпращаше “по разпределение”, с петгодишен договор да работи по специалността си в район, където партията има нужда от прехвърляне на хора в обезлюдяващи се селища, пример е “Републиката на младостта” в Странджа - Сакар, селца и паланки със затихващи функции – убити от така наречената народна власт.

4.   “По времето на социализма магазините винаги са били заредени и цените в тях са били ниски”. 

Този мит е един от любимите ми, от дете бях “закупчика” в къщи, със списъка в ръката и сумата за покупките в джоба. Та да им разкажа на тези сладури, свикнали на изобилието на “омразните чуждестранни вериги” какво представляваше кварталната бакалия, защото до началото на 80-те магазините на предприятието с шапка “Хранителни стоки” бяха предимно малки, а в последствие в кварталите се пръкнаха така наречените “супермаркети”, в които обаче асортиментът не беше по-супер и по-голям от този в бакалията. Какво се продаваше на народа в “Хранителни стоки” - двата типа хляб - бял и “Добруджа”, произведен от единствения хлебозавод в съответния град, ненарязан. Два вида кашкавал - “Витоша” и “Балкан”, произведен в местния клон на “Млечна промишленост, както и направените там два типа сирене - краве или овче (ако го има). Освен това един вид прясно мляко и един вид кисело мляко, няма йогурт, няма синьо сирене, няма дори и топено сирене. При колбасите изборът беше сведен до два три вида шпек салам, кренвирши, дебърцини, два вида наденица, всичко това произведено в местния клон на “Родопа”, но пак, ако ги има. Луканки, филета, суджуци, те бяха за отговорните другари и партийните сбирки. Шоколад - два вида и в различни разфасовки - малък и голям, марципани (но не тези, които си купуват сега, а имитация на шоколад, който се продаваше за марципан), нишесте, брашно, захар, сол, олио “Нива” - по един вид, на един производител. Понякога се появяваха маслини и зехтин в метални кутии и наставаше суетня, защото количествата бяха силно ограничени. Месото - свинско телешко и замразено цяло пиле, няма разфасовки, няма охладено. Агнешкото по Великден и свинското по Коледа бяха същински лукс. Банани, портокали и мандарини по Коледа, ако имаш баба пенсионерка с търпение да чака пред показния магазин (така наричаха няколко магазина на “Булгарплод”, където се демонстрираше (показваше)  уж западен стандарт, а и как за народа има цитруси по Коледа. Безалкохолните напитки - Лимонада, Етър и Алтай, късно вкусихме Кока Кола, Пепси и Швепс с няколко вкуса. Но да кажем нещо за цените, да бяха ниски, съобразени със заплатите, които също не бяха огромни, но за тях след малко, но относно цените, нормално е цените да са такива защото държавата определяйки максимална продажна цена, която е под цената за производство и доставка до магазина (себестойност), същата тази държава плаща разликата (дотира) държавното предприятие производител. Освен това, всичко, което се продаваше по социалистическите магазини беше със съмнително и спорно качество. И логичното се случи - 1990 година държавата фалира, необходимостта от отмяната на тавана на цените стана неотложна, правителството на тогавашния министър председател Луканов не го направи, а тогавашните все още държавни хранителни магазини скриха наличната стока в очакване на освобождаването на цените. По-възрастните го видяхме с очите си, а и помним как комунистите решиха проблема, по комунистически с купонна система. Но оставям младите надъхани соц-носталгици да питат родителите си, бабите и дядовците си какво е това чудо купонна система. Отделен е въпросът, че София беше витрината на социалистическа България, а в провинцията нещата бяха още по-зле, добре че българинът тогава беше запазил силната си връзка със земята и в селата хората си произвеждаха почти всичко за оцеляване в дворовете на домовете си. Темата за търговията с дрехи, обувки, бяла техника, битова техника се премълчава, там положението също беше толкова плачевно, сива конфекция, еднотипни обувки, печки “Раховец”, “Терма”, хладилници “Мраз” и култовият “ВЕФ”. Късмет беше да се сдобиеш с лампов телевизор “Рубин” с внушителни размери и внушителното тегло от 100 кг, за преместването на който ти трябваха поне 4 човека. По улиците крачат почти еднакво облечени хора, тук там някой с джинси, купени от Кореком или от Либия или Турция, досущ като в КНДР.

5.   “По времето на социализма цените на апартаментите, колите са били в пъти по-ниски, както и възможността с малко пари да си построиш къща”. 

Че цените бяха ниски в сравнение със сегашните, които са надценени и без никаква пазарна обосновка, но дали на малките ватници са им казали колко време се чакаше за гарсониера в Надежда, или колко време се чакаше да ти излезе вноската, която преди 15 години си внесъл, за да си купиш заветния “Москвич”. А за тухли, цимент, вар, керемиди и кофражно желязо дали са им разказали колко време се чакаше, за да се озовеш накрая в панелка. Май са го изпуснали, а че една средна заплата представляваше една стотна от цената на един апартамент дали са пропуснали да им разкажат? Моите баба и дядо строиха вила в продължение на десет години заради "евтините строителни материали", за които се чакаше с месеци, а през това време се спестява за следващите строителни материали необходими за градежа. Въобще тези, които са отгледали тези сладури са пропуснали да им кажат, че най-скъпо е времето, особено ако си го загубил в чакане да купиш нещо евтино.

6.   “По времето на социализма доходите са били високи, след като са имали възможност да спестяват”.

Това една от огромните заблуди, с които младите биват лесно манипулирани. Истината е проста, по онова време ВСИЧКИ БЯХМЕ ЕДНАКВО БЕДНИ, с изключение на едни 300-400 фамилии, свързани с номенклатурата на БКП. И ще дам аргументи за това. Има достатъчно статистика за нивата на средната заплата в годините на социализма, като там всеки може да се провери какви размери са били в съответната година. Нека приемем осреднена стойност от 200 лв. за база и да сравним доходите тогава и сега, като ги приравним към щатския долар, защото еврото не е било и в проект по времето на социализма. И така, официалният курс долар - лев по времето на социализма фиксиран от БНБ беше 0,98 ст. за един долар, по този официален държавен курс средната заплата би следвало да е в размер на 204 USD, НО както винаги в социализма има такова "но", долари не можеше да си купят хората, а само тези отговарящи на определени от държавата условия – партийната номенклатура и командировани в чужбина с определени лимит. И ако искаш да имаш долари, които да похарчиш в "Кореком" я за кафе, я за някой пакет цигари произведени на Запад, я за някой джинсов панталон се стигаше до купуване на долари на "черно" пред "Магурата" или пред големите хотели. Но там курсът беше 3-4 лв. за един долар. Тук вече средната заплата по времето на социализма се оказва в размер на 66.66 USD. Хайде сега нека сравним сегашната средна заплата в България на колко долара възлиза, приемаме 2000 лв. за средна заплата в страната, като знаем че един долар се разменя за 1.67 лв. Получаваме сумата от 1197 USD - доларова равностойност на средната работна заплата в момента в България в лева. Относно спестяванията - да хората спестяваха, но не заради "високите" си доходи, а защото бяха следвоенно поколение, възпитано така, че да живее по-скромно, да не прави показни и ненужни харчове и да къта "бели пари за черни дни". Все пак по времето на социализма се вихреше Студената война, която никой не знаеше кога ще стане “гореща”. Да напомня, че от 1944 до 1947 България е била окупирана страна от съветската армия, а задължението на българската държава е било да плаща и изхранва 600 000 окупационен корпус от съветска войска, като това коства на България 300 млн. долара, но и глад и недоимък за българския народ, сравним с Гладомора на Сталин и разбира се въвеждане на вездесъщата “купонна система”. Изискването от страна на руzките “другари” е било заплатите на окупационния корпус да се плащат в долари. Освен това при соца хората спестяваха, защото левът нямаше съответното стоково покритие, а дефицитът дори на стоки от първа необходимост беше перманентен. Е, изводите ги оставям на всеки един от вас.

И последно един по-съвременен и актуален мит, който обаче е неразривно свързан с предишните шест и е следствие не само на руzката пропаганда, но и благодарение на взаимовръзката между носталгия по социализма и тежките увреждания, предизвикващи русофилията (умишлено използвам думата “русофилия”, защото думата “русофилство” не показва така точно патологичните увреди, които причинява това ментално заболяване). Казано направо носталгията по социализма и русофилията са скачени съдове и са страни на една и съща монета, едното върви с другото.

7. “Ако влезем в Еврозоната ще се вдигнат цените, инфлацията ще стане нетърпима, ще плащаме солидарно дълговете на Франция, Италия, Германия, Гърция и т.н., ще загубим зависимостта и националния си суверенитет, затова не ни е нужно да сме членове на Еврозоната, ЕС и НАТО. Излизайки оттам да сме отново независими и самостоятелни и да не сме зависими от чуждестранен внос на хранителни стоки, от чуждестранни търговски вериги, от внос на промишлени стоки, можем всичко да си произвеждаме сами”. 

Да съставиш подобен “мисловен конструкт” и да го изречеш на глас само по себе си говори за тежки ментални увреждания, причинени от напреднала форма на русофилия в комбинация с влиянието на носталгията по социализма, гарниран обилно с огромна доза руzка пропаганда, както и безкритична вяра в изброените по-горе шест мита за “българския” социализъм. Но да караме подред, с приемането на еврото нищо няма, а и не би следвало да се промени. Дефакто България е приела за своя парична единица европейска валута с въвеждането на валутния борд (германската марка) в 1997г. и разплащанията са в левовия номинал за една германска марка. През 2002 бордът беше вързан към еврото, защото Германия замени марката с евро. Да повторим Германия, която е изключително ревнива към всичко немско се отказва през 2002 година от марката и въвежда еврото. Някой да е чул че Германия е загубила суверенитета си, а за Франция, за Белгия, за Люксембург – какво да кажем? Напротив всички знаем, че Франция и Германия са двата икономически колоса в ЕС, и май не са загубили суверенитета си. И така от 2002 всички плащания в България се извършват  лева, фиксиран към еврото. Ако говорим за убийство на българския лев да си спомним вече далечната 1996 г., когато БКП преименувана на БСП доведе страната до финансов фалит и хипер инфлация и космически цени в магазините. Всичко това не би се случило, ако през 1996 г. бяхме част от Еврозона.

 Да обобщим относно еврото, зад всяко разплащане в лева, и зад всеки 1.95 лв. в трезорите на БНБ се намира 1 евро като обезпечение за тези 1.95 лв., нещо като надписите на банкнотите от времето на соца, които гласяха “тази банкнота е обезпечена със злато от БНБ”, отделен е въпроса дали е било така и кога и как златният резерв бе предаден за “съхранение” в Москва. През 1997 приемайки валутния борд и привързвайки левовия номинал към еврото България не загуби независимост и суверенитет, след 1-ви януари 2026 г. просто ще приемем еврото не само дефакто, а и деюре.

 Да преминем натам, членството на България в НАТО и ЕС и загубата на независимост и суверенитет – това е поредната хибридна лъжа, насаждана устойчиво в главите на младите хора. България е член на НАТО от 2004 г. и на ЕС от 2007, и до сега не съм усетил да са ни назначили генерал губернатор, да са отменили изборите, отделен е въпроса кой и кого избираме, но е факт изборите не са забранени, не ни е бил наложен референдум за отмяна на Търновската конституция под дулата на руzко оръжие, както се случва в 1947 г. в окупирана от руснаците България. По това време българският суверенитет вече се търкаля из коридорите на Кремъл и “отговорните съветски другари” се разпореждаха с него, и така до 1997, когато България ясно заяви желанието си да се присъедини към НАТО и ЕС. Никой от Европа не наложи да се разпускат партии, така както направиха БКП и господарите им в Москва. С приемането на димитровската конституция на БКП бе отредена роля на единствено законна партия в настъпващия социализъм. Относно НАТО, с разпада на Варшавския договор, НАТО остана единственият колективен отбранителен съюз. Предлагайки излизане от НАТО е хубаво да предложиш и алтернатива в отбранителната доктрина, вижда се, че в този свят никой не може сам, кой ще защитава България? Или пак ще гледаме на североизток към измисления “дядо Иван”. Та този изкуфял дъртак сам се набута в такова блато с войната в Украйна, че има нужда от помощ от страна на Китай, Иран, Северна Корея и др. диктаторски режими.

 Стигаме до напускането на ЕС, хубаво е първо да се допитат до хората в Англия и какво получиха след Брекзит, но след Булекзит ще е сигурно, че безвизовото пътуване из Европа само с лична карта приключва, моренцето в Гърция само с паспорт и виза, разходката до Пратера във Виена “тоже”, пазаруване в Париж и Милано няма как да става лесно, да се скокне до Германия за някоя запазена кола на немска баб. Ще трябва да се чака пред посолствата на европейските държави с дни за заветната виза. Да смениш работата си с такава на запад, забрави, да учиш в Сорбоната, чакаш за студентска виза и не ползваш програмите за студентски стипендии. Самоубийство е да се откажеш сам от достъпа до 500 милионния пазар на ЕС - това говори за много сериозни ментални увреди. Алтернативата каква е? Има ли я, едва ли е БРИКС, при цялото ми уважение това е търговски съюз, който е на светлинни години от ЕС или малките ватници искат хем да гледат на изток, но да запазят достъпа си до “благинките на Запада”, нещо от типа “хем в НАТО, хем с “тато””. Но да знаят, най-сигурния начин да седнеш на пода е да се опитваш да седнеш на два стола. 

Относно изолационизма и самодостатъчността, който ни предлагат ще им предложа да наблюдават процесите, които предстоят в САЩ следващите няколко години, под “мъдрото” управление на агент Краснов (Тръмп), чийто основни идеи са именно изолационизмът и себедостатъчността, залегнали в основата на фракцията MAGA в някогашната Републиканска партия на Рейгън. В този свят няма как да успееш сам, освен ако не си Китай, САЩ или Швейцария, а ние, малки ватници, сме на светлинни години от тях, не защото сме малки и незначителни като народ и територия, а защото се оставяме да бъдем манипулирани от чужди и враждебни на България страни, като поставяме на първо място техните интереси в ущърб на националния и собствените ни приоритети. Наясно съм, че подобни текстове не са атрактивни за тези субекти, но се надявам, че който е успял да стигне дотук е вече наясно срещу какво сме изправени. Дано разбирате, че биейки камбаната тук и сега, ми се иска колкото се може по-скоро 

да осъзнаем, че войната е в ход, 

територията започва да се превзема и ако не вземем мерки целият ни извървян път до тук е бил лутане в пустинята. Време е партиите, особено тези, които се самоопределят като пронатовски и проевропейски да престанат с мазните си партийни борби и да се отворят към тези млади хора, които не са съвсем изгубени, а ако не го направят, то оставят тези изгубени души в мръсните ръце на Радев, Костя, Руди, Ивелин, а оттам в ръцете на Путлер и Москва.

Сигурно има още много митове, насадени у младите хора на България, чрез  руzката пропаганда и техния слугинаж тук. Спрял съм се на тези, които съм срещал най-често и които митове са се запечатали в съзнанието ми. Нека всеки проевропейски ориентиран човек да води борба с тези фалшиви наслагвания в младите, а не да махне снизходително с ръка, защото това е война, война за умовете на младите хора и за проевропейското бъдеще на България.