Разполагането на войски на Руската федерация по границата с Украйна е основната причина за разговора между президентите Байдън и Путин. Опитите да се задържи конфликта на ниво дипломация и изпълнение на споразуменията от Минск и нормандския формат са показателни за теоретичната опасност от ескалация. Това е мнение не само на САЩ, но и на лидерите на Франция, Германия, Италия и Великобритания. Вниманието към проблема показва, че той не е за пренебрегване.

Всичко това се случва на фона на скорошното изказване на президента Радев, че Крим е руски и настояването на един от партньорите в бъдещото правителство и парламентарно мнозинство - БСП за неефективността и отмяната на санкциите срещу Русия.

Това ни кара да се запитаме докъде ще стигне и в каква посока ще поеме българската външна политика?

Предполага се, че ако конфликтът ескалира ЕС ще реагира с твърда позиция и нови санкции. Така беше и през 2014. Сега заявките за твърдост и решителни действия от страна на съюзниците са по-големи.

Тогава България подкрепи и в годините досега спазваше линията на ЕС.

Разнородният характер на новата коалиция ще доведе до разногласия, а това ще разклати още повече позициите на България в ЕС, след ветото за разширяването на Съюза.
Както Крим, така и присъединяването на Република Северна Македония към ЕС са в основата си геополитически въпроси. И българските позиции по тях показват степента на интеграцията ни във форматите, които сме избрали. Затова и решенията за реалната ни интеграция в Шенген и в еврозоната са и ще бъдат повече политически от страна на ЕС, отколкото технически. Въпрос на последователност и решителност.

ПП "Републиканци за България" изразява надежда, че бъдещото ново правителство ще води последователна и решителна външна политика в синхрон с нашите съюзнически задължения в ЕС и НАТО.