Момчил Дойчев, bulgariaanalytica.org

Проведените преди седмица избори в Германия и техните резултати тепърва ще бъдат обект на задълбочени количествени и качествени политологически анализи. Първоначалните данни, с които разполагаме ни позволяват на този етап да обобщим получените данни, да направим няколко прогнози и посочим перспективите пред политическото развитие на страната.

Като след всеки избор има партийни радости и разочарования. Отвъд тях остава все пак една тревожност относно характера на

Неизбежната промяна на немската политика

Някои вече определят изборите като „исторически повратен момент… Германия вече не е същата. Но за катастрофа (все още) не можем да говорим. По-скоро си имаме работа с едно предизвикателство.“ /Инес Пол от Дойче веле/

Това предизвикателство е свързано с видимото нарастване на поляризацията и радикализацията в немското общество, с намалената подкрепа за двете основни системни партии – Християн-демократичния съюз/Християн-социалния съюз – ХДС/ХСС и Социалдемократическата партия /СДП/, с възхода на две коренно противоположни по идеология и ценности партии като влязлата за пръв път в Бундестага националистическо-радикална „Алтернатива за Германия“ и на старата либерална партия на Свободните демократи /СвД/, с формирането на шарен и многополюсен парламент, в който съставянето на парламентарно мнозинство може да се окаже нелека задача..

Намалената подкрепа за двете основни партии

Гръбнак на немската политическа система след войната са двете основни системни партии – дясната ХДС/ХСС и лявата СДП. Тяхното дълго съвместно управление очевидно на тези избори показа дефицитите и опасностите от големите коалиции, които обезценяват съответните ценности, върху които все пак се градят политиките на партиите. Намалената подкрепа за двете основни управляващи партии е свързана най-вече с възхода на радикалната „Алтернатива за Германия“(АзГ) и във връщането в голямата политика на Свободните демократи (СвД).

То може да се види от следната графика:

Намалената с 8.8 пункта подкрепа за ХДС/ХСС се изразява в загуба на 65 места в парламента. В същото време другата основна системна партия СДП има най-слаб резултат от създаването на Федералната република и съответно губи 40 места в Бундестага, съответстващи с намалена подкрепа от 5.5 пункта.

За сметка на това АзГ получи 2.5 пъти повече гласове в сравнение с 2013 г. и съответно вкарва в парламента 94 депутати. От своя страна партията на свободните демократи удвояват своя резултат и получава 80 депутатски мандата. Анализите показват, че много от тези гласове идват от разочаровани бивши избиратели на ХДС/ХСС и от СДП.

Коалицията ХСС/ХСС е привлякла само 380 000 гласа на негласували досега, но е загубила 1 380 000 гласа в полза на СвД, близо милион – отишли към АзГи още 180 000 към други партии.

СДП привлича нови 360 000 гласа от негласували, но губи близо половин милион гласа в полза на АзП и по около и над 400 000 съответно за Левите, Зелените и Свободните демократи.

Влизането в голямата политика на АзГ и връщането на СвД

Печеливши безспорно след изборите са СвД и най-вече АзГ, която за пръв път влезе в Бундестага.

Гласовете за АзГ идват най-вече от 1.2 милиона негласували досега за нея и от близо 1 милион разочаровани избиратели на ХДС/ХССД. Но АзГ привлича и гласовете на почти половин милион гласували на предишните избори за СДП, на 400 000 бивши крайнолеви избиратели и на 0.7 милиона гласували преди за други партии.

Свободните демократи привличат почти 1.4 милиона бивши избиратели на ХДС/ХСС, 700 000 негласували досега, 140 000 от други партии, 110 000 бивши „зелени“ гласове и отдават само 40 000 гласа на радикалнодясната АзГ.

Големият шарен парламент

В резултат се получава голям шарен парламент, в който не е възможно съставянето на коалиция от по-малко от три партии. Голяма коалиция между двете основни партии вече е практически невъзможна, защото това би довело до катастрофални резултати за тях на следващите избори и абсолютно разумно социалдемократите (СДП) заявиха, че минават в опозиция. Това изисква и фактът, че в противен случай главна опозиционна сила би останала АзГ и това би вдигнало още по-високо нейния авторитет при едни следващи избори. В резултат се очертава като че ли единствена възможност три партии да съставят правителството – ХДС/ХСС, СвД и Зелените и три да останат в опозиция – СДП, АзГ и Левите.

В най-големия за последните години Бундестаг местата се разпределят по следния начин:

Ако сравним този резултат с разпределението на местата в Бундестага след изборите през 2013 г. се вижда, че новият Бундестаг ще бъде значително по-непредвидим и

съставяне на стабилно четвърто правителство на Меркел става нелека задача

Ако преди управляващото мнозинство разполагаше с 504 депутати срещу 127 на опозицията, сега евентуална коалиция „Ямайка“ /Съюзът ХДС/ХСС +либералите от Свд + Зелените/ може да събере общо едва 393 депутати, а опозицията – ще разполага с общо с 316 места в парламента. Проблемна е обаче тази коалиция, защото в програмите на трите партии има големи, а понякога и коренно различни позиции.

Ценностно разделение между системни и радикални партии

В Германия наблюдаваме тройно партийно-политическо разделение.
1. Разделение между умерени системни и радикални антисистемни партии;
2. Разделение и крайно противопоставяне между самите антисистемни партии;
3. Разделение между основните системни партии /включително вътре в съюза ХДС/ХСС/, което прави проблематично съставяне на големи коалиции между тях поне в следващите два парламентарни цикъла /освен ако радикалните формации драматично не увеличат влиянието си/.
Това, което може би за пръв път се появи в немското общество е усещането на ценностно разделение, породено от успеха на радикално националистическата АзГ, чието присъствие в парламента обещава доста проблемни ситуации.

За пръв път след войната близо една четвърт от всички гласували избират двете крайни, противопоставящи се радикални формации – „крайно-дясната“ „Алтернатива за Германия“ /АзП/-с 13% и (крайно) „Левите“ с 9 % като при това в бившата ГДР тази радикализация е още по-силно изразена.

Например по отношение на такъв съществен ценностен въпрос като дали Германия да е космополитна страна с отворени, или със запазени национални граници се вижда коренната разлика между всички партии и АзГ. Да, но в същото време виждаме, че тази радикализация се проявява дори там, където най-малко се очаква. Противно на ценностната си ориентация цели 37% от либералите изненадващо са за връщане на националните граници при 20% от християндемократите и само 7% от Зелените.

Следващата графика показва според нас най-важната ценностно разделителна линия на миналите избори – емиграционната политика . Одобрението, респективно неодобрението към миграционната политика на Меркел е

показател за основната разделителна линия

на немското общество и ключ за разбиране на успеха на АзГ.

Виждаме, че миграционната политика на Меркел се одобрява най-силно от лява партия като Зелените (78%) и 100% (!) се отхвърля от АзГ. Изненадващо на второ място по отрицание на политиката на Меркел на „отворени врати“ са либералите, две трети (!) от които я отхвърлят и настояват за „смяна на курса“. Това ни дава основание за хипотезата, че ако Меркел не бе изпуснала онова „Идвайте“ към милионите емигранти, или поне не бе сменила по-рано курса АзГ не би влязла в парламента или поне не с такъв огромен резултат. Обратно – ако не бе сменила политиката на „отворени врати“ преди година, сега ХДС вероятно щеше да изгуби много повече депутатски места.

Разделението между Западна и Източна Германия

„Левите“ посткомунисти и „Десните“ радикално-популистки партии събират общо за страната 22%, а в само в Източна Германия почти 40% от гласовете.

Вижда се ясно, че системните партии ХДС/ХСС, СДП, СвД, както и Зелените печелят между 30% и 40% повече на Запад, отколкото на Изток, докато антисистемните радикални партии на Изток получават  около и над два пъти повече гласове в процентно съотношение.

Политическото разделението на германското общество по оста Изток-Запад може да се види най-добре като се съпоставят резултатите на двете крайни радикални партии – „Левите“ и „Алтернативата“ в съответните източни и западни провинции:

Но най-видимо това непреодоляно и до днес разделение може да се види на снимката, показваща получените гласове за Левите и АзГ в съответните източни и западни провинции на страната. Изборни резултати на „Левите“. Границата между Западна и Източна Германия изглежда почти непокътната.

Изборни резултати на АзГ показват малко по-сложна картина. Границата между Изтока и Запада леко се размива, но това е по различни причини. На Изток антиeмигрантските настроения са най-силни, макар там да има най-малко емигранти. В южните провинции на Запад антиемигрантските настроения са по-силни, защото социалната система на Бавария в един момент просто не можеше да ги поеме и това доведе до търкания между коалиционните партньори ХСС и ХДС и най-нисък резултат на баварския ХСС от 1949 г. насам.

Може да обобщим, че въпреки налетите над 300 милиарда в Източна Германия само за административното обединение на страната и общо 2 трилиона евро за последните 27 години отпечатъкът от съветския ботуш на Изток още си личат.

Очевидно не благосъстоянието и икономическото развитие са били водещи за този политически избор на немците.

Данните за това как гласуващите оценяват своето лично благосъстояние ясно показват, че тук разделителните линии не са от съществено значение. Най-много оценяват личното си благосъстояние като лошо една четвърт от избирателите на АзГ, а три четвърти го намират за добро. На другия полюс са избирателите на ХДС/ХСС 90% от които оценяват личното си благосъстояние като добро и само 8% като лошо.

Специфика на радикализацията и разделението

Следващ основен проблем, който сочат изборните резултати е нарасналата радикализация. Тя не е свързана само с посочените вече резултати на радикалните партии – крайно „леви“ и крайно „десни“. Необходимо да внесем едно важно уточнение в терминологията, която се използва.

Обикновено анализаторите характеризират радикалните популисти от АзГ като „крайно-десни“, а бившите комунисти от „Левите“ – просто като „леви“, понякога дори без да ги разграничават от СДП – например коментарите за т.нар. „черевено-червени коалиции“ по места. Поради сложилият се характер на германската политическа система, в последните 20-25 години акцентът винаги е към опасността от „крайно-десните“, но не и към ултралевите носталгици по комунизма и СССР.

Това е обяснимо с оглед историческите реминисценции към разгромения през войната германски националсоциализъм, който доста повърхностно и по идеологически причини се определя като „крайнодесен“ и още по-несъстоятелно се отъждествява с италианския „фашизъм“. Това става за да се прикрие ярката тоталитарна близост между нацистка Германия и един от победителите от войната – комунистическия СССР.

Тази левичарска по същество фалшификация на историята след войната продължава да тегне върху политическите анализи и до днес, въпреки рухването и на комунистическия Левиатан.

Другата причина се крие в това, че немската политическа система е по принцип ляво-центристка и либерално ориентирана, независимо дали на власт са християндемократите, социалдемократите, или дългите периоди на „големи коалиции“ между тях. В последните години това от една страна обезцени ролята на социалдемокрацията /като „по-малък съюзник“/ и олеви значително дясно-центристката по дефолт християндемокрация. Общото между тях остана ляволибералният „политически коректен дискурс“, който разми и подмени идейните различия между двете партии. Това доведе до обезценяване на традиционните консервативни и християнски ценности, които дори някои правят опити да зачеркват от културната идентификация на Германия, за сметка на доста съмнителни левичарски „ценности“, свързани с нашествието на левичарския ултралиберализъм.

На графиката, която фиксира идеологическите позиции на немските в сравнение с американските партии от 2002 до 2013 г. ясно се вижда тенденцията основните политически партии да се движат наляво. Ако това олевяване изглежда в реда на нещата за зелени или социалдемократи, то фактът, че от 2005 г. ХДС/ХСС да се движи бързо „наляво“,

от консерватизъм към краен ляв либерализъм

може би обяснява сегашната загуба на толкова много десни избиратели, които на преминалите избори гласуваха за националистите и либералите. Достига се до парадокса свободните демократи да заемат по-консервативни и по-десни политически позиции от ХДС/ХСС още на миналите избори. Тези тенденции се задълбочи още повече през последните 4 години. На графиката не се вижда, но АзГ през последните 4 години от посочената обща ориентация малко вляво от Центъра на тези избори хвана „десния вятър“ и спечели много от това.

Тези факти обясняват както намаленото влияние на двете основни системни партии, така и възхода на две противоположни по дефолт партии като АзГ и Свободните демократи. Фактически либералите и още повече националистите заемат изоставените от Меркел консервативни позиции.

Новите политически синтези

Някои анализатори у нас донякъде прибързано се опитаха да обяснят възхода на радикалната и националистически ориентирана АзГ с гласовете получени от нея в бившите комунистически провинции, т.е. от бившите комунисти. Това е така, но не съвсем. Наистина не малко бивши комунисти, свързани с бившата ГДР-номенклатура, с нейните и съветските тайни служби са в основата на АзГ – също както крайни проруски комунисти у нас създадоха коалиция и партия „Атака“, както и другите екстремистки проруски /пропутински политически партии и организации.

Това е част от процеса на нацификация на съветския комунизъм, започнал още по времето на Сталин, свързан с изоставяне на интернационализма, прегръщане на национализма и шовинизма, на антисемитизма и споделяне на бруталните нацистки методи за разправа с опозицията в окупирана Източна Европа. Малко преди края на войната Хитлер пророкува, че „не националсоциализмът ще се болшевизира, но болшевизмът ще се превърне в нещо като националсоциализъм“.

Първата част от неговото пророчество твърде скоро се оказва илюзорно: „Със специална заповед още през 1947 г. съветската окупационна власт прекратява процеса на денацификация. Дава се възможност на обикновени членове на нацистката партия (цялото име е Националсоциалистическа работническа партия на Германия), родени след 1919 г. да бъдат приемани в управляващата комунистическа партия на ГДР – ГЕСП, което е направено бързо и безпроблемно, като част от „специалния немски път към социализма“.

Съответно членовете на нацистката партия са спечелени за ГЕСП със следната аргументация: „Това, което очаквахте от фашизма, а именно нов световен ред, нов социален ред, т. нар. немски социализъм, фашизмът никога не можеше да ви го осигури, защото той не бе нищо друго, освен най-лошият едрокапиталистически реакционен режим. Но това, което фашизмът не успя да реализира, ще го направи днес марксизмът и научният социализъм. В тези времена местните структури на ГЕСП са особено активни за привличането на членове на нацистката партия в бившите крепости на нацизма в Германия. В Тюрингия още през 1948 г. вече 5,3% от членовете на ГЕСП са от нацистката партия. До 1954 г. този дял нараства до 8,6%. В някои регионални организации на ГЕСП има „върхови постижения“ от 12,5% в Магдебург или 15,4% в Ерфурт. А ако се пресметнат и членовете на „Хитлеровата младеж“ (Хитлерюгенд) и на Съюза на германските момичета, се оказва, че през 1954 г. 35,8% от членовете на ГЕСП в Тюрингия имат организирана „кафява“ предистория.“
/Аспарух Панов, Дори и съборена, Берлинската стена все още разделя Германия; https://panov-blog.com/2015/09/04/extreme_stimmung_ddr/

Но, за съжаление втората част от неговото пророчество се осъществява пред очите ни в днешна Русия. То кореспондира с една изказана по същото време прогноза на Унстън Чърчил: „фашистите на бъдещето ще се наричат антифашисти“.

Това също се разгръща пред очите ни – крайната неокомунистическа левица навсякъде по света използва същите екстремисти методи като нацистите. Ултралевите в Германия с крайния си „антифашизъм“ всъщност не се различават от ултрадесните крайни националисти. В САЩ  последните изстъпления на ултралевите от т.нар. „Антифа“ напомнят много за изстъпленията на нацизма. В Европа и навсякъде по света се осъществява

нов червено-кафяв синтез

който потвърждава казаното от Чърчил. Впрочем, както вече казахме този процес започва още преди 80 години – преображението на обикновените комунисти в „прекрасни нацисти“. По свидетелството на Херман Раушнинг Хитлр през 1937 г. успокоява съмненията на Гьоринг, че прекалено много бивши комунисти масово се записват в Нацистката партия: „От един комунист става прекрасен националсоциалист, но от една социалдемократическа свиня – никога“.

Но всъщност нито „Левите“ са нови комунисти, нито – още по-малко – АзП са нови нацисти. И двете противопоставящи се една на друга формации носят елементи от сложен процес на формиране на един специфичен „червено-кафяв синтез“ – при който крайно лявото в друг ракурс става крайнодясно и обратно – крайнодясното в някаква степен (напр. в икономическата си политика) става крайно ляво. В ситуация на остри социални и политически кризи и културно-идеологически разломи тази тенденция става все по-видима.

Данните от екзит пол ясно сочат, че радикализацията е характерна предимно за Източна Германия, но тя е обхванала в значителна степен, в сравнение с предишни избори, и богатата и благоденстваща Западна Германия.

Персперктивите

Разделението и радикализацията в Германия не се дължат на икономически причини. В постсоциалистическите провинции и не само там са най-силни огнищата на сложна, едновременно радикално-популистка и социалистическо-консервативна реакции на новите реалности, породени най-вече от емигрантската вълна и политиката на Меркел към нея, второ – ценностното отрицание на ляво-либералния консенсус, неспособен да се справи с новите предизвикателства, свързани с масовата нерегламентирана емиграция от Юг и хибридната война на авторитарния режим на Путин от Изток, с които основаните върху ляволиберален консенсус политики на основните партии  не могат да се справят.

Разделението и радикализацията се дължат  на засилените антиевропейски нагласи в цяла Западна Европа, основани върху представата, че в този си вид Европейският съюз не работи ефективно, страда от бюрократизъм, превръща се в „супер държава“ с един „самозабравил“ се елит, който не може да отговори на предизвикателствата на времето, чийто най-силен израз засега бе Брекзит.

Не е достатъчно изяснена ролята на информационната война на режима на Путин против либерална Германия и в помощ на двете радикални антисистемни партии. Тази роля донякъде се проявява във факта, че повечето т.нар. руски германци са гласували за АзГ, докато бившите немски комунисти – за Левите. Все пак се възприема като екзотика агитацията на руски език в полза на АзГ, лозунгите „Путин – канцлер на Германия“ и още по-безумния лозунг Германия да стане част от Руската федерация. Традиционните симпатии на немските консерватори към Русия се подсилва от наивната вяра, че Русия не приема ислямската емиграция, а подкрепя традиционните ценности, семейството и религията.

Перспективите към съставяне на четвърто правителство на А. Меркел се оценяват като добри, но ценностните различия и понякога несъвместимост между либерали и зелени като бъдещи коалиционни партньори на ХДС/ХСС може да подрони неговата стабилност.

Основната промяна според нас е очерталата се възможност да се преодолее „лявата вълна“ от последните 15 години и както либералите, така и християндемократите да заемат своите обичайни места вдясно от центъра.  В същото време ролята на СДП като опозиционна партия би спомогнало за преодоляването на натиска и на левия екстремизъм, и на десния екстремизъм. Още повече в ситуация, когато между крайноляво и крайно дясно границите са толкова размити, че са станали незабележими.