Рибеното масло може да вреди на мозъка: ново изследване поставя под съмнение популярна добавка

Добавките с рибено масло от години се възприемат като почти универсално полезни – особено за сърцето и мозъка. Но ново изследване на учени от Medical University of South Carolina поставя под съмнение тази широко разпространена представа, особено при хора, преживели многократни леки травми на главата.

Проучването, публикувано и анализирано от ScienceDaily, показва, че определен компонент в рибеното масло може не просто да не помага, а дори да затруднява възстановяването на мозъка при специфични условия.

Когато „полезното“ не е универсално

Изследването се фокусира върху омега-3 мастните киселини – основната причина рибеното масло да се смята за здравословно. Особено внимание е отделено на една от тях – EPA (ейкозапентаенова киселина).

Дълго време омега-3 се препоръчват като част от здравословния начин на живот, но според водещия изследовател д-р Ондер Албайрам, проблемът е, че ефектите им не са еднозначни. „Хората приемат тези добавки масово, често без ясна представа как действат в дългосрочен план“, обяснява той.

Точно тук идва ключовото откритие – в определени биологични условия, особено след повтарящи се мозъчни травми, EPA може да отслаби способността на мозъка да се възстановява.

Мозъкът разчита на сложен механизъм за възстановяване след травма, в който ключова роля играят кръвоносните съдове. Те трябва да се стабилизират и възстановят, за да се осигури нормално функциониране на нервната тъкан.

Изследването показва, че при високи нива на EPA този процес може да бъде нарушен. Наблюдава се по-слаба регенерация на съдовете, което води до по-лошо възстановяване и потенциално до когнитивни проблеми.

В експериментални модели при животни продължителният прием на рибено масло е свързан с по-ниска способност за учене и ориентация след травма, както и с натрупване на патологични протеини в мозъка – процес, свързан с невродегенеративни заболявания.

Разликата между EPA и DHA

Едно от най-важните уточнения в изследването е, че не всички омега-3 мастни киселини действат еднакво. Докато DHA (докозахексаенова киселина) е добре позната с положителната си роля за мозъчната структура, EPA следва различен метаболитен път.

Тя не се вгражда в мозъчната тъкан по същия начин и ефектите ѝ зависят силно от контекста – колко дълго се приема, в какви количества и при какво здравословно състояние.

За да потвърдят резултатите си, учените използват както животински модели, така и човешки клетки. В лабораторни условия EPA показва способност да отслабва възстановителните процеси в клетките, изграждащи кръвоносните съдове на мозъка.

Допълнително са анализирани и мозъчни тъкани от хора с хронична травматична енцефалопатия – заболяване, свързано с повтарящи се удари в главата. Там също се откриват признаци за нарушен баланс на мастните киселини и съдова нестабилност.

Тези резултати, публикувани и интерпретирани от ScienceDaily, не доказват директна причинно-следствена връзка, но очертават тревожна зависимост, която изисква допълнително изследване.

Особено важен е общественият контекст. Добавките с рибено масло вече се съдържат не само в капсули, но и в напитки, млечни продукти и дори закуски. Те се приемат от милиони хора по света, често без медицинска консултация.

Това поставя въпроса за информирания избор. Новото изследване не твърди, че рибеното масло е вредно за всички, но показва, че ефектите му могат да бъдат различни в зависимост от конкретното състояние на организма.

Особено уязвими могат да бъдат хора, изложени на повтарящи се удари в главата – като спортисти, военнослужещи или хора с определени професии.

Изводът на учените е ясен – хранителните добавки не трябва да се възприемат като универсално решение. Биологията е сложна и контекстът има значение.

Изследването отваря нова посока в т.нар. „прецизно хранене“ – подход, при който диетата и добавките се съобразяват с индивидуалните особености на организма, а не се прилагат еднакво за всички.

Въпреки че са необходими още клинични изследвания при хора, резултатите поставят важен въпрос: дали не сме подценили сложността на нещо, което доскоро смятахме за безусловно полезно.