Социолози помпат рейтинга на Радев, но ще се сгромоляса, ако Борисов загуби диригентската палка

Въпреки огромното изкушение от 60 млрд. лева от ЕС, това Народно събрание ще има много кратък живот, категоричен е психологът

Интервю на Васил Стефанов 

- Г-н Йорданов, къде сбъркаха социолозите и защо избирателите този път ги „преметнаха“? 

- Не мисля, че резултатите се разминават съществено от прогнозите. А ако има" преметнати", то в края на краищата това са обикновено самите избиратели, защото те понасят последствията. Ако питате за някои завишени прогнози, каквото в последните години редовно се оказват за БСП, то в случая си заслужава да направим коментар. Има една позната група от социолози, респективно агенции, които аз наричам "социолози на желанията". Те използват един известен психологичен феномен", че хората са склонни да се идентифицират, респективно да избират " силните" и го прилагат като пропаганден трик преди избори, за да" налеят" вот на своите политически фаворити, за чиито успех копнеят. Подкрепят тези си желания в" емпирична " опаковка и след това обясняват на аудиторията "факторите и причините" за тези прогнози. С две думи, те формират мнения върху желания, а не върху обективни факти. Разбира се напоследък виждам, че "надутите" данни са в рамките или малко над стохастичната грешка - 3-5% отгоре! Няма смисъл да казвам кои са, но ето например в нощта на изборите известния анализатор г-н Райчев продължаваше да дава "указания" на ИТН под формата на анализи. Нямаше такива смели прогнози и анализи през есента на миналата година, когато доста "социолози на желанието" говореха за "вълни", " течения" и други драматични събития. Тогава споделих мнение, че нито може да се очакват сериозни промени, нито нещата ще са същите. Всъщност в друг мой коментар през януари бях казал, че след изборите няма да има доволни и усмихнати политици. Разбира се тук изключвам г-жа Манолова, но тя по природа изглежда еуфорична.

- Защо българите в чужбина избраха чалгата пред системните партии? 

- В това няма нищо изненадващо. Умните и красивите избраха Слави Трифонов. Ако обърнем внимание, ще забележим, че българите в чужбина не са кой знае какви умове, а хора, които търсят по-високи доходи и съдбини за себе си и семейството си. Говорим за едно поколение, което Слави Трифонов, в продължение на 20 години, облъчи с чалгата. Тук не става дума само за музикалния жанр, а за манталитета, за моралните измерения и за посланията. Моята майка беше известна народна певица от истинската „Мистерия на българските гласове“ и спечели Грами през 1991 г. Няма такова понятие „балканска музика“. То беше удобна опаковка за шоумена Слави Трифонов, с която предаваше цивилизованост на ориенталските течения, вкарвайки ги в циганско-българския „фолклорен“ стил. Тези хора, отгледани без устойчива култура, намериха израз на своите идеи. Моите уважения към Слави Трифонов, защото той се е самоизградил. В микса си от носталгизъм, патриотарство, недоволство и бунтарство успя да докосне избирателите. Те са уморени от Бойко Борисов, от комунистите и от формите на статукво, които им бяха описвани. Още повече, че носталгията в чужбина влияе много силно на масите, които пеят стари градски песни и обичат патриотичното говорене. Христо Иванов може само да съжалява. Той вероятно очакваше урните да са залети с гласове за „Демократична България“, но е сбъркал. 

- Кога от „Демократична България“ изгубиха инерцията и защо не успяха да акумулират преднината, която бяха набрали в Росенец? 

- От „Демократична България“ имаха своите добри и лоши моменти. Вместо да покажат зрялост и ясен идеологичен облик, Христо Иванов заяви пред БиТиВи, че е готов да обсъжда с Мая Манолова варианти тя да подкрепи програмата му. В друго предаване, в същата медия, ген. Атанас Атанасов заяви, че е съгласен от коалицията на протестиращите да подкрепят програмата му. За мен това са червени линии, които никога не трябва да се прекрачват. Върховният конформизъм попречи на „Демократична България“ да получи и по-голяма подкрепа. Това беше сигнал за много хора, че „градската десница“ е готова на много компромиси. За мен е обидно, че някои дори се шегуват как на западните ви колеги е трудно да преведат името „Изправи се! Мутри вън!“. В същото време казах, че протестите няма да успеят, както се видя, че стана. Васил Божков вкара „А отбора си“. Ако Христо Иванов и коалицията му е готова да се коалира с човек, който е издирван за престъпления, с Мая Манолова, която направи костинбродската афера, с Татяна Дончева – ярък представител на „Мултигруп“, това минава много граници. Затова много десни хора не припознаха „Демократична България“. В Росенец Христо Иванов демонстрира много добра акция срещу Ахмед Доган, но в същото време е готов да се „прегърне“ с човека, който предложи Делян Пеевски за шеф на ДАНС Мая Манолова. В психологията това се нарича „двойна връзка“ – кое от двете е вярното?

- Каква беше ролята на Румен Радев по време на вота, успя ли със скромното си присъствие да разбърка картите? 

- Румен Радев беше нормално активен на тези избори, но беше покрусен, че хора, на които разчита, бяха изобличени. Сигурно му е било неприятно да се появява много публично, защото е трябвало да отговаря на въпроси, свързани с шпионската афера и руското влияние. Само предполагам, разбира се. Едва ли господин Радев е доволен от резултатите. Ако около него има хора, които не са социолози на желанието, а на фактите, е трябвало да си дадат сметка, че политиката на Корнелия Нинова води до крайно ретрограден вариант на бившата комунистическа партия, в която се припознават носталгици и крайно консервативни слоеве. Получи се липса на облик на БСП. Съветниците на Румен Радев са си дали сметка, че не могат да разчитат на подобна подкрепа, която става все по-рехава. Мисля, че са пресилени очакванията президентът да е новият лидер на БСП. Това се нарича „параноя на желанието“. В края на годината ще видим, че социолози прекалено много помпат рейтинга на Румен Радев и ще се разкрие истинската му стойност на вота за „Дондуков“ 2. Този рейтинг е ситуативен и конюнктурен – един генерал се опитва да събори друг. „Силата“ му е проект на външна сила. При тази конфигурация в парламента няма да се стигне до момента, в който цялата негативна енергия да се излее върху един човек. Ако Бойко Борисов отстъпи диригентската палка, няма да има срещу кого да се роптае. Тогава „силата“ на Румен Радев рязко ще спадне. Президентските избори ще определят дали този парламент ще има малко по-дълъг живот. Въпреки огромното изкушение от 60 млрд. лева от ЕС, според мен това Народно събрание ще има много кратък живот. 

- Свидетели сме на провалите на президенти, които са се опитвали да влязат в изпълнителната власт. Очаква ли същата съдба и настоящия държавен глава, ако опита да посегне към премиерския пост? 

- Първо, не съм много сигурен, че Румен Радев ще се захване със свой политически проект. Хората надценяват неговите лидерски качества. Той е по-скоро назначен, отколкото утвърден президент. Румен Радев не е показал, че може да е лидер без чуждо влияние и намеси. Георги Първанов имаше много повече лидерски качества. За разлика от Корнелия Нинова и Румен Радев, Първанов застана и се кандидатира за лидер на БСП и спечели. При Радев имаше абсолютно назначаване. 

- Къде остана първата дама, Десислава Радева поддържаше във Фейсбук динамична комуникация, която изведнъж изчезна? 

- Бях помолен да коментирам нейните коментари във Фейсбук.

Колкото и нескромно да звучи, след това нейната активност в социалните мрежи рязко спадна. Най-важното, което казах тогава е, че тя демонстрира нарцистични пориви и демонстрира как е станала съпруга на президент. Истината е, че г-жа Радева погълна голяма глътка въздух. Вкъщи тя сигурно се чувства като сериозен фактор в държавата. Започна да се кичи с лаври като лична себеизява. Освен това, тя направи доста гафове. Хората, които пишат речите на Румен Радев, са преценили, че вече им е трудно да поддържат образа му на авторитетен водач на нацията, какъвто никога не е бил.