Разгръщането на китайска технология за наблюдение, което днес е в ход в Сърбия, започна с мистериозен смъртен случай през 2014 г. В една тиха лятна нощ в столицата Белград млад мъж на име Лука Йованович е блъснат от автомобил, докато бута колата си в аварийната лента на моста Бранко, който свързва историческия център на града с Нов Белград от другата страна на река Сава. Шофьорът избягал от местопроизшествието и въпреки че сръбската полиция се е заела бързо със случая, извършителят е успял да избяга от града, а след това и от страната. След като в продължение на един месец сръбските власти са били по следите му, са установили, че шофьорът е избягал в континентален Китай през Хонконг и Турция. Сръбската полиция споделя снимки на заподозрения с китайските си колеги и само след три дни открива и арестува шофьора благодарение на огромната и модерна китайска технология за наблюдение, която включва софтуер за разпознаване на лица.

Бързият арест и усъвършенстваните инструменти, с които разполагат китайските правоприлагащи органи, впечатлиха сръбските служители, които разчитаха на по-старо оборудване за наблюдение. Това предизвика и интерес, който доведе до подписването на споразумение за стратегическо партньорство на балканската страна с китайския телекомуникационен гигант Huawei през 2017 г. за създаването на проект "Безопасен град" в Белград - концепция, изнесена от Пекин и неговите технологични компании, която се фокусира върху автоматизирането и допълването на полицейската дейност с видеокамери и други цифрови технологии за наблюдение и проследяване на подозрително или престъпно поведение.

Епизодът стана известен като "Случаят "Кънтримен" заради автомобила Mini Countryman, който блъсна и уби Йованович, и постави началото на задълбочаващата се политическа линия на разлом, формираща се около разширяването на технологиите за наблюдение в Сърбия. Днес опитите на правителството да разшири използването на биометрично наблюдение срещат твърда съпротива от страна на защитниците на правата на човека и неприкосновеността на личния живот във връзка с потенциалната злоупотреба с китайското оборудване за масово наблюдение от страна на властите за проследяване и сплашване на протестиращи с цел ограничаване на антиправителственото несъгласие.

"Общността на неправителствените организации в Сърбия е ефективна в придвижването на разговора по този въпрос и в оказването на натиск върху властите", казва пред Радио Свободна Европа Стефан Владисавлев, експерт по ролята на Китай на Балканите и програмен директор в белградския мозъчен тръст Foundation BFPE. "Но изглежда, че правителството има намерение да намери начин да използва всички тези технологии."

Бавно разгръщане

Когато през 2019 г. сръбските власти пристъпиха към разполагането на първите от някои от 8000-те камери за наблюдение, които бяха закупили, тогавашният министър на вътрешните работи Небойша Стефанович гордо заяви, че всяка улица и сграда около централния белградски площад "Република" ще бъде покрита с камери за наблюдение с лицево разпознаване.

"Ще знаем от коя улица е дошъл заподозреният, с коя кола и кой е седял преди това в тази кола", каза той.

Коментарите бързо бяха забелязани от групите за защита на дигиталните права в Сърбия, които атакуваха правителството и заявиха, че инсталирането на камери за наблюдение - и използването на софтуер за разпознаване на лица - няма правно основание в сръбското законодателство и не съответства на законодателството за защита на данните, което Сърбия се опитва да усъгласува с Европейския съюз.

В Брюксел има строги правила за защита на данните и използването на технологии за разпознаване на лица е строго ограничено, като се обсъжда възможността за пълна забрана, въпреки че понастоящем се предвиждат изключения за правоприлагащите органи в рамките на блока.

Досега съпротивата в Сърбия успяваше да попречи на пълното разгръщане на проекта. Въпреки че вече са разположени хиляди камери, функцията за разпознаване на лица на камерите не е активирана. Но правителството поиска от Министерството на вътрешните работи да разработи правна рамка за използването на технологията.

Андрей Петровски, директор по технологиите на фондация "Share", белградска правозащитна организация, която е начело на усилията за спиране на внедряването на лицевото разпознаване в страната, заяви: "Правителството се справя доста тромаво с тези усилия от самото начало. Те първо закупиха оборудването, а след това се опитаха да го легализират. Това е голям проблем сам по себе си - и във всяка функционираща демокрация това би било голям проблем само по себе си."

Напрежението нарасна, когато Министерството на вътрешните работи се опита да разработи законодателство за биометричното наблюдение, включително през 2021 г., когато се опита да въведе правни основания за използването му в предложения нов закон за полицията. Проектозаконът ще предостави на сръбските власти широки възможности за масово наблюдение и не признава проблемите с данните и неприкосновеността на личния живот, повдигнати от активистите. Пред лицето на нарастващата вътрешна и международна полемика законопроектът беше оттеглен от правителството, но много експерти очакват нов правен опит в близко бъдеще.

"Остава фактът, че Сърбия няма правен механизъм за това как да използва тази технология като същевременно защитава правата на хората и контролира събраните данни", казва Владисавлев.

Малко подробности са известни за това как ще се прилага споразумението на Сърбия с Китай за безопасен град и колко ще струва на данъкоплатците. Журналисти и групи на гражданското общество поискаха информация за местоположението на камерите и обществените поръчки, но Министерството на вътрешните работи заяви, че всички документи са поверителни от съображения за националната сигурност. По-рано министерството е заявявало, че технологията е необходима за проследяване на престъпници и терористи.

Петровски и колегите му от Фондация "Share" твърдят, че софтуерът, използван за лицево разпознаване, сериозно нарушава основни граждански права и свободи, и бързо се разочароваха от това, което според тях е липса на прозрачност от страна на правителството относно начина, по който технологията ще бъде внедрена и използвана.

Тъй като по време на пандемията бяха инсталирани все повече и повече камери за наблюдение, произведени в Китай, организацията започна проект за групово събиране на снимки на новите камери, като помоли местните жители да качват изображения и географски етикети в база данни. По думите на Петровски досега в рамките на проекта са картографирани около 2000 камери в цяла Сърбия, повечето от които са в Белград.

Централно място в опасенията, изразени от фондация „Share“, заема липсата на гаранции за използването на лицевото разпознаване.

Пет месеца преди Стефанович да говори за използването на камерите на Площада на републиката, Huawei публикува на уебсайта си проучване на случай, в което се казва, че екипът на проекта вече е започнал първата фаза на проекта "Безопасен град" и е инсталирал повече от 100 камери и системи за управление на видеонаблюдението на 60 места в Белград. В него също така се описва инцидент, подобен на „Случаят "Кънтримен, като пример за това, което компанията се надява да приложи в Сърбия. След като фондация „Share“ и други активисти посочиха казуса, той беше свален от сайта на Huawei.

"Фактът, че статията беше премахната от уебсайта на Huawei, означава, че това е въпрос от голяма политическа загриженост за нашето правителство", каза Петровски. "Когато са планирали това, те явно не са очаквали никакви съпротивления от страна на обществото".

Бъдещо огнище на напрежение

От другата страна на стремежа за разработване на правна рамка за използването на технологията за разпознаване на лица е Милан Маринович, сръбският комисар за информация от обществено значение и защита на личните данни. В ролята си на държавен служител, независим от Министерството на вътрешните работи, Маринович е основният орган за създаването на закон за начина на събиране на биометрични данни чрез лицево разпознаване и масово наблюдение в Сърбия. Неговата служба се оказа пречка пред опитите на министерството да приеме закона и Маринович критикува опитите за включване на биометричното наблюдение в проектозакона от 2021 г., който по-късно беше оттеглен.

"Имате полицейска база данни за изчезнали хора и престъпници, но имате и друга база данни за обикновени хора, която съществува чрез техните лични карти, паспорти и други документи", каза Маринович пред РСЕ. "Нашата основна задача е да разделим двете бази данни и да се уверим, че базата данни на обикновените граждани се пази строго и достъпът до нея е ограничен."

Досега министерството не е успяло да изпълни тези изисквания в това, което е представило на кабинета на Маринович, и той казва, че няма да подпише никакъв закон, докато не бъде въведено нещо, което да защитава правилно тези данни.

Предвид протестите, последвали проектозакона от 2021 г., Министерството на вътрешните работи започна да се консултира и с външни експерти и на няколко пъти събра неофициална работна група за това как да бъде замислена правна рамка, която да може да удовлетвори опасенията на правоприлагащите органи и правозащитниците. Групата включва и кабинета на Маринович и фондация „Share“.

"Проведохме неофициални консултации с правителството, но все още смятаме, че проблемът със злоупотребите е нещо, което не може да бъде предотвратено", каза Петровски. "Имаме история не само на злоупотреба с власт в тази страна, но и на отсъствие на отговорност за тази злоупотреба."

Несигурно бъдеще

Освен опасенията, породени от досегашната работа на МВР и липсата на прозрачност, както и от използването на лицевото разпознаване като цяло, независимо от неговия произход, някои експерти предупреждават, че китайската технология носи и допълнителни рискове.

Китайските доставчици и правителството имат малко скрупули относно това на кои правителства продават и как ще се използва тяхната технология, като компании като Huawei заявяват, че отговорността в крайна сметка е на крайния потребител.

Съществуват и опасения, че китайските доставчици, които са тясно свързани с правителството, могат да позволят на китайската държавна сигурност да получи достъп до чувствителни данни. Няколко западни правителства предупредиха за това през последните години, като списъкът с примери за китайски компании в десетки държави, замесени в шпионаж и нарушаване на сигурността на данните, се увеличава. Освен това няколко китайски компании бяха включени в черния списък на САЩ за разработване на технологии, като например софтуер за разпознаване на лица за идентифициране на уйгури, които са били използвани в помощ на Пекин при мащабните му репресии и нарушения на правата в Синдзян.

"Китайските компании не са уникални с това, че предоставят софтуер за разпознаване на лица или други технологии за наблюдение, но те са проблемни с това, че са създадени, за да обслужват нуждите на китайския пазар за вътрешна сигурност", заяви Далия Петерсън, анализатор в Центъра за сигурност и нововъзникващи технологии към Университета в Джорджтаун. "Това е много различна среда и това означава, че техните технологии са разработени, за да бъдат използвани за това, което други компании биха сметнали за неетично или дори незаконно."

Сръбският президент Александър Вучич поддържа близки отношения с Пекин, които не показват признаци на влошаване, но се появиха някои сигнали, че Белград търси потенциални алтернативи на това просто да разчита на китайски технологии за наблюдение в страната.

През септември 2020 г. Вучич и косовският министър-председател Абдулах Хоти се срещнаха в Белия дом, за да подпишат споразумение с президента на САЩ Доналд Тръмп. В сделката бяха изложени редица икономически и политически разпоредби, сред които ангажиментът да се въздържат от инсталиране на 5G инфраструктура от така наречените "ненадеждни доставчици". Въпреки че не беше назована нито една фирма, се смята, че това е препратка към Huawei. Остават въпроси за това доколко сделката е обвързваща, но оттогава Белград отложи търга си за 5G инфраструктура от китайската компания.

През април Балканската мрежа за разследващи репортажи (BIRN) съобщи, че сръбското министерство на вътрешните работи се опитва да договори закупуването на произведен в Швеция софтуер за разпознаване на лица от фирмата Griffeye. Репортажът, който се позовава на искания за обществени поръчки от министерството, не потвърждава продажбата, но подчертава, че сръбското правителство проучва други доставчици на софтуер за своя проект "Безопасен град". Софтуерът на Griffeye се използва от Европол, правоприлагащата агенция на ЕС, и според експерти теоретично би могъл да бъде съвместим с хардуера на Huawei.

Независимо от вида на използвания софтуер, Маринович казва, че докато не бъде създадена подходяща рамка, разпознаването на лица ще остане незаконно в Сърбия.

Междувременно фондация "Share" продължава усилията си да получи повече подробности от правителството за това как ще се използва технологията и да проведе кампания за придвижване на въпроса за масовото наблюдение по-напред в политическия дневен ред.

Петровски заяви, че вярва, че сръбските власти ще продължат да настояват за разработване на закон, който да им предостави възможно най-голяма свобода на действие, и че имат намерение да внедрят лицевото разпознаване в страната.

"Те искат да го използват, в това няма съмнение - и няма да спрат, докато не успеят", каза той. "Ние също няма да спрем. Така че това ще продължи доста дълго време."

--------------------------------------------

Рийд Стендиш е кореспондент на РСЕ в Прага и автор на информационния бюлетин "Китай в Евразия". Той се фокусира върху китайската външна политика в Източна Европа и Централна Азия и е правил обширни репортажи за китайската инициатива "Един пояс, един път" и за лагерите за интерниране в Синдзян. Преди да се присъедини към РСЕ, Рийд е редактор в списание „Foreign Policy“ и негов кореспондент в Москва. Писал е и за „The Atlantic“ и „The Washington Post“.

Коментар за Радио Свободна Европа. /БГНЕС