Д-р Евлоги Станчев*

България не се присъедини към инициативата за учредяване на Специален трибунал за престъплението агресия срещу Украйна.

Идеята за подобно съдилище датира още от 2022 г. Макар процесът по неговото създаване да беше извънредно тромав, този трибунал все пак ще стане факт. Той представлява неотложен исторически и морален ангажимент, простиращ се далеч отвъд политиките на деня. На руското политическо и военно ръководство трябва 

да бъде потърсена отговорност

 за умопомрачителните зверства, причинени на Украйна след 24 февруари 2022 г. Зверства, върнали нашето време в епохата на масовите унищожения, геноцидите и смъртта в индустриални мащаби. Зверства, които съвсем неслучайно са сравнявани със стореното от нацистка Германия преди осем десетилетия.

През последните близо четири години и половина руската армия извърши престъпления, които едва ли някой е допускал, че са възможни през XXI век. Това са стотици градове и села, в които доскоро кипеше живот, но които бяха превърнати в прах; полета, осеяни с масови гробове; стаи за мъчения; десетки хиляди украински деца, насилствено депортирани далеч от родината и семействата им и подложени на русификация; непогребани човешки останки, върху които буквално се изграждат сцени на „руската култура“ (Драматичният театър в Мариупол); огромна хуманитарна, демографска и екологична катастрофа. И още много.

Историческите препратки са неизбежни. Както действителният край на Втората световна война не би бил възможен без трибуналите в Нюрнберг и Токио, така и днес не може да се говори за справедлив край на войната срещу Украйна, ако виновните не бъдат подведени под наказателна отговорност. Организирането на бъдещия специализиран трибунал е обнадеждаваща стъпка в тази посока. Този акт олицетворява волята на значителна част от демократичния свят за поне частично 

възмездие за непоносимото страдание, 

причинено на украинския народ.

На този фон новото политическо ръководство на България избра страната ни да остане „неутрална“. Да се „сниши“ по байтошовски, докато „бурята премине“ – в „комфортната“ компания единствено на Унгария, Словакия и Малта. Има ли изненадани?

Казвал съм го и преди – да подкрепяш Украйна не е същото като да си фен на футболен отбор или музикална група. Това е огледало на собствените ти принципи. Огледало, в което може да бъде прочетено всичко за теб – от начина, по който възприемаш случващото се в заобикалящия свят, до способността ти да бъдеш човек дори спрямо тези, които не познаваш. Това е истински 

изпит на съвестта

 В този смисъл да обърнеш гръб на страдащия украински народ е възможно най-ясното свидетелство къде се намираш в ценностната координатна система. Днес там е министър-председателят на България. Придружен от най-големите политически мекотели и маргинали.

Очевидно според Румен Радев геноцидът, който русия извършва срещу Украйна и нейния народ, не е повод за търсене на отговорност. Очевидно за Радев международното право, грубо потъпкано от русия, не трябва да бъде защитавано – то може спокойно да бъде прекроявано по усмотрение на всеки диктатор. Това е историческо петно върху българската държава, от което бъдещите поколения искрено ще се срамуват.

Нека бъде ясно. Докато Радев и проруският кръг зад него имат монопол върху изпълнителната власт, страната ни ще следва бавен, тих, но последователен курс към трайна геополитическа преориентация. Радев ще използва всяка възможност, за да прокарва удобните за кремъл политики и позиции, облечени в клишето на 

привидната „неутралност“

 Пред лицето на извършеното от русия (зловещи престъпления срещу човечеството, неоспорим геноцид, всекидневни военни престъпления) „неутралността“ не означава нищо друго освен крещяща безгръбначност и тежки руски зависимости.

Е, това е само началото на времена, в които страната ни упорито ще приглася на постоянно намаляващия хор от прокремълски марионетки. Предстоят четири години, в които съществува реална опасност постепенно да загубим България. Без противодействие това е неизбежно. Ако не искаме това да се случи, всеки от нас трябва да бъде максимално деен – сред хората, в социалните мрежи, на площада. Навсякъде в публичното пространство, където трябва да бъде отстояван цивилизационният избор на родината ни – избор, направен далеч не през 2007 г., а още през IX век, когато България става пълноправна част от европейското културно пространство с приемането на християнството.

Впрочем истинският патриотизъм изглежда точно така – да отстояваш с действия идентичността на своята родина, да се грижиш тя да бъде пример за морал и достойнство, а не за раболепие, да я пазиш от посегателствата на онези, които я възприемат като „неблагодарна“, но „вечно длъжна“ колония.

*Евлоги Станчев е главен асистент в Института за балканистика с център по тракология към БАН. През 2019 г. защитава докторска дисертация по руска история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Научните му занимания са в областта на историята на Русия, Източна Европа и Балканите. От особен интерес за него представляват различни въпроси, свързани с национализма, политическите идеологии и етническите конфликти в тези региони.