"Никой политик не би нарекъл избора на стратегически изтребители “конкурс”. Всички знаят, че когато става дума за междуправителствени споразумения, няма механизми, по които партньорската държава, била тя Швеция или САЩ, едностранно ще се съобрази с нашите критерии и изисквания. Например, колкото и да искаме, колкото пари и да предлагаме, няма как да получим F-35." Това коментира в интервю за "24 часа" политологът Румяна Коларова.

По думите й нелепо е да се говори за конкурс и оферти.

"Може би, когато от позицията си на висш офицер е бил ангажиран с оценка на възможните опции, президентът Радев ги е възприемал като конкурс и като търговски оферти. Но по природата си този процес далече не е конкурс и изборът не се определя от съображения за цени, търсене и предлагане.

Второто, което трябва изрично да се подчертае в случая, е, че рангът на това междуправителствено споразумение вече изисква решение на парламента. От тази гледна точка правителството може само да предлага, а Народното събрание ще решава.

Колкото до обвиненията за опорочаване, нека си припомним, че служебният министър-председател Огнян Герджиков, навремето беше споделил, че неестествено много се бърза по въпроса с избора на изтребители и че е смутен от натиска, оказван му от президента Радев. Проф. Герджиков, като уважаван юрист и бивш председател на Народното събрание безсъмнено зачита и брани принципа на парламентаризъм в българската политика.
Или с други думи да обобщя, има основание да се твърди, че не се спазват предварително зададените условия. Тези условия обаче са такива, каквито парламентът сам на себе си е определил. Когато правителството е приключило своето проучване и е казало: “нито една от офертите не отговаря на предварително поставените условия и се обръщаме към Народното събрание с искане за разширяване на мандата, за да можем да постигнем някакво споразумение”, това според мен е в рамките на конституционно зададените правомощия, както на правителството, така и на парламента. От тази гледна точка няма опорочаване на процедурата", посочва още тя. 

Коларова изтъква, че на този етап със сигурност има забавяне, което обаче ако продължи, ще има още по-негативни последици.

"Всяко едно забавяне на модернизацията на отбраната ни е в полза на противника. А Русия е стратегическият противник на НАТО и това е безспорно. И затова тя има и двойна полза - нашата военна авиация не само че не се модернизира, ами и продължава да плаща на стратегическия си противник за поддръжка на негово въоръжение, което е вид “пробив в системата ни за сигурност”. При всички положения тази ситуация е неестествена.
Разбира се, за превъоръжаването на Българската армия е нужен продължителен период, но от влизането ни в НАТО всъщност са минали цели 15 години - няма логика толкова да се бави решение от ключово значение", смята Коларова.

На въпрос защо тя счита това обстоятелство от ключово значение, тя изтъква, че това е един от основните инструменти за упражняване на натиск и търсене на стратегическо превъзходство спрямо държавите от НАТО са инциденти, които Русия предизвиква във въздушното пространство.

"Безбройни са инцидентите, в които руски самолети навлизат във въздушното пространство на натовските държави. При това над Черно море те започват от турска, преминават през българска и продължават на румънска територия. От тази гледна точка не само модернизацията на българската военна авиация, но и съвместимостта й със съседите е императив. Всяко забавяне на модернизацията на отбраната ни е в полза на противника, а дали ще изберем F-16 или “Грипен” - цената все ще зависи от САЩ", аргументира позицията си Румяна Коларова, предвид обстоятелството, че допълнителното военно и техническо оборудване ще бъде предоставяно именно от Америка.