В борбата за власт в Беларус, която започна след президентските избори на 9 август, побързаха да се намесят международните сили, преди всичко ЕС и Русия. На 18 август канцлерът на Германия Ангела Меркел, която председателства временно Съвета на ЕС, се обади на президента на Русия Владимир Путин и изрази мнение, че е необходимо да спре използването на сила срещу опозиционните демонстранти в Беларус.

Според официалното изявление на прессекретаря на германското правителство Щефан Зайберт, в хора на разговорите Меркел е подчертала, че беларуските власти трябва да сложат край на насилието, да освободят политическите затворници и да започнат диалог с опозицията. Очакваше се тези искания да бъдат повторени и на срещата на върха на ЕС.

След преговорите с Меркел Путин проведе телефонен разговор с президента на Франция Еманюел Макрон. След това руският лидер информира президента на Беларус Александър Лукашенко за темите на двата разговора. Очаква се, че Путин, който има пряка комуникация с Лукашенко и влияние над него, в бъдеще ще изиграе решаваща роля за начина, по който ще се развият събитията в страната, пише в анализ за турския вестник „Евренсел” политическият анализатор Юджел Йоздемир.

В изказванията си Путин категорично се обявява срещу недопустимостта от външна намеса в делата на Беларус. И не изключва вероятността при необходимост да се стигне до употреба на военна сила. Независимо от това, в съобщенията и коментарите на германските медии, сценариите, при които Русия ще използва такава военна сила както преди в Украйна, се определя като малковероятна.

В същото време ЕС дава ясно да се разбере, че е на страната на опозицията срещу Лукашенко. Кандидат-президентът Светлана Тихановская призова ЕС преди срещата на върха да не признава резултатите от изборите. Докато се разиграваха тези събития, държавният секретар на САЩ Майк Помпео, който направи обиколка в страните от Централна Европа, предпочете да излезе с по-сдържани изявления. Вероятно заради опасенията, че една открита подкрепа може да се обърне срещу опозицията, той призова страните към диалог.

През февруари тази година Помпео посети Минск и се срещна с Лукашенко. Беларуският лидер не послуша призива на Русия за спазване на договора за „съюзната държава” и покани Помпео основно, за да гарантира доставките газ, от който страната му се нуждае, от Съединените щати. Така Лукашенко даде знак на Русия, че в случай на необходимост може да премине на другата страна. Малко преди изборите пък бяха арестувани 33-ма участници в частната армия „Вагнер”.

Център на опозиционното движение, което не признава резултатите от изборите и излезе на улицата, е Полша – най-верният съюзник на САЩ в Източна Европа и съсед на Беларус. Фондациите и асоциациите, подкрепяни от САЩ и от ЕС, вече от години се опитват да действат в Беларус чрез Полша.

Телевизия „Белсат” и радио „Рация”, създадени за подкрепа на полското малцинство в Беларус, играят важна роля в пропагандата на „западните ценности”. Предаванията в тях се излъчват основно на беларуски език, а в момента са важен инструмент в ръцете на опозицията.

Онлайн каналът „Некста” също е базиран в Полша, където живее собственикът му блогерът Степан Путило. Друг опозиционен деятел – Валерий Цепкало, също живее в Полша, а по информация на германския вестник „Юнге велт”, е в постоянен контакт със САЩ. Цепкало замина в чужбина, след като не беше допуснат до изборите за президент. Опозиционният кандидат Тихановская също напусна страната и след изборите се премести в Литва. Наскоро тя учреди Координационен съвет за осигуряване предаването на властта.

„Белсът”, освен от Полша, се подпомага финансово и от ЕС. Телевизията започна да излъчва през 2007 г., а през 2008 г. бюджетът ѝ възлизаше на 28 милиона злоти, 21 милиона от които бяха изпратени от Министерството на външните работи на Полша. Според Райнгард Лойтербах от „Юнге велт”, премиерът на Полша Матеуш Моравецки по време на срещата си с Помпео е дал ясно да се разбере, че Варшава има „решаваща роля” по отношение на политиката на ЕС спрямо Беларус.

Говорителят на полското правителство Пьотр Мюлер заяви, че „Полша е пример за преход от комунистическа диктатура към демокрация и пазарна икономика”, описвайки пътя, който Беларус трябва да следва, в случай, че Лукашенко бъде свален от власт. Опозиционното движение, което от момента на протестите досега не успя да постигне желания резултат, в началото на седмицата призова работещите да започнат стачка, планирайки по този начин да постави на колене Лукашенко.

В този случай за образец е ползван полският пример на антиправителствените стачки и завземането на офисите на предприятията от профсъюза „Солидарност”. Както е известно, по-късно ръководителят му Лех Валенса стана президент на Полша. В Беларус не се очаква сериозна подкрепа за опозицията от страна на профсъюзните движения. Това се обяснява с факта, че ако в страната се осъществи революция под водачеството на опозицията, ще се стигне до приватизация. Независимо от това, продължаването и разрастването на протестите може да доведе до разпад на политическата система. Опозиционните лидери открито призовават полицията и военните да изберат страна, но засега тези призиви не срещат сериозен отклик. За момента единствено посланикът на Беларус в Словакия публикува видеообръщение в подкрепа на активистите.

Въпреки това в редиците на властта може да се очаква известен разпад, който да доведе до подготовка на държавен преврат срещу Лукашенко. Германската преса твърди, че движението в Беларус не прилича на другите „цветни революции”, но има много данни, които свидетелстват точно за обратното. Например, най-важният символ на опозицията стана „белият” цвят, използват от привържениците на ЕС, и бяло-червено-белият флаг на провъзгласената през 1918 г. независима Беларуска народна република, която не просъществува дълго. В тази връзка може да се твърди, че в Беларус се осъществява сценарий на необявена „цветна революция”.

Как ще се развиват събитията в страната в бъдеще зависи от политиката на съседна Русия. Ясно е, че Русия, която разработи план и споразумение за интеграция, водещи до поглъщането на Беларус, няма да наблюдава мълчаливо намесата на ЕС. Европейският съюз, от своя страна, не възнамерява да изостря още повече отношенията си с Русия. Особено Германия, която има активни търговски отношения с Русия в различни области и предимно в сферата на доставките на природен газ. Това означава, че процесът може да се отлага във времето. Но очевидно, това няма да бъде решение на проблема.

В края на краищата тези демонстрации, които предполагат реакцията на беларуския народ по отношение на политиките, провеждани от години в икономическата и политическата сфера, са изпълнени с определено съдържание от сили, които разчитат на установяване на господство над страната. А единственото, от което се нуждае Беларус, е да бъде не авторитарна, а демократична и абсолютно независима държава.

Юджел Йоздемир, „Евренсел”, БГНЕС