Така ще се увеличат възможностите й да наблюдава САЩ
Русия рестартира съветската ера, като пуска сигнали за откриване на разузнавателна база в Куба, а експертите смятат, че така ще се увеличат възможностите й да наблюдава САЩ, пише "Дейли стар". На Запад се появиха опасения за руски отговор, след като САЩ обявиха, че се изтеглят от договора за ядрените оръжия (INF), сключен по времето на Студената война. САЩ твърдят, че Русия нарушава споразумението.
Базираният във Вашингтон институт за изследвания и анализи - Фондация "Джеймстаун", основан през 1984 г., смята, че отварянето на разузнавателна база в Куба "би дублирало, вместо да увеличи значително руските способности за наблюдение на американската активност на Карибите". Институтът бе създаден, за да подпомага хората, дезертирали от СССР, припомня изданието.
Но мозъчният тръст предупреждава: "Ако лидерът на Кремъл реши да създаде допълнителни бази в Куба, както предполагат някои руски коментатори, това ще бъде съвсем различен въпрос - особено ако успее да постигне тази цел". Кубинският президент Мигел Диаз-Канел (на снимката) се срещна неотдавна с Владимир Путин в Москва и заяви, че иска да даде "нов импулс" на двустранните отношения. Двамата държавни глави обсъдиха теми, като здравеопазване и туризъм но също така и военното сътрудничество.
Спекулира се, и в Русия, и на Запад също, че Москва скоро ще отвори разузнавателната база в Лурд, който затвори преди 16 години и вероятно ще отвори допълнителни бази и на острова, отбелязаха от Института "Джеймстаун". Базата в Лурд, недалеч от Хавана, (съоръжение SIGINT), беше най-голямото по рода си съоръжение за шпионаж, експлоатирано от руската служба за външно разузнаване извън Русия. Базата обхващаше територия от 73 км². Строителството й започна през юли 1962 г. и бе затворена през август 2002 г.
Наскоро вицепремиерът Юрий Борисов, който ръководи руския военно-промишлен комплекс и военно-технически отношения с чужди държави, посети Куба. На срещите му там бяха постигнати договорености на стойност над 265 млн. долара само във военната сфера, както писа "Независимая газета". Руският военен експерт лейтенант Александър Овчинков, служил в Куба през 80-те години, заяви, че "задълбочаването на сътрудничеството между Москва и Хавана е напълно очаквано". Особено, след като президентът Доналд Тръмп заплаши да напусне договора за ядрените оръжия, добави експертът.
Но Овчинков подчерта, че Кремъл може да не разполага с достатъчно ресурси да развива "големи военни бази в Куба". Всичко това напомня за кубинската ракетна криза от 1962 г., когато СССР се опита да изпрати ядрени ракети в Куба, която е само на 780 километра от континенталната част на САЩ. Тази криза се смята за една от най-големите от Студената война и през която двете суперсили бяха на ръба на ядрената война, припомня "Дейли стар".
Фактор
Базираният във Вашингтон институт за изследвания и анализи - Фондация "Джеймстаун", основан през 1984 г., смята, че отварянето на разузнавателна база в Куба "би дублирало, вместо да увеличи значително руските способности за наблюдение на американската активност на Карибите". Институтът бе създаден, за да подпомага хората, дезертирали от СССР, припомня изданието.
Но мозъчният тръст предупреждава: "Ако лидерът на Кремъл реши да създаде допълнителни бази в Куба, както предполагат някои руски коментатори, това ще бъде съвсем различен въпрос - особено ако успее да постигне тази цел". Кубинският президент Мигел Диаз-Канел (на снимката) се срещна неотдавна с Владимир Путин в Москва и заяви, че иска да даде "нов импулс" на двустранните отношения. Двамата държавни глави обсъдиха теми, като здравеопазване и туризъм но също така и военното сътрудничество.
Спекулира се, и в Русия, и на Запад също, че Москва скоро ще отвори разузнавателната база в Лурд, който затвори преди 16 години и вероятно ще отвори допълнителни бази и на острова, отбелязаха от Института "Джеймстаун". Базата в Лурд, недалеч от Хавана, (съоръжение SIGINT), беше най-голямото по рода си съоръжение за шпионаж, експлоатирано от руската служба за външно разузнаване извън Русия. Базата обхващаше територия от 73 км². Строителството й започна през юли 1962 г. и бе затворена през август 2002 г.
Наскоро вицепремиерът Юрий Борисов, който ръководи руския военно-промишлен комплекс и военно-технически отношения с чужди държави, посети Куба. На срещите му там бяха постигнати договорености на стойност над 265 млн. долара само във военната сфера, както писа "Независимая газета". Руският военен експерт лейтенант Александър Овчинков, служил в Куба през 80-те години, заяви, че "задълбочаването на сътрудничеството между Москва и Хавана е напълно очаквано". Особено, след като президентът Доналд Тръмп заплаши да напусне договора за ядрените оръжия, добави експертът.
Но Овчинков подчерта, че Кремъл може да не разполага с достатъчно ресурси да развива "големи военни бази в Куба". Всичко това напомня за кубинската ракетна криза от 1962 г., когато СССР се опита да изпрати ядрени ракети в Куба, която е само на 780 километра от континенталната част на САЩ. Тази криза се смята за една от най-големите от Студената война и през която двете суперсили бяха на ръба на ядрената война, припомня "Дейли стар".
Още от Свят
The Kyiv Independent: Уиткоф дразни както Киев, така и Москва, но Тръмп не иска да го замени
Руснаците съвсем не крият своето разочарование от преговорните умения на американския пратеник
Дипломатически конфликт в Молдова заради предизвестените избори в Русия
Молдова оспорва бройката от 220 000 жители на проруския регион Приднестровие и се противопоставя на откриването на каквато и да е било избирателна секция в Приднестровието, където няма контрол върху процедурите
Рязък скок на дроновете край британски военни бази, Лондон засилва тревогата за заплахата
Инцидентите край военни обекти на Острова почти се утроиха за две години, като само през последните 12 месеца са регистрирани 340 случая