Руската централна банка снижи основния си лихвен процент до 15% от 15,5% на фона на отслабващ икономически растеж под натиска на продължителната война в Украйна и западните санкции

Високите военни разходи първоначално подкрепиха икономиката и опровергаха очакванията за срив след началото на войната през 2022 г. Темпът на растеж обаче рязко се забави, съобщи БГНЕС. През 2025 година икономиката е нараснала с едва 1%, при около 4% през 2023 и 2024 г.

Данните от началото на 2026 г. показват по-слаба икономическа активност и охлаждане на потреблението след силен ръст в края на 2025 г., посочва регулаторът.

Годишната инфлация остава над целта и достига 5,9% при заложени 4%. Военните разходи помогнаха за ценовия натиск и доведоха до рязко повишаване на лихвите, които в пика си надхвърлиха 20%.

Скъпото финансиране натежа върху бизнеса. Част от по-малките компании спряха дейност, а големи предприятия обявиха съкращения или потърсиха държавна подкрепа.

Военният конфликт натоварва и публичните финанси, като бюджетът е на дефицит всяка година след началото на войната.

В същото време поскъпването на петрола заради конфликта в Близкия изток донесе допълнителни приходи за Москва. Цената на сорта Брент се задържа над 100 долара за барел, което увеличава значително бюджетните постъпления от данъци върху енергийния сектор.

Приходите от нефт и газ формират около 20 % от държавните доходи, макар преди това да бяха под натиск заради санкции, проблеми с добива и украински атаки срещу енергийна инфраструктура.