Турция и нейните западни съюзници в рамките на Алианса на НАТО преминават през напрегнат период поради последиците от руско-украинската война, която избухна през февруари 2022 г. След нахлуването на Русия в Украйна близките до Русия европейски държави възприеха заплаха от страна на Москва. Поради това тези държави и техните съюзници на Запад предприеха широкомащабни мерки. В този контекст на преден план излязоха алиансът НАТО и неговата политика на разширяване.

На срещата на върха на НАТО, проведена в Мадрид, Турция, Швеция и Финландия подписаха тристранно споразумение. Турция поиска от тези две държави да предприемат конкретни стъпки за забрана на дейността на терористичните организации. На 23 април Финландия стана 31-ият член на НАТО и прекрати официалната си политика на неутралитет.

Тъй като антитурската политика на Швеция не се промени, Търция не отмени ветото си. Шведското правителство позволи на някои расистки и антиислямски настроени лица и групи да обиждат свещените символи на исляма. Не само турският народ, но и всички мюсюлмански народи по света бяха оскърбени.

В рамките на определената от Турция политика бяха проведени много двустранни и многостранни срещи за преодоляване на проблема между Турция и Швеция. Особено важно беше посредничеството на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Последната от тези срещи се проведе един ден преди срещата на върха на НАТО във Вилнюс. Президентът Реджеп Тайип Ердоган, Столтенберг и шведският министър-председател Улф Кристерсон се срещнаха във Вилнюс, за да обсъдят последните събития във връзка с кандидатурата на Швеция.

Повратна точка

Според обясненията, направени от официалните лица и от трите страни, Турция най-накрая се е съгласила да изпрати протокола за присъединяване на Швеция към НАТО на турския парламент възможно най-скоро и да работи в тясно сътрудничество, за да осигури ратификацията. В замяна на това шведското правителство се е съгласило да възобнови отношенията между Турция и ЕС. В този контекст Швеция обеща да подкрепи усилията за съживяване на процеса на присъединяване на Турция към ЕС и да съдейства за модернизиране на митническия съюз между ЕС и Турция, както и за либерализиране на визовия режим между двете страни.

Като се имат предвид първите реакции на постигнатото между Турция и Швеция споразумение, срещата на върха във Вилнюс може да се превърне в повратна точка в отношенията между Турция и Запада, които през последното десетилетие бяха конфликтни. Както западните държави, така и Турция обвързаха процеса на присъединяване на Швеция с други въпроси и подходиха към проблема в широка перспектива. Въпросът се превърна в обща тема между Турция и западните държави.

От една страна, в отношенията между Турция и ЕС се очаква подобрение, както е обещано от Швеция. След среща с президента Ердоган часове след турско-шведската среща Шарл Мишел, председател на Европейския съвет, посочи, че двете страни са решили да активизират отношенията си. С други думи, Турция успешно е контекстуализирала въпроса в рамките на ЕС и е получила важни сигнали от страна на ЕС. Освен това беше постигнато съгласие, че Швеция ще се опита да премахне всички търговски или инвестиционни санкции, наложени от страните от ЕС срещу Турция. Накрая, Швеция обеща, че няма да подкрепя терористичните организации ПКК и ФЕТО.

От друга страна, само няколко часа преди подкрепата на Турция за влизането на Швеция в НАТО, официални представители на САЩ заявиха, че подкрепят предоставянето на изтребители F-16 на Турция. Освен това официален представител на САЩ заяви, че неговото правителство ще продължи да подкрепя процеса на членство на Турция в ЕС. /БГНЕС