Илия Стояновски, Скопие

Докато Мицковски все ни плаши с „лошите бугари“ и бугарофили, истинската опасност минава незабелязано – сърбизацията на Македония.

Не е случайно. Хората не искат Сърбия. Затова 

сърбизацията не идва шумно

 Идва подмолно. През телевизия, музика, учебници, дори църквата. Не с декларации, а на тихо. Затова и Мицковски отклонява вниманието с теми като България, паспорти, комисии, език...

-      По телевизията? Сръбски сериали и риалити.

-      По радиото? Сръбска музика.

-      В училище? Историята е пренаписана – няма го българското.

-      В църквата? Отново сръбско влияние.

-      В политиката? Патриотизъм само когато трябва да се напада България.

-      И в интернет – дори Time.mk

пуска все повече новини директно на сръбски език!

Да, правилно – сръбският език навлиза и през агрегатора за новини. Не става дума за превод или анализ, а за буквално публикуване на сръбски съдържания сред македонските заглавия. Това не е случайно. Това е част от същата тиха стратегия – да ни свикнат, 

да ни притъпят, 

да кажем: „Па, какво толкова? И то е език.“ Само че след езика идва мисленето.

Народът гледа към София с подозрение, но не вижда как Белград вече е вътре – в културата, в образованието, в начина ни на мислене.

А Мицковски – мълчи. Защото за него сърбизацията не е проблем. Даже му е удобна. Няма условия, няма ЕС, няма огледало в миналото. Само една тиха подмяна на всичко наше.