Народът гледа към София с подозрение, но не вижда как Белград вече е вътре – в културата, в образованието, в начина ни на мислене
Илия Стояновски, Скопие
Докато Мицковски все ни плаши с „лошите бугари“ и бугарофили, истинската опасност минава незабелязано – сърбизацията на Македония.
Не е случайно. Хората не искат Сърбия. Затова
сърбизацията не идва шумно
Идва подмолно. През телевизия, музика, учебници, дори църквата. Не с декларации, а на тихо. Затова и Мицковски отклонява вниманието с теми като България, паспорти, комисии, език...
- По телевизията? Сръбски сериали и риалити.
- По радиото? Сръбска музика.
- В училище? Историята е пренаписана – няма го българското.
- В църквата? Отново сръбско влияние.
- В политиката? Патриотизъм само когато трябва да се напада България.
- И в интернет – дори Time.mk
пуска все повече новини директно на сръбски език!
Да, правилно – сръбският език навлиза и през агрегатора за новини. Не става дума за превод или анализ, а за буквално публикуване на сръбски съдържания сред македонските заглавия. Това не е случайно. Това е част от същата тиха стратегия – да ни свикнат,
да ни притъпят,
да кажем: „Па, какво толкова? И то е език.“ Само че след езика идва мисленето.
Народът гледа към София с подозрение, но не вижда как Белград вече е вътре – в културата, в образованието, в начина ни на мислене.
А Мицковски – мълчи. Защото за него сърбизацията не е проблем. Даже му е удобна. Няма условия, няма ЕС, няма огледало в миналото. Само една тиха подмяна на всичко наше.
Още от Хляб и пасти
Ще можем ли за два месеца да изградим система, която да ни защитава ефикасно от поразяване от ирански или руски ракети
Защо българските политици ни пробутват архаичните си разсъждения за „не нашата война“
Стоте дни на Радев - оглушителното мълчание на БСП и председателя й Крум Зарков
Докато бившата лидерка Корнелия Нинова прави унищожителни коментари за новия премиер, бюджета и кабинета му, младият водач на столетницата стана невидим като под упойка
Бжежински се оказа прав – съветският скорпион захапа опашката си
Разгромът на Пражката пролет имаше съществени последици върху развитието на отношенията между Изтока и Запада