Състезанието между Юпитер и Сатурн за най-много луни в Слънчевата система може би приключи, в полза на планетата с пръстена
Състезанието между Юпитер и Сатурн за най-много луни в Слънчевата система може би най-накрая свърши.
Екип от учени е открил 128 неизвестни досега луни, които се въртят около Сатурн, в изследване, официално признато от Международния астрономически съюз. С това общият брой на известните луни на планетата достига 274, оставяйки Юпитер, с неговите едва 95 луни, назад.
Първият намек, че има още луни, които очакват да бъдат открити, дойде между 2019 и 2021 г., когато бяха намерени 62 такива обекта. По това време бяха забелязани и други малки обекти, които все още не могат да бъдат обозначени.
"Със знанието, че това вероятно са луни и че вероятно има още повече, които чакат да бъдат открити, през 2023 г. отново посетихме същите небесни полета в продължение на три последователни месеца. Със сигурност открихме 128 нови луни. Въз основа на нашите прогнози не мисля, че Юпитер някога ще навакса изоставането си", сподели астрономът Едуард Аштън от Academia Sincia в Тайван.
Тези луни не са като земната Луна - хубави, големи и закръглени. Те са дребни, с форма на капки и картофи, с диаметър само няколко километра - така наречените неправилни луни.
Изследователите смятат, че първоначално те са представлявали малка група обекти, уловени от гравитацията в орбитата на Сатурн в началото на историята на Слънчевата система. Последвала серия от сблъсъци ги раздробява на лунни парчета, което е довело до преобладаващите малки скали, открити от астрономите.
Всъщност те вярват, че сблъсъкът е трябвало да се случи преди едва 100 милиона години, което е много къс период от време за една планета. Местоположението на луните в Норската група луни на Сатурн също подсказва, че това е мястото, където се е случил скорошният сблъсък.
Норската група са луни, обикалящи в ретроградна посока, под наклонени ъгли и по елиптични пътища извън пръстените на Сатурн. Подобно на новооткритите луни, те също наподобяват по вида си картофи.
Още от Наука
Не е Еверест: Коя е най-близката до Космоса точка на Земята?
Изненадващо откритие показва, че Чимборасо в Еквадор е по-близо до Космоса от Еверест. Каква е причината за това и как учените доказват още през XVIII век факта, който променя начина, по който измерваме височината и днес
Сензационно откритие: Гигантски вирус поставя под въпрос теорията за произхода на живота
Новият „гигантски“ вирус, открит в Япония, притежава необичайни гени и начин на размножаване, които засилват споровете дали вирусите са изиграли ключова роля в еволюцията на живота на Земята
Денят на Земята един ден ще се удължи
Ако измерим въртенето на нашата планета спрямо далечните звезди, получаваме т.нар. звезден ден, който е малко по-кратък – 23 часа, 56 минути и 4 секунди